• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7366

Прошка

- Всяка сутрин докато все още сънено потривам очи си задавам все един и същ въпрос. Ще успея ли днес да ти простя? От няколко години редя плюсчетата и с нелепа гумичка се опитвам да изтрия минусчетата, за да постигна най-после равновесие. Ти не знаеш и като че ли не помниш, а имаше време…Имаше време, в което вкопаваше моето тяло в твоето и се кълнеше, кълнеше във всичко, че аз самата за теб съм всичко. И ден и нощ, се жертваше за тази обич и я доказваше и …молеше за моята. Аз тогава избягвах погледът ти и измънквах, че и аз изпитвам същото и аз обичам. Но ти ме обвиняваше. Не било същото. Не било достатъчно. Малко било. Не съм обичала достатъчно. Гадно егоистично говедо!!! Дойде време. А, ние с теб знаехме още от самото начало знаехме, че краят винаги е дишал в нашето начало. И всеки миг беше кражба и всяка сълза обич, а обичта грешна. Накрая си дадохме сметка, че ако искаме да запазим тайната трябва да спрем. За да имаме право да се обичаме трябва да забравим любовта си. Преходът беше труден, но успяхме да се запазим да се съхраним, да продължим да се обичаме без никой да вижда, без никой да знае, без да споделяме. Един ден, тънката нишка се скъса и двамата загубихме. Две години бяхме в обятията на други, целувахме други и после бяхме заедно. Но след това се появи тя. Моето криво огледало, от което толкова много ревнувах. Толкова приличаше на мен. В мислите, в действията, в очите…Видях себе си в нея и не успях да преглътна, че замени оригинала с копие. Затворих вратата, завъртях ключа, а сега се опитвам да ти простя. Далеч си от мен, но не си забравен, отминал период си, а всяка сутрин въпросът, който от години ме мъчи все се връща. Всеки сутрин ставам и всяка сутрин еднакво боли от невъзможността да простя. От вътре ме ръчка, тревожи, боли ме…Защо не мога?!? Имам нужда, искам, желая, а не мога. И всеки път се запитвам дали беше прав тогава, когато ме обвиняваше, че не съм обичала достатъчно и не е ли тази болка последствие от онова, което беше за мен ти тогава. Никога не съм вярвала, че ще се подхлъзна и ще падна, а ти няма да ми подадеш ръка. Никога не съм вярвала, че всеки ден ще се моля да забравя твоето съществуване и най-прекрасното чувство. Омръзна ми да ме боли, да агонизирам, сама със себе си да споря. Да изграждам тези, антитези, да се убеждавам да не те мразя, да не подклаждам огъня, който все още тлее за теб. И утре е ден и утре ще стана и пак тайничко ще се запитам: Днес ден ли е за прошка? Някъде под болката, под егоизма, гневът и любовта в мен остава усещането, че един живот няма да ми е достатъчен, за да успея. Ще го преживея бавно, бавно самичка себе си ще жаля, ще извървя явно пътя без да съм ти простила и до края. За едно се моля само ако има следващ път нека бъдем заедно.




3 Коментара



Тъгата също е познание за цвят... на толкова много те е научила.

А и след 10 години, и след 20... пак ще те боли миличко, когато паднеш и си ожулиш коленете. Защото по детски и ти се нуждаеш от обич... и той.

:yanim:

Сподели този коментар


Линк към коментара

И аз не вярвах, че ще има ден, в който няма да ми подаде ръка, ама имаше ден, имаше месецм има и години откакто не го прави...Не се забравя, Дидка, не се забравя, нещо голямо няма как да се забрави, колкото и да ни се иска. Аз се връщам там всеки ден и се питам защо сега не е като тогава, защо си тръгна? Обаче при мен разликата е, че аз не търся вина, не търся и прошка- ни у мен, ни у него...просто живея ден за ден и се старая миналото да си седи там...

Сподели този коментар


Линк към коментара

"Можех да излъжа... Можех и да го скрия. Не го направих, за да нараня. Просто изгорих мостовете, за да не мога да се върна. И адски ме боли в момента, и ми се иска да моля за прошка... За жалост не ми е присъщо, а и знам, че няма да я получа."

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход