• публикации
    17
  • коментари
    57
  • прегледи
    39482

Моите Стихове...

proletsearch

6495 прегледа

Изпита до капка надежда...

Никога не те прегърнах

и никога не ще...

Никога не те и зърнах,

нашата любов умря дете.

Но запазих сладки думи,

в сънищата те съзрях

беше ти неземна,

от красотата твоя

в глупак превърнах се

и ослепях...

Сега не виждам нищо

чернее поглед изтощен

и така ще бъде дълго, дълго,

защото няма те...

няма те до мен.

*

Някъде там...

Денят потънал пуст,

облечен в паяжини,

забравен спомен,

недокоснат като къс,

погубена надежда

в океан от спомени.

Напира нещо в мен,

да извика, да крещи:

Обичам те! Обичам те!

Усещаш ли това? Дали?

*

Не е само сън...

С пламък мъждукащ,

в прохладната нощ

идваш в съня ми

и докосваш ме...

Аз леко настръхнал,

поглеждам към теб

за миг се събуждам

и целувам дъха ти...

Вперил очи,

протегнал своята длан,

разбулил мечти,

без капчица свян..

обгръщам те с обич,

а ти притискаш се в мен.

стонове сладки...

на две горещи тела

отпили вкуса,

на тази сладка роса..

извиват се бавно

изпълват нощта,

целуват се жадно

ръка във ръка...

*

Огънят на Живота

Не ритъмът е грешен,

на туптящото сърце,

изразяващо копнежа

на едно дете,

посегнало към пламък,

то не сеща...

ни срах, ни угроза,

отправило наивен поглед

ще побърза да напише,

на Живота свойта проза...

Да!

Ще опари своята ръка.

ще изпита силна болка,

а, подир...

ще потопи я във вода

и ще познае мъдростта,

на огъня горещ...

но ще танцува със живота,

запалило в ръката свещ,

оставяща следи от восък

в стъпките човешки.

и ще гори свещта,

дорде...

ароматът на копнежа...

изпълва тялото с бодежки.

*

Орис

Прекрасно е твойто сияние,

омайни краски на пурпурна жар,

оставящи мен без дихание,

протегнал ръце към Божия дар.

Прекрасно е, да те познавам,

теб - изкусително-страстна жена.

На теб любов да дарявам,

за това ще живея сега.

Егоистът в мене проклинам,

прекършвам тез алчни ръце.

и усмивките свои разстилам,

по твойто любящо лице.

И вятър да си, ще те стигна,

така повелява душевният глас

във огъня твой да изригна,

в любов да превърна...

греховната страст...

*

Вярата...

----

Не веднъж съм вярвал

на сълзите на жена,

донесени от вятъра

на спомени, понесени

в мъгливи клони на тъга.

Не веднъж попивал съм,

сълзите на жена с уста,

напукана със кръв -

алено-червена болка,

отчаяние без капка стръв

за силната, нестихваща любов

за онзи сладък зов,

при повика на който

човек изправя се готов,

живота със смъртта да замени.

за тази болка аз говоря,

която днес не струва пет пари.

Такава е реалността жестока,

понякога без път се люшкаш,

изцяло в грешната посока,

мечтите свои гаснеш сам,

и палиш нов светлик,

пазиш със ръката плам,

и отново криеш своя лик.

*

Душевен звън

В моменти на слабост,

когато сипе се дъжд,

изчезва благата радост,

просто така изведнъж.

Времето не е виновно,

че навлиза в сърцето

със гръм...

това е някак условно,

от душата зависи,

от нейния звън.

Човек е комплексна натура,

търси "любов", а често намира "тъга".

Това е защото ....

не са две думи, а само една.

*

Страхът...

---

Прошепва тих вятър

на лунния прах,

тайна далечна

за изконния страх,

от звездите донесен

изпълващ тъма,

на свода небесен

целунал ръка,

спуснал се ниско

забулен във сянка

и все по-близко

със страшна осанка,

поглъща копнежи,

пронизва тела

с бодежи свирепи

от връх на игла.

...

Така някак зловещо

изглежда страха

на тялото тленно,

спиращ дъха.

Извиващ и гънещ

черна снага,

но колкото сила

да има сега

Духът на човек

Велик е – могъщ,

изпълнен със вяра,

дори вездесъщ.

В своето тяло

открил е искра,

покой е намерил

и стрък Светлина.

...

Мигла...

Отрони се...

мигла ефирна

от твоите очи,

понесе се нежно

и бавно потъна

там...

между две

плахи гърди...

точно там,

където аз

изпивах...

последните

капки роса

и впивах жадно

свойте устни за още...

Единствено тя

усети трепета,

който изпитах...




8 Коментара



Хубави са! Много впечаляващи - допада ми невероятното внушение на страст и еротика и неповторима чистота и невинност - такива думи може да напише само ръка, водена от преливащо от любов сърце... ако тези стихове са твои, то продължавай да пишеш, но и търси начин да ги споделяш - май отвикнахме да изразяваме чувствата си, ако ги има, нали? Е, ако стиховете не са твои, то тогава просто продължавай да обичаш - когато човек спре да обича, то не му остава нищо друго освен да умре и физически....

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря за топлите думи. Тези стихове са родени от любов, страст и болка и действително са мои. Ако не изпитваx тези силни чувства, нямаше да съм в състояние да напиша и един ред...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не съм чела по-еротични, нежни и тъжни стихове от твоите.Даже дълго мислих и не успях да открия подходящите думи, уви, не всеки има твоя талант да се изразява толкова леко и ефирно.бих се радвала да прочета още от тях

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря! Не зная до колко притежавам талант, понеже, както вече съм споделил в по-горното си мнение, мога да пиша тъжни, страстни, еротични стихове единствено, ако настроенията и вътрешните ми усещания са в унисон с последните. Ако не се намирам в подобно емоционално състояние на духа, не бих могъл да напиша и ред. Ето защо, би било трудно за мен, в този момент да напиша други стихове, които като емоция да се доближат поне малко до тези. Искрено се радвам, че ти харесват - ти си вторият човек, който оставя толкова мил коментар по повод стиховете ми - благодаря още веднъж!

Сподели този коментар


Линк към коментара
Благодаря! Не зная до колко притежавам талант, понеже, както вече съм споделил в по-горното си мнение, мога да пиша тъжни, страстни, еротични стихове единствено, ако настроенията и вътрешните ми усещания са в унисон с последните. Ако не се намирам в подобно емоционално състояние на духа, не бих могъл да напиша и ред. Ето защо, би било трудно за мен, в този момент да напиша други стихове, които като емоция да се доближат поне малко до тези. Искрено се радвам, че ти харесват - ти си вторият човек, който оставя толкова мил коментар по повод стиховете ми - благодаря още веднъж!

В нашето забързано, стресово ежедневие рядко се случва да се появи нещо ярко и силно и да те разтърси приятно , и тогава няма как да не благодариш на човека за приятната емоция, която е създал у теб.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Колко са хубави едни стихове си личи от въздействието върху останалите.

За мен тази вечер стана по-хубава, защото попаднах на твоите стихове.

Усетих и разделите, и страха, и трепета и съм убедена, че ще стигнеш вятъра!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход