• публикации
    23
  • коментари
    28
  • прегледи
    10860

Път

jyji

151 прегледа

Не е вярно,че с годините любовта изчезва.Любовта не изчезва.Понякога затихва,друг път се засилва,но тя остава,ако е истинска.Отношенията,обаче се променят.Ако в началото на връзката си правил компромиси, после е друго.Някак настояваш на своето.Не, защото вече не обичаш човека до себе си, просто искаш винаги да бъдеш разбран правилно.След като вече знаеш, че той е до теб, важен е и начинът, по който те разбира.Изпадаш в едни абсурдни обяснения, които са едновременно така ненужни и така жизнено необходими,за да бъде връзката перфектна.И в това се състои цялата тази болка.От тези неща, които искаш да изречеш, за да бъдеш правилно разбран.Но най-лошото е мълчанието.Той не може да разбере, че говоря не защото го критикувам, а защото го обичам.Как да му го обясня?Как да му го покажа, след като не иска?Спира разговорите ни, защото мисли, че се караме и...така ме наранява още повече.Защо всичко трябва да остава недоизказано и да се натрупва, вместо да бъде обсъдено и забравено...жените за от Венера,мъжете от Марс.А защо тогава Земята ги събира???




6 Коментара


Защото не е за теб и не е разбрал ,че живота е една борба.

Животът е борба и той го знае.Но това ли е решението :speak: ?Да сложиш край на всичко, за което си се борил толкова много и толкова дълго.Аз имам сили да се боря.Просто понякога не знам как.Може би и за това пиша тук :(

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз ще ти кажа ,че не знае нищо.

Аз имам същия проблем с едно мое другарче, даже и живея с него ,оставила съм нещата да си вървят сами,защото ми писна да си говоря със стената и накрая аз да съм виновна.И това мое другарче си мисли ,че всичко знае и разбира ,но не е така.

И твоят приятел е същия ,остави го да се оправя сам.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Аз ще ти кажа ,че не знае нищо.

Аз имам същия проблем с едно мое другарче, даже и живея с него ,оставила съм нещата да си вървят сами,защото ми писна да си говоря със стената и накрая аз да съм виновна.И това мое другарче си мисли ,че всичко знае и разбира ,но не е така.

И твоят приятел е същия ,остави го да се оправя сам.

А как чувстваш ти нещата,защото аз се опивам да се контролирам, обаче не мога.Мисля си,че е добре да види малко безразличие от моя страна и да се стресне.Но пък от друга страна прекалено много ми пука и ме е страх, че именно безразличието води към края на една връзка.Не е ли точно това моментът, в който се предаваш?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз лично не съм от тези ,който се предават,правя това ,което прави и той или поне се опитвам.Колкото повече го игнорирах ,толкова повече ми обръщаше внимание.Като казвам игнорирах ,не означава ,че не си говорих с него и тем подобни,просто обръщах повече внимание на себе си.


Сподели този коментар


Линк към коментара
Аз лично не съм от тези ,който се предават,правя това ,което прави и той или поне се опитвам.Колкото повече го игнорирах ,толкова повече ми обръщаше внимание.Като казвам игнорирах ,не означава ,че не си говорих с него и тем подобни,просто обръщах повече внимание на себе си.

Добре.Няма да насилвам нещата и ще опитам с твоята техника.Така или иначе нещо трябва да се промени.Лошото е, че има накъде по-зле да става...Благодаря за съветите и коментарите :)))

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход