Любов

observer

177 прегледа

Любов

Следобед:

- Мислиш ли, че правилно съм постъпил?

Павел беше седнал на циментовата ограда и клатеше нервно крака.

- Мисля, че си пълен идиот! Защо си отстъпил и си оставил онова лайно да я спечели без борба? Ти....хрхрхрхрх.....

Мартин крачеше ядосан наоколо и ръкомахаше, обхванат от безсилието, че не може да направи нищо за това, приятелят му да не се държи като абсолютен загубеняк.

- Не мога да си представя, че си толкова слабохарактерен!

Павел мълчеше и стоеше с наведена глава. Изведнъж скочи рязко и без да погледне приятелят си, започна да се отдалечава с бързи крачки.

- Точно така! Бягай и от мен. Не можеш да избягаш от целия свят...овчедушен...

Павел не дочака Мартин да довърши и шумът от неговия бяг заглуши това, което не искаше да чуе.

Бяга докато го заболя корема отляво и докато въздухът му не започна да излиза рязко и болезнено от дробовете. Превит на две, хванал коленете си и хриптейки, той видя как влагата от очите му започна да мокри земята под него. Първата любов боли, особено когато си на 16 и не знаеш какво да правиш.

***

Предният ден:

- Ти ме харесваш нали? - Мариела гледаше навелия глава Павел.

Павел мълчеше. Нямаше сили да я погледне. Тя усещаше неговата слабост и се забавляваше.

- Кажи ми де! Харесваш ли ме?

Павел се обърна и тръгна в другата посока. Това вбеси Мариела.

- Ти си загубеняк! Лузър! Педал!... – мразеше когато не й обръщаха внимание, защото беше свикнала всички около нея да се съобразяват с мнението й, а мъжете да я заглеждат, с оня похотлив поглед...

***

Следобеда на следващия ден:

По времето, когато двамата приятели се скараха, Мариела се разхождаше с един едър и тъповат младеж, с прякора Исата. Мариела беше най-хубавото момиче в класа на Павел. Висока и стройна, тя ловеше око и караше съучениците, приятелите на баща й, а и всички останали мъже, които я видеха, да им текат лигите по нея.

Исата беше 2 години по-голям от нея, самовлюбен и жесток.

- Знаеш ли, че един съученик ме сваля? Направо не мога да се отърва от него...

- Кой е тоя червей? Само ми го покажи и ще му размажа мутрата! – кокалчетата на ръцете му бяха побелели. Обичаше да тормози по-малките и да ги бие.

***

Така и стана – Мариела показа Павел на Исата и той го преби... Така започна лятото.

***

Павел работеше на един строеж близо до тях си. Работниците го смятаха за откачалка, но той си вършеше работата усърдно, а и беше кротък и търпеше мълчаливо подхвърлянията на колегите си. Затова техническия на обекта го държеше, а и винаги можеше да разчита на него. Понеже момчето му беше симпатично, повери го на най-добрия си майстор - бай Генчо.

По лицето на Павел още стояха следите от побоя, който му нанесе Исата. Той не се опита да прикрие следите, каза, че не е видял кой го е пребил и се затвори още повече в себе си. Почна да страни от единствения си близък приятел – Мартин. Само факта, че Мартин замина за селото си за лятото, спаси останките от тяхното приятелство. И понеже нямаше какво да прави, Павел се хвана да работи като общак на строеж.

Бай Генчо наблюдаваше момчето и изпитваше симпатия и състрадание към него. Още от малък работеше, сам се беше борил с живота и живота го беше научил на състрадание. Като гледаше момчето нещо в него се прекършваше и го натъжаваше. Но при всичките си опити да се сближи с момчето, то така и не откликна.

Един ден, един от работниците падна от втория етаж и си счупи крака и китката. Най-близо до него се оказа Павел, който стоя с мъжа докато дойде линейката. Не изглеждаше въобще изплашен от злополуката, а някак по-замислен от обикновено. Вечерта бай Генчо го повика. Искаше да го пита дали се е уплашил и да му благодари от името на работника.

-Има ли семейство Мехмед?

Бай Генчо стоеше изненадан, канейки се да каже предварително намислената реплика.

-Има. Има жена и две деца...

И той му разказа за семейството на Мехмед. През цялото време Павел слушаше без да продума нито дума. Щом свърши, бай Генчо погледна Павел и зачака какво ще направи момчето. Павел само стоеше и нищо не правеше.

- Я ела да изпуша една цигара. Ти пушиш ли?

Слязоха долу и бай Генчо запали един фас.

-Знаеш ли, едно време исках да стана боксьор. Баща ми беше против и ми каза, че ако разбере, че съм се бил, ще ме изгони от къщи. Аз разбира се бях твърдоглаво пичлеме и почнах да ходя на бокс. Бях набит и силен и ми се отдаваше. Бързо станах достатъчно добър за да ме пуснат да се бия. Направих 5 срещи без загуба. И се възгордях. На 6-тата среща попаднах на един опитен боксьор и той ми счупи носа. Трябваше да се откажа от срещата. И загубих. Когато се прибрах, баща ми ме наби, както бях със счупен нос, въпреки, че бях дангалак и почти с глава по-висок от него вече. След като му мина яда, той ме извика и ми каза нещо, което цял живот ще помня. Искам да го кажа и на теб сега. Още ми е пред очите, как седна, извади един тютюн, поигра си с цигарата и докато я палеше заговори:

„Цял живот се боря с живота, за да осигуря достоен живот на теб и на майка ти. Живота е достатъчно тежък. Ти вече си мъж и от сега нататък ще трябва сам да вземаш всяко едно решение и да се бориш сам. Ако решиш, можеш да продължиш с бокса. Искам обаче преди това да ти кажа нещо. Знаеш ли защо те е бил другия пехливанин?” Той ме изгледа, а аз макар да имах какво да кажа, само стоях и го гледах.

„Кажи де, защо те е победил?”, подкани ме той. Аз казах, че съм паднал, защото не съм бил достатъчно добър, достатъчно бърз.

„Не! Той те е бил не защото е бил по-силен от теб или по-бърз, а защото не си бил достатъчно уверен в себе си. Нямал си хъс да победиш. И той те е бил.”

„Мъжът не е на върхът на юмруците, а тук!” - бай Генчо докосна гърдите на Павел. Павел наведе глава и погледна мястото, където старият майстор го беше пробол с пръст.

- Още горят гърдите ми, момче! От пръста, който ми показа къде живее един мъж. Ти имаш сърце, обаче те е страх да го използваш, мамка му. „Бий се или се откажи!” – това ми каза баща ми. Живота ми не винаги е бил такъв. Имах семейство, което Господ ми отне, но аз продължих да се боря. А ти защо си се отказал?

****

Вторият учебен ден:

Исата и още един тъпунгер бяха заобиколили Павел. Щом си намериш жертва не я оставяш, а я унижаваш докато й отнемеш и последната капка достойнство. Юмрука на Исата се стовари в корема на Павел и го остави без дъх на земята, с отворена оста, мъчещ се да поеме поне глътка въздух.

- Ти си една мазна лига! – Исата гледаше как Павел се изправя и чакаше пак да го удари. Павел се извъртя и замахна. Изненада Исата и другия побойник. Удари силно Исата в лицето. И замахваше още веднъж, когато мазника зад него го събори с тяло. Щяха да го пребият много жестоко, ако не се беше намесил учителя по физическо. Павел беше успял да разбие устата на Исата. Докато се мъчиха да го изправят на крака, и докато от него течеше слюнка, сополи и кръв и въпреки болката, Павел се усмихна.

***

Две седмици по късно:

Мехмед и още двама бивши колеги на Павел причакаха в тъмното Исата и му избиха от главата всякакви идеи да тормози по-малките от него.

Павел се възстанови и постепенно възроди дружбата си с Мартин. Двамата усещаха, че има нещо ново, което само могат да усетят, но не могат да кажат на глас.

Смелостта не е липса на страх, а наличие на любов. Любов към живота. Любов!




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход