Премини към съдържанието
  • публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    32338

Slyncheva

925 прегледа

Порязана ръка-

дълбока рана.

Кървава сълза

и черна дама.

Отворена врата-

огъни горящи.

Счупени стъкла-

призраци неспящи.

Дива красота-

образ огледален.

Пареща кръвта

... в устата вкус метален.

На устните стъкло-

по него капка кръв.

Изпиващо те зло...

боли така веднъж.

15.05.2009

8 Коментара


Препоръчани коментари


Браво!

Много ми хареса, особено капката кръв накрая...

Само един съвет разрешаваш ли? :P

Според мен в началото е по-добре вместо запетая да има тире ;)

Порязана ръка-

дълбока рана.

Линк към коментара

Абе хора, при това слънце вън и при лятното настроение, което носи вятарът...от къде тая кръв и тая болка :eek:

От мен, това...

img97000407318l.jpg

Линк към коментара

Гале, разрешавам всичко! :) Аз като го написах беше само с малки букви и без препинателни знаци. Знам че е глупаво... но те ме затрудниха. Даже си мислех да го публикувам както си беше... но някак си изглеждаше странно. Та реших да е запетая.

Веси, при мен е мрачно времето... вали от няколко дни. От край време се опитвам да напиша нещо, понеже куп неща ми се въртят в главата и все не се получаваше! :( И вчера... т.е, днес към 1 след полунощ "се роди" това! Не е от най-ободряващите, но подобни неща "прелитаха" в нещото, коeто нося на раменете си.

Мadonna, Fedora, радвам се че ви харесва :)


Линк към коментара

Сълзите по стъклото стичат се

а вън във тъмнината млада двойка

на улицата, вижда се - обичат се,

щом могат да търпят дъжда...

Такава бяс бе също моята

кога проблясваха надвисналите небеса

да сгуша я в обятията си

за да е моя само тя.

Но ето, че сълзите спряха

отгоре гледах я сама

останала неловко в тишината

коя ли беше тя...

Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Slyncheva
      Не мисля, не мога...
      Ридая, боли.
      Не мога, не мога...
      Госпиди,
      при себе си ме прибери.
      Не искам, не искам, не искам,
      не мога.....
      Умирам аз бавно! Умирам!
      Не живея, нямам аз нищо,
      нямам мечти.
      Да сравня с нещо земно,
      онова което чувстам,
      непосилно е сега дори.
      Но той...Какво направи той?
      Жива съм! Защо?
      Нали брутално ме уби?
      Разряза бавно без упойка
      тялото горещо
      и извади от гръда
      сърцето мижаво и смешно.
      Заши с бодлива тел
      раната дълбока
      и започна тя да гние,
      и появи се болката жестока.
      Черна кръв от мене капе,
      тръни, вместо сълзи.

      07.03.2008г.
    • от Slyncheva
      Не мисля, когато се смея.
      Не мисля, когато греша.
      Не мисля, когато въздишам.
      Не мисля, когато вървя.

      Не мисля, когато сутрин отворя очи,
      когато на залез изпратя деня,
      когато притворя клепачи
      и тихо посрещна нощта.

      Не мисля, не мисля, не мисля.
      А защо да го правя?
      Пея си моята песен...
      Аз знам си, пак ще се справя...


      22.03.2008г.
    • от Slyncheva
      Здравей и тази вечер.
      Сега тиха, тъжна и сама.
      Здравей, ти нощ,
      студена като глетчер -
      мразовита, бурна, зла.
      И тъмно е...
      Ти носиш кораб над вълните,
      но със скъсани платна.
      Преминаваш вечно през водите,
      за да стигнеш до брега.
      Там чакат те дедите,
      родили моята мечта.
      Бързай, за да вкусиш
      парче от тази топлина.
      Да почувстваш във гърдите,
      колко нежна съм била.
      Да усетиш как горчи,
      когато си обичал,
      не само вкуса на морската вода.
      Да отпиеш от мечтите
      и да видиш, че там не съм сама.

      11.04.2008г
    • от Slyncheva
      И ето, срещаме се пак,
      довя ми новите мечти.
      Помогна ми да полетя
      и върна ме на пътя ти.
      За този път не спирам да говоря
      и все в мислите ми се върти.
      Постоянно се тревожа,
      че зло отново ще ме сполети.
      Но довя ми ти мечтите
      и мога вече да пътувам.
      Надявам се доброто да ме навести,
      макар, признавам, че още се страхувам.

      04.05.2008г
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване