Да се замислиш над живота ...

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.

Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото.

Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.

На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.

Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът.

Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало

;)




2 Коментара



Чудесно избрано разказче... тази вечер наистина мисля, че частичка от него е изпратена и към мен! Затова казвам "Благодаря!" на Ваня... тя знае за какво!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Умът ни е като градина каквото посеем, такова ще порасте. Кактуси, рози, лалета, плевели... Всичко зависи от нас.

Светът е отражение на това, което е в нас.

Има само един нюанс.

Понякога може да сме гневни, горди, алчни, ревниви... тогава и светът е такъв(светът е проекция на вътрешното ни състояние), тогава причиняваме страдание на другите и на себе си. Тези чувства не са напълно реални, те се нуждаят от причини за да се появят. Тези чувства са преходни. Изчезват заедно с причините, които ги пораждат. Смущаващите чувства са илюзорни. Не сме длъжни да позволяваме да управляват думите и делата ни.

Истинската ни същност е безстрашие, радост и мъдро съчувствие. Това е безвременната и безначална същност на всеки. Виждаме съвършенството отвън, защото това е, което сме.

Просто едно мнение.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход