Премини към съдържанието
  • публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    32338

Slyncheva

637 прегледа

И някой бавно си отива

- по-лесно е, когато бягаш.

Следите кални се отмиват

и куфара отново стягаш.

Дъждът се стича по стъклата

- но ти пътуваш все нататък.

Студът сковава тишината,

пропуква се и ражда се от нея блясък.

Светлината идва да те сгрее,

да ти даде начален тласък.

Оставя те, доакто се смееш

и ето пак... отново ТРЯСЪК!

31.03.2009

2 Коментара


Препоръчани коментари

хаха да.. за този трясък говорех :) А за бягането... не съм аз. Гледах един филм и понеже бях и в малко труден период тогава, ме връхлетяха някакви такива мисли. Нямах намерение да го качвам тук, понеже не ме радва особено, но по повод твоя стих...

Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Slyncheva
      И мислех си, че всичко се оправя,
      докато светът не замълча.
      Проговори ми, но твърде късно...
      Вече искам тишина.
      Животът си върви и продължава,
      без да мисли за следата, `дето я оставя.
      Не искам аз с него да вървя...
      Искам ми се вече да се спра.
      А бях до болка оптимист,
      превърнах се за жалост в реалист...

      03.05.2008г.
    • от Slyncheva
      Съжалявам,
      мога само да ви кажа.
      Провалих се...
      ... и сега.
      Не исках...
      Наистина не исках.
      Но така се получава...
      Не мога нищичко да променя.
      От мечтан,
      превърна се животът ми в кошмар,
      но не сънуван,
      а истински живян.
      Аз исках само мъничко да съм щастлива.
      И още толкова късмет.
      Не исках всичко да се срива.
      ...топи се като лед...
      Съжалявам!
      Съжалявам, наистина аз много!
      Не мога друго сега да изрека.
      ..................................................
      Не трябва да го казвам...
      ... иска ми се да умра.
      ...............................................
      С времето всичко ще отмине.
      Не искам да се примиря!
      Не мога да повярвам,
      че с живота трябва да се съглася!

      08.05.2008г
    • от Slyncheva
      Чувам шум
      от мъртва тишина.
      Чувам писък
      от бездънна пещера.
      Усещам болка,
      потопена в тъмната вода.
      Усещам нищета,
      превърната в пясък
      от ронеща скала.
      Виждам бъдеще
      в капка дъжд.
      Виждам минало
      сред стара ръж.
      Дишам днес
      с вятъра в мен.
      Заспивам вечер
      мислейки за утрешния ден.
      Премигам бавно,
      унасям се в съня.
      Въздишам тихо,
      надявам се, че ще те открия.
      Че някой ден
      до мен ще си на сутринта.
      И ще останеш до залеза
      на този тъй омаен ден,
      за да се събудя утре
      в прегръдки нежни от сатен.

      01.06.2008г.
    • от Slyncheva
      И това ще мине…
      Винаги казвам така…
      И това ще мине…
      Но кога?
      Какво по дяволите искам?!?
      Не искам да е мен,
      … защото после ще боли.
      Не искам да е с други,
      … защото сега от вътре ме гори!
      Какво по дяволите искам?!?
      Трябва ли така да продължавам?!?
      Към кого да се обърна,
      да ме чуе, да му кажа “Спри!” ?!?
      Но няма кой да чуе…
      Време е да замълча.
      Може пък да стане лесно!
      Може пък и да греша!
      Объркано е всичко,
      но и то ще свърши,
      щом настъпи сутринта.
      И пак ще ходя гордо,
      вдигнала високо своята глава.
      И пак ще вярвам в мечтите
      загубени в път на самота.
      И бързо ще се гмурна,
      за да не изплувам на брега.
      Ще те гледам от високо,
      ще прелитам влюбено и плахо,
      ще те търся там, на повърхността.

      19.06.2008г.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване