• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27713

Ах тези косми...

Stalik

383 прегледа

Обезкосмяващите се мъже... Тема болна за всеки "мъжкар", който не се занимава с такива "опасни" и "пе****ски" работи. Да, ама не. Това е новата естетика на новото поколение. Обезкосмяването като култура наложена от модата. Лъскави корици със разголени мадами и кавалерите им блещукат от всеки щанд, пръскайки евтина (или не дотам евтина) естетическа наслада за безгрижното младо поколение, а и за онези, които обичат да плакнат очици в по-разголените форми. И там тази нова "ерес" неизменно присъства. В действителност обаче тя не само не е задължителна, но далеч не е и толкова честа, колкото някои си втълпяват.

Тази естетика обаче, като много други неща, като че ли е прекалено "модерна" за полуориента на Балканите. Тя не просто е чужда по дух на тъмния балканский субект, но нему тя се вижда дори противоестествена и - опази Боже! - пе****ска! Шок, ужас и пак шок. Изведнъж от камбанарията на тукашния средностатистически подчертано (ама колкото се може по-видно и демонстративно) хетеросексуален кандидат-мачо тая нова прищявка на някои "не дотам мъжествени" (да се чете "виждате ли - не колкото мен!") индивиди се вижда вече не дотам естетическа. Това вече е някаква болест на културата, като "Бийтълс" и джинсите (a.k.a. дънки) едно време.

Изведнъж, без никой да се опитва да им налага новата ерес, въпросните балкански субекти започват да се чувстват безкрайно застрашени от нея. И още повече - без никой да ги пита те започват демонстративно да излагат тезата, че видите ли, това е не просто "женствено", а направо "пе****ско" (сякаш това е описание на нещо срамно и нередно). От къде аджеба иде тоя проблем?

Много разговори съм дочувал по въпроса и в женски и в мъжки компании и резултата е все един и същ - опоненти на обезкосмяването са преимуществено мъжете. От тях обезкосмяването най-често се заклеймява като "противоестествено" и "немъжествено". Аз имам едно чудесно психоаналитично обяснение за това явление, вдъхновено от едно становище на психоаналитичката Нанси Чодоров (чието изказване е по друг един въпрос, но се връзва с нашата тема). Обяснението не е толкова мое, колкото е психоаналитично. Тази теория разглежда онези случаи, при които първото, което един мъж казва по отношение на обезкосмяването, е че в него няма нищо "мъжествено" (а всъщност се има предвид "мъжкарско").

snap33jb5.jpg

Добре известен е принципа на предаване на "мъжествеността" в психоаналитичната теория. Утвърждаването й у момчето се извършва през т.нар. критичен период през който трябва да се извършат две важни неща - отрицание на женствеността на майката с която има първична връзка и идентификация с мъжествеността на бащата. За много момчета и мъже, особено в по-консервативните и недотам икономически развити страни и общества, срединно положение, при което женствеността и мъжествеността не са в противоборство, а в унисон, е невъзможно (имам предвид в представите им, насадени от консервативното общество). За тези хора мъжествеността (според психоаналитичната теория) се идентифицира главно със защитните механизми. Сиреч тя е под една непрестанна заплаха и това е видно не само при хората - тя е под заплаха от възможността ролята на майката в семейството да стане доминираща (доминираща във възпитанието на децата, в управлението на семейния бюджет и т.н.), под заплаха от другите самци (комплексът, че нечия друга мъжественост, респективно нечий друг полов член може да се окаже по...), под заплаха от тези, които я поставят под съмнение или на изпитание въобще. Интерпретирано в контекста на теорията за едиповия комплекс, тук говорим за заплахата от кастриране - страхът, че надмощието на чуждата сексуалност може да извърши така нежеланата кастрация на идентификацията. Така културата и бита налагат една ялова дефиниция за мъжествеността, обвързвайки едва ли не на биологично ниво с пола и хетеросексуалността. Така се сформира една непременно активна, доминираща, а понякога и агресивна мъжественост, която стои в противовес на две неща (т.нар. "разцепление") - на детската същност и на женската същност. Поставянето на мъжествеността под съмнение се схваща подсъзнателно като опит за идентификация с тези противоположности, а това се разбира от "мъжествения" мъж като едно "лошо", "противоестествено", дори престъпно деяние, акт срещу активната доминантна мъжественост, сиреч концепцията за "мъжкаря". Ражда се един архаичен мироглед (архаичен, защото е характерен за архаичното митологично съзнание) на бинарни опозиции - мъже-жени, силни-слаби, добро-зло (лошо), естествено-неестествено и ключовото мъжествено-немъжествено. На тази база почива една широка гама от комплекси, стоящи зад редица дискриминативни теории и гледища, включително възрастовата дискриминация (страхът от младото поколение и от възможността за негова актива проява; презумпцията "Не си ми на годините"). Ето защо мъжествеността прави най-логичното нещо - защитава се. Къде чрез отрицание, къде чрез атака, тя се опитва да се утвърди и идентифицира с традиционни фалически и полови символи, поведенчески модели и др. Ако "немъжествени" черти се открият у самия индивид (а да не се открият е невъзможно), то той несъмнено търси начин да ги проектира и идентифицира с някой друг, като го използва за опорен пример, за да го оразличи от себе си. Чувството за мъжка сигурност се защитава, чрез разпознаването и изобличаването на "женственото" у друг самец и/или чрез заклеймяването на даден поведенчески модел. Именно този сложен процес, според психоаналитичната теория, аз разпознавам в тази будна и активна реакция на "мъжествения" хетеросексуален мъж срещу нещо така просто като обезкосмяването. Тази атака (според психоаналитичната теория) е опит на активната доминантна мъжественост да защити чувството си за сигурност като такава. Важно е да се отбележи че този почин е по-скоро подсъзнателен, следователно лесно може да бъде отречен и неразпознат от самите изразяващи го. Това според психоанализата.

Истината обаче е далеч по-скучна от това, което си въобразяват въпросните "мъжкари" в стремежа си (и в това няма нищо неестествено) да изложат възможно най-демонстративно мъжествеността си. А тази истина е, че най-напред в този така простичък акт няма нищо женствено или тенденциозно хомосексуално като проявление. Със същия успех като такова може да се заклейми ползването на носна кърпичка. Някои хора правят какви ли не промени по себе си. Но конкретно премахването на космите е нарочено за "женско" по характер действие и се поражда стереотипа, че "истинския" мъж (каквото и да означава това...) не прави подобни неща. Но да си спомним, че някога единственото мъжествено дело са били ловуването, осеменяването на жените и боят. В действителност желанието на някой да се обезкосми най-често почива на две съображения - чисто модни (само защото така е модерно) или естетически (не просто защото е модерно, а защото така се харесва и на самия човек). Това вече е въпрос на вкус. А както ни учи Кант, вкусът е способността за преценка на красивото. Той е в пряко подчинение на естетическите разбирания на индивида и няма нищо общо с "мъжествености" и "женствености". А както ни е добре известно естетиката на всяко ново поколение се вижда на по-старото и/или консервативно като "дивотия". Само дето в нашия случай имаме общество, което тепърва се събужда за истината и ресоциализацията на алтернативните сексуални ориентации и изведнъж мъжествеността се осъзнава сама и изплашена в тъмното, заобиколена от зловещо обезкосмени крака... "Хорър, бате, хорър...". И тук идва ред да се зададат някои логични въпроси: Какво лошо има в това някой да се чувства по-комфортно с обезкосмени крака, ръце, гърди и т.н.? Защо се взема за "красиво" и подходящо жените да си обезкосмяват краката, а мъжете - не? И какъв е проблема, след като никой никого не се опитва да задължава да прави това или да го харесва?

Уви, целият този цирк, в който същите тези "мъжкари" правят от мухата слон, е само едно от най-дребните и комични проявления на застаналата в отбранителна позиция мъжественост, която под ударите на съмнението се опитва да повдигне собственото си самочувствие.

Какъв ли щеше да бъде света, ако нещата бяха по-инак!?... Тогава трябва да си отговорим на два важни въпроса. Какво е „истински мъж“? Какво е „мъжествено“? Еми например употребата на парфюми е изклюително женско и гейско занимание. Мъжа трябва да е натурален. Перфектно е когато супер стимулиращата "мъжка" миризма се допълва и от вонята на пот. Къпането е едно досадно дребно занимание за жени (във ваната) и гейове (по съблекалните). Изобщо един мъж трябва да се отнася пренебрежително към външния си вид. Както се вижда обратното е неестествено за него, противоречи на природата. И за какъв истински мъж говорим, ако той е без бирен коремем и някой килограм отгоре!? А без косми? Това не е никакъв мъж! Нека бъдем натурални!




4 Коментара



да де, ама оня де си лепнах една лепенка на крака(нещо се порязох) и сега така силно се лепнана за космите, че нсигурно няма да мога да я сваля без скубане на косми.. ужас!@!!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Според мен дори и у нас обезкосмените мъже вече се приемат нормално. Всичките ми приятели си бръснат мишниците, повечето и краката, а някои гърдите и гърбовете. Аз самият се бръсна под мишниците, но без гърба и гърдите, тъй като там не съм много космат. Старото поколение може би още не харесва това, но какво ни интересува нас?

П.П. Всичките ми приятелки казват че не обичат твърде космати мъже. А и какво лошо има ако си много космат, да направиш нещо по въпроса?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Мразиш тези които наричаш "мъжкари" нали ?

Получаваш удоволствие от тях,те присъстват в мокрите ти сънища но ги ненавиждаш.Винаги си искал да си като тях но уви природата е решила друго и сега си объркан.Без да съм психолог мога да направя анализ по написаното от теб че харесваш силни и по груби мъже.Начина по които те се отнасят те с теб те кара да се срамуваш но и точно това те докарва до екстаз.По принцип тези "мъжкари" са груби и първични типове не само в леглото но и в отношението си към теб и това не ти харесва.Искаш да срещнеш някой който е груб и първичен в секса но нежен и разбиращ в общуването си с теб.Според мен това е невъзможна комбинация.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход