Орисия

observer

264 прегледа

Орисия

Утрото беше тежко. Събудих се и едвам отворих едно око – другото беше залепнало и гурелясало. Имах убийствен вкус в устата си, все едно Дебелия ми беше срал там, а той яде ла**а още преди да ги сложи в устата си. Имах смътен спомен от края на купона. Тревата беше хубава, но явно прекалих с алкохола. Усещах някакво блаженство до момента, в който не реших да се размърдам. Имах чувството, че месата ми ще паднат от костите. Реших да се завъртя и усетих една ръка, която ме затискаше. Пак ли? Когато се напия и не знам какво правя. Събуждал съм се до всякакви жени. Явно ужасът от изненадата сутрин е от малкото неща, които ме карат да се чувствам жив.

Обърнах се и видях до мен симпатично лице. Отдъхнах си. Последния път се събудих до две жени – едната дебела и хъркаща, а другата смугла, приличаща на ходещ скелет. Все едно се събудих в анимационен филм. Общото между тях беше, че бяха отчайващо грозни. В сравнение с тях, момата до мен беше направо красива. Явно започвам да придобивам вкус. Момичето беше отвито и голо. Завих я. Имаше приятно, сочно тяло. Аз обаче бях свършен и тази гледка не ме впечатли.

- Как е любимия ми анимационен герой? – Дебелия отвори вратата с трясък.

- Дебел, изчезвай! – гласът ми беше стържещ като вокала на „Sorrow” – все едно бях пил киселина за разпяване. Опитах се да си прочистя гърлото, но без всякаква надежда.

- Хич не ми пука, кой ще ме чука; хич не ми пука, кой ще ме чука.... – Дебелия беше в настроение. Но аз не бях. Той се въртеше и танцуваше като дрогиран пингвин.

– Браво бе майсторче! Опука момата! Чак съседите чуха, че я боли, защото е девствена...

Мазна усмивчица се появи на лицето му.

Аз изтрезнях. Тъкмо бях помислил, че помъдрявам, а то...

От цялата тая дандания, ЖЕНАТА до мен се размърда и аз изтръпнах. Не сега! Само не сега! Не мога да водя от ония разговори. Не ИСКАМ!!!

Скочих рязко и затърсих дрехите си. Тъкмо бях започнал да обувам дънките си подскачайки и залитайки, когато се сетих, че Дебелия е още в стаята.

- Добре ЛЮБОВНИКО, излизам преди да си ме превърнал с поглед в куц сперматозоид... – явно реши, че е казал нещо смешно и целия се разтресе. -Ще те чакам долу с момчетата.

Излезе и трясна вратата, за да изтръпна още веднъж. „Мазен гъз” помислих си аз.

Трябваше да намеря фланелата си. Боже, колко разхвърлена беше стаята. Почти колкото моята. Видях единия ръкав подаващ се от леглото. Беше почти под момичето. Мамка му! Защо трябва да е лесно, като може да е ГАДНО! Дано да не беше затисната. Надежда всяка тука оставете – беше затисната. Мина ми през акъла, да си тръгна така и долу да си намеря нещо за обличане. Прекалено страхливо! Реших да си взема блузата и да си тръгна с гордо вдигната глава. Дръпнах одеялото за да видя колко от злополучната ми дреха е затисната и...КРЪВ. Бях пропуснал между ушите си дебелашките напъни за хумор на мазния гъз, но... Явно е бил прав. Мамка му! Как можах?!!!

- Ти ли си? Изглеждаш доста странно сутрин!

Нежния женски глас се заби в корема ми. Направо живота ми мина като на лента. Исках земята да се отвори и да ме погълне. И всички останали клишета да ми се случат.

От колко ли време беше будна и ме гледаше как се опитвам да се измъкна най-жалко?

@@@

Стоим с Дебелия и Къдравия в градинката и пием бира от кутийка.

- Дебел, ако ми направиш орална любов ще ти купя „Задно Чудо” от оня мензис Азис. – Къдравия се опитва да поддържа разговора.

- Що не вземеш да ме цунеш по мазния гъз, бе анимичен пинчер? – Дебелия не остава длъжник.

Докато момчета си приказват, кой какво би направил на родните на другия, аз мълча. Предъвквам всичко. Започвам със обичайните клетви, че няма да пия повече, че няма да правя повече така...и се спирам. Няма полза. Мъча се да си спомня нещо от снощния купон, но пред погледа ми препускат само бели петна.

- Глей я тая мазна мърша как се е замислила. Ало, Огюст Роден, стига мисли бе, че ще се вкамениш и ще станеш на фъшкия. – Дебелия ме тупва по гърба силно, така че главата ми ще падне. Обикновено му забивам един в рамото, но сега не реагирам. Трудно излизам от блатото на мислите си.

- Я, нашия лебед (така ме дразни дебелия, защото ‘лебед’ е обратното на ‘дебел’) е Флюбен! Не се измъчвай братчето ми. Ко толкова? Свършил си мръсната работа...дори девойката може да ти е благодарна. Не си го слагай това на байпаса.... Ей, къдрав пудел, я отиди да вземеш по още една бира, че е твой ред. Какво, не искаш ли? Я кръгом и да видя как ти бият мършавите пети в сладкото дупе...

Дебелия и Къдравия продължават да се дръгнат и да спорят кой да иде за бира.

Аз гледам оранжевото слънце и въздишам...

@@@

Университета е пълен с хора. Аз стоя в края на двора и чакам Дебелия, който е отишъл до канцеларията да си вземе студентската книжка. Къдравия е в страни от мен и зарибява някакво гадже. Бива го в това.

- Знаеш ли, че миналата година бях в отбора за световното по Counter Strike? – чувам го да пита девойката. Няма да му уври къдравата кифарица на това диване. Усмихвам се докато го слушам как говори всякакви тъпотии на девойката. Той си има теория – жената не гледа, тя СЛУША. Не е важно какво казваш, а как го казваш. И има успех. Винаги се урежда с ново гадже и все готини и тъпи като изстинало шкембе. Малко хора знаят, че е един от най-умните програмисти. Господ давал, давал...та място за мозък не останало. Така му вика Дебелия – „На теб Господ ти е сложил само калкулатор в главата, ама от старите – „ЕЛКА”, и понеже останало малко място за мозък, дал ти е мозъка на плъх травестит”. „А на теб ти е дал дебело черво на стар слон от цирка, който има перманентен запек!” – не му остава длъжен Къдравия.

Дебелия излиза от сградата на университета и още преди да е изминал и половината разстояние до нас, крещи с цяло гърло:

- КУРВИ!

Сякаш не го виждаме. Как може да го пропусне човек него? Всички се обръщат да видят кой е тоя простак, а той грее все едно ще му връчват нобелова награда за мир. Отдавна не се впечатлявам на неговите изблици.

- Дебел, стига си крещял! Всички знаят вече колко си ПРОСТ! - извиква се Къдравия. – Не се напъвай, че доктора каза, да си пазиш хемороидите!

Дебелия се засилва и се опитва да ритне Къдравия:

- Програмист тъп, цъвката ти ще пръсна, като ти завра целия хардуер отзад.

- За проблемите отзад, имам ръждояд...

Каква идилия.

В тоя момент вдигам очи и Я виждам. Ченето ми пада... Нямат ли край мойте мъки и наказание? ТЯ идва към нас....

@@@

Седим в кафенето и аз мълча. Тя говори все едно сме стари приятели, все едно нищо не е станало между нас. Слага нежно ръка върху моята, а аз не смея да я погледна. Обръщам глава настрани и виждам как Дебелия е залепил кифоча си на стъклото и се е размазал като свинска глава, докато прави разни физиономии. А една крачка зад него Къдрави се прави, че уж го чука и го шляпа по големия диференциал.

Успявам само да се хвана за главата. Чувам как тя се смее. Изненадам съм. Ставам и я хващам за ръка, за да я отведа далеч от тия професионални кретени. Най-после си се чувствам ‘АЗ’.

@@@

Целувам я и ръката ми се спуска по нейната дясна гърда. През дрехите не мога да усетя кой знае какво. Обаче устните й са меки, а дъхът й разпалва огън в мен. Стоим в сянката на входа и нямам сили да се отделя от нея.

Най-после се решавам да си тръгна, а тя ме хваща за ръка. Виждам очите й как светят като на котка в тъмното. Зная, че ще се кача горе с нея и ще се любим страстно. Тя ми призна, че ме е харесала доста преди купона на който преспах с нея. Избрала ме е. Почувствах се кофти в началото, само за момент. После обаче реших, че жена, която действа така целеустремено и вдъхва на такъв пройдоха като мен непознат стремеж да се държа възпитано, значи няма цена. Аз съм влюбен!

Понякога не трябва да търсим и да преследваме нещата от живота. Те сами идват към нас.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход