Премини към съдържанието
  • публикации
    8
  • коментари
    6
  • прегледи
    4107

Баш майсторът и Маргарита (разказ)

Admetos

324 прегледа

„Няма ли други кандидати за матиране?” – написа в прозорчето за чат играчът с никнейм Баш майстора, след като беше смъкнал скалпа на поредния смелчак, дръзнал да седне срещу него във виртуалния шах-клуб.
Неколцината кибици, които бяха наблюдавали току-що приключилата партия, се ослушваха като президенти, хванати от папараци да ловуват в неподходящ момент.
„Намират се” – появи се на следващия ред в прозорчето и зяпачите установиха с любопитство, че свободните бели фигури са взети от неизвестен им шахматист с никнейм Желязната лейди.
„Я, това май е жена!” – изненада се един от тях.
„Абе маце, що не ходиш по гаджета, ами се репчиш на Баш майстора!? Ми той ще те изпапа с бикините” – иронизира друг, известен в клуба с цинизма си.
„Како, ти да не си Маргарет Тачър?” – добави трети, най-ерудираният от постоянното присъствие. Той беше достатъчно възрастен, но се обръщаше на майтап така към всички представителки на нежния пол.
„Не, само съм ѝ адашка” – отговори непознатата невъзмутимо.
Междувременно партията беше започнала. След разиграния като по учебник дебют белите демонстрираха нестандартен подход в мителшпила, направиха две привидно безсмислени жертви на фигури и преди черните да се усетят, им дадоха ефектен мат.
Кибиците полудяха от възторг. Посипаха се цветисти коментари в смисъл на: „Баш майстора си намери майстора.”
„Добре играеш, няма спор” – призна победеният. – „Как си обаче на блиц? 3 минути при разменени фигури?”
„Съгласна, вземи белите.”
Втората партия се разви по-равностойно. Все пак черните останаха в ендшпила с проходна пешка повече, но поради двустранния цайтнот противниците се съгласиха на реми.
Оттогава Баш майстора и Желязната лейди започнаха редовно да играят помежду си – за удоволствие на останалите членове на шах-клуба. Всеки от двамата играеше за разнообразие и с други противници, но доста по-рядко – просто никой не беше от тяхната класа.
Посещаващите сайта общо взето се познаваха един друг и повече или по-малко се знаеше кой какъв е. Така и за новата прима скоро се разбра, че живее в един и същи град с Баш майстора, и е на почти същата възраст и несемейна като него.
След около половин година двете звезди изведнъж и едновременно изчезнаха от виртуалния клуб. Това предизвика множество догадки сред постоянните участници в него, но причината за отсъствието не стана ясна. След още един месец пак така внезапно и в един и същи момент Баш майстора и Желязната лейди се появиха онлайн, и бяха засипани с приветствия и въпроси.
„Я вижте кой е тук!”
„Хеле, живи са! Слава богу!”
„Къде бяхте бе, хора?!” – и т.п.
Когато редовете в прозорчето за чат спряха да нарастват, Желязната лейди отговори:
„Едва вчера прокараха кабели за интернет до новото ни жилище. Пък и предпочитаме да играем офлайн, с дървени фигури и дъска.”
„Да не намекваш, че...” – попита един бързосхващащ шахматист.
„Да, точно това натвърдява” – поясни Баш майстора. – „Имаше купон с музика на Менделсон.”
„Супер! Ако беше жив Булгаков, щеше да напише роман за вас!* Честито и горчиво!” – включи се и ерудитът.
„Да бе, горчиво е и още как!” – подкрепи го друг от чатещите. – „Ама как ще ни подсладят живота, като сме във виртуала?”
„Няма проблеми, включете си скайпа и ще ви направим една демонстрация пред камерата” – обеща младоженецът. – "Новият ни скайпнейм е super_iron_masters.”

 

* Асоциация с романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита”



2 Коментара


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.