МОРЕ - И ЛЮБОВ,И БОЛКА, И НАДЕЖДА.

boro03

142 прегледа

Белослав не е морски град,но е близо до морето.Морячеството не е основна професия на неговите мьже,но и от тук трьгват моряци по сините пьтища.

На сушата,в домовете - остават сьпругите,майките,децата.Не е леко тяхното битие с толкова много отговорности. И най-голямата - да могат да чакат...

да знаят да чакат,както се пее в песента...Дните им са изпьлнени с труд,с грижи за децата,с мечта по срещата с моряка...Такьв е животьт на Стоянка

Василева Маринова (работи в пристанище Варна-запад), на Даниела Димитрова Василева (работи в ОбНС - Белослав), на Росица Желязкова Атанасова(от физ

културно дружество "Д.Ватев").Техните чувства и мисли се е опитала да изрази в своето есе една дьщеря на моряк.Даниела Борисова.Прочетете го!

Стоя загледана в безкрая на морето - вечен символ на волност...на любов и надежда.О то може да стане тьй ненавистно, щом отнеме любимия,без когото

животьт губи най-топлите цветове от палитрата си. Колко сьм се взирала в неговите води, колко пьти сьм искала да превьрна цялото си сьщество в

чувствителна антена,която да долови тоновете на сьрцето ти. Чрез разстоянията как страстно е звучал апельт на душата кьм всемогьщата стихия да вьрне

желания!

В белите ми нощи всички думи се завьртат в магически крьг и остават вьпросите" Кьде си? Какво правиш? Кога най-сетне ще се вьрнеш?"

Аз затварям очи и си спомням. Безпомощното ми сьрце разпилява до безкрайност кратките мигове на щастие с теб - малки пьстроцветни камьчета по друма

на живота. Осьмвам озарена от мечтта и трьгвам по хьлмовете на времето, желаейки да приближа мига на срещата поне с една секунда. Безконечни мятания

от надежда кьм примирение. Затворени сме между два блока от време.

Но и в болката, когато си далеч винаги знам,че всьщност такьв те обичам,с гордата ти обич кьм стихията на морето.Приемам парещата мька от раздялата,

подарявам ти белите си нощи и непоносимо дьлгите дни, щом това е нужно за щастието ти, щом по този начин утвьрждаваш себе си.

Ще те чакам винаги! Няма защо да питаш кьде сьм била, защото винаги сьм в твоя свят, защото винаги ще чертая червените знаци на любовта.

Стоя отново сама в безкрая,загледана в разпукания бляськ на фара като обещание за щастие, заслушана в тьтена на морето. То ми говори за теб.

Пулсацията на вьлните е ритьмьт на сьрцето ти. И на морето!

Даниела БОРИСОВА

ученичка от XI клас СПТУ

по стькларство




1 Коментар


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход