• публикации
    46
  • коментари
    44
  • прегледи
    29488

ЧРД, олигарси!

dimd

207 прегледа

4 февруари 97-ма не е победа на демокрацията, а на Луканов и „назначените” милионери !

Днес една малка група граждани трябва да сложи на масата празнична торта, да нареди 12 свещички и щастливо да отпразнува рождения си ден. Олигарсите! На 4 февруари 1997 г., връщайки мандата за съставяне на второ социалистическо правителство Георги Първанов и Николай Добрев всъщност акушираха на раждането на българската олигархия.

Веднага от десницата ще изреват: „Как?!? Ние тогава с барикадите и бденията извоювахме свалянето на Виденов и БСП! Разкарахме мръсните комунисти и червени мафиоти от властта! Демокрацията победи!” Нищо подобно, клетници. Победи Андрей Луканов, когото така неистово мразеха сините митинги в началото на 90-те.

От „Позитано” ще се намръщят – „Кольо Добрев и Първанов спасиха България от гражданска война, можеше и кръв да се пролее…” Това също не е вярно. Връщането на мандата всъщност доведе гражданската война у нас – една тиха, незабележима гражданска война на приватизационния фронт, война в която се проля и кръв (при това не непременно нечиста), война, която обезкърви обикновения човек, работил робски при социализма, гражданина, чиято собственост беше разграбена…

На много хора тази теза вероятно ще се стори екстравагантна. Признавам, такава е. Но да се стигне до подобни заключения изисква време. 12 години са достатъчен срок – за набавяне на информация и за анализ. И анализът показва точно това. 4 февруари е рожден ден за олигарсите.

Преди тази дата в България олигарси нямаше. Имаше една група “назначени” милионери. До един червени. Хора, които бяха забогатяли ненадейно, с благословията на определени партийни кръгове. Червените куфарчета с пари са факт, макар и само като метафора. Милионерите, натрупали пари в началото на прехода разбогатяха благодарение на формално легални, но престъпни от морална гледна точка схеми, измислени от група партийни и държавни ръководители. Фронтмен на тази група бе разбира се, Луканов. Сатанизиран приживе, канонизиран след убийството си Андрей Карлович е баща на българската олигархия, макар тя да се роди след смъртта му.

През 1996-та „назначените милионери” бяха станали нетърпеливи. Апетитът идва с яденето. След като за година – две бяха натрупали значителни състояния, идваше времето да се доразпредели баницата. Разбирай – държавната собственост. При това да се разпредели по начин, който да облагодетелства „назначените”. За обикновените хора не им пукаше. Всичко щеше да стане бързо, парите им щяха да излязат на светло, гущерът щеше да скъса опашката си. Подготвен беше законопроект за приватизация чрез прословутите РМД (работническо – мениджърски дружества).

Изведнъж обаче схемата зацикли. Жан Виденов, който беше наложен за лидер на БСП и премиер, против волята на Луканов, дълбоко презираше полукриминалното преразпределение на държавната собственост. Пред свои съмишленици още през 1995-та казал, че този тип приватизация (чрез РМД) ще мине само през трупа му. После пък нещо се обърка съвсем и взеха че убиха гуруто на „назначените” – Луканов.

Тогава кандидат-олигарсите предадоха партията си. Организираха свалянето й от власт. При това с много силна помощ отвътре. Не малко червени подкрепяха тезата, че БСП трябва да се оттегли от властта, уж за да се успокои улицата. Всъщност една част от тях просто искаха да си разчистят сметките с лидера на партията. А другите – твърдя го категорично – бяха маши на мощни икономически интереси, застрашени от принципната политика на Виденов.

10 януари всъщност беше рожба на един сложен сценарий. Участниците в него вероятно така и не подозират, че чистите им пориви са били употребени. Погромът над парламента на практика беше провокация, която обслужваше предимно кандидат-олигарсите, защото легитимираше желанието им за смяна на властта. Така се стигна до 4 февруари и връщането на мандата. Не зная истинските мотиви на Добрев да го направи. Дори мисля, че той до последно се е колебаел. Поне така изглежда от стенограмата на заседанието на КСНС.

Любопитното е друго – поведението на Първанов в това заседание. Той още в началото декларира, че е съгласен да се върне мандата – нещо, което публично отричаше преди това. Внезапно в главата ми изниква въпросът - защо? Защо новоизбраният лидер на БСП бърза да се отърве от отговорността партията му да управлява. И не мога да стигна до други изводи освен - първо, съзнавал е че в опозиция ще може по успешно да се закрепи на лидерския пост. И второ, но не второстепенно – вероятно някой е успял да го мотивира да извади партията от властта. Както знаем, този някой, успя. 4 февруари доведе на власт Иван Костов, не случайно наречен в един вестник „наследникът на Луканов”. Правителството на Костов раздължави собствеността, любим инструмент в приватизацията бяха РМД-тата, „назначените” постигнаха целта си.

Жан Виденов се оттегли в Пловдив. Преподава в колеж. Кабинетчето му е 3 на 4. Приятелите му се возят на тролей. Жан Виденов не стреля по муфлони в Казахстан. Не гостува в прескъпите вили на прочути бизнесмени. Няма пушка, подарена му от собственика на ЦУМ. Живее нормален живот. Прецакан като всички нас от олигарсите, които наследникът му, сегашният президент на Република България, освободи от неизвестността и превърна във влиятелни политически фактори. Вероятно и за днешния си рожден ден, те ще го почерпят подобаващо.

сряда, 4 февруари 2009

Автор: Александър Перпелиев

Инфо: vsekiden.com




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход