impulse

  • публикации
    8
  • коментари
    43
  • прегледи
    10887

Да бъдеш, а не да изглеждаш

SeismiC

1626 прегледа

"Ако още не си, то побързай млади читателю, и постави такъв надпис някъде в стаята си: "Да бъдеш, а не да изглеждаш!". Ясно и четливо го напиши и на най-видното място го сложи. Така, че всеки ден да го среща погледът ти. Направи го своя същност. Тогава може и да не го четат очите ти. Защото вече душата ти го е прочела.

Смешен и жалък е фалшивият човек. Например онзи, дето все иска да изглежда умен, а от устата му глупост след глупост излиза. У такива хора чест и достойнство не търси. Те искрено си вярват, че са най-умните. Колко по-достойно е да знаеш , че си по-образован, но да търсиш мъдростта, която ще изрече и най-обикновеният каруцар или овчар. И да уважаваш тази мъдрост. Защото също толкова смешно е да знаеш, че си умен, а да се правиш на глупак и да презираш мъдростта на другите.

Смешен и жалък е и онзи, дето всеки ден ни уверява от синия екран, че мисли само за народа и за България, а ти виждаш, че вратът му става все по-дебел и по-дебел, докато накрая и очите му потънат в тлъстини. Слепи са затлъстелите очи и не виждат, че същият този народ става все по-беден, а животът му - все по-труден. Тези хора съзнателно лъжат. Те даже не се интересуват колко им вярваме. Каква ти чест? Какво достойство?

Понякога ми става жал за ония, които бързат да се похвалят колко са храбри, а при най-малката опстност страхливо изчезват и остават другите в беда. Жал ми е, защото те самите се нуждаят от подкрепата на по-силния, но нямат достойството да си признаят? А винаги ще се намерят доблестни люде, готови да им се притекат на помощ.

И на бездарника много му се иска да изглежда талантлив. Не сте ли го виждали на някоя сцена в гениална пиеса да разваля впечатлението от трагичен и възвишен образ? Или изправен пред очите на интелигентни и възпитани хора, да чете скудоумни стихове? Или с гордост да показва на гостите си нещо, което той смята за гениална картина? И с цигулка може би сте го виждали как измъчва струните в напъните си да наподоби нещо от Моцарт. Всъщност винаги съм се питал - какво го кара така упорито да се мъчат да приличат на някого, а не на себе си? Срамуват ли се от своето "Аз"? Не знаят ли, че у всеки от нас дълбоко някъде е скрит истинският гений? Само трябва да го открием. И да му дадем възможност да се прояви.

Имам приятел, който мислеше, че ще стане гениален писател. Но разбра, че няма равен в кулинарното изкуство, и измести жена си от кухнята. Намери сили да се откаже от писателството, защото се досети, че то не може да е занаят. Досети се, че той може да цени с висока мяра голямото изкуство, но не може да го твори. И повече не иска да изглежда, иска да бъде.

По-страшното е, когато бездарието е напълно убедено в своята гениалност. Тогава се ражда и завистта. А тя е жестока. Много болка и страдания причинява на талантлиявия, но е истинска разруха за душата на завистливия. Класически пример е отношението на Салиери към Моцарт. Нека учените спорят колко е достоверно всичко написано за завистта на бездарието и колко е художествената измислица. Важен е примерът. В него е частицата от Истината за човешките добродетели и за човешките слабости.

Колко различен е другият случай. Има такъв руски поет от края на миналия и началото на нашия век – казва се Инокентий Аненский. Цял живот е бил учител в лицея на Царское село. Там, където се е учил и великият Пушкин, само че много преди Аненский. Издал той приживе една стихосбирка. И заглавието й е показателно – “Тихи песни”. Посмъртно е публикувана още една – “Кипарисово ковчеже”. Най-странното е, че всички големи поети на Русия изявили се след него, признават, че той е техен учител в поезията. Без да има каквито и да е претенции обикновеният учител от лицея се оказал учител в голямото изкуство. Знаел ли е той истинската стойност на таланта си? Какво значение има? Важното е, че другите са го оценили по достойнството.

Знам, че е изначално несъвършен човекът, И все му се иска да постигне съвършенството. Но колко по-достойно е да се стремиш непрекъснато към собственото си усъвършенстване, вместо да се самозаблуждаваш, че вече си го постигнал. То е непостижимо. Затова е и съвършенство.

Да бъдеш, а не да изглеждаш не трябва да е само надпис на стената, който всеки ден да ни напомня, че трябва да сме истински, а не фалшиви. То е морал. Иска много сили и разум иска, за да прецениш кой си и какво си, за да не се самозалъгваш.

Слушал съм как уж учени хора употребяват честолюбие и самолюбие като синоними. А раликата е толкова голяма, че те са по-скоро антоними. Защото да си честолюбив, означава да цениш доброто и красивото в себе си и да се страхуваш от възможната им загуба. А да си самолюбив, означава да обичаш само себе си и само такъв, какъвто си, и все да мислиш, че другите са второ качество. А ти? О, ти си най-, най-, най-....

Не е случайна древната източна мъдрост, дето ни напомня: “Изгубиш ли пари – нищо не си изгубил. Изгубиш ли приятели – много си изгубил. Изгубиш ли честта и достойнството си – всичко си изгубил.”

Струва си да запомним тази ценностна скала. Иначе все рискуваме да се напъваме, та дано заприличаме на някого. Тоест рискуваме да бъдем фалшиви и неистински.

Себе си тогава обезличаваме. Но нали не знаем какво губим, когато честта си и достойнството си погубваме, с лека ръка се отказваме от собственото си “Аз”.

Та, побързай, побързай, млади читателю, и постави някъде на видно място вкъщи надписа – ДА БЪДЕШ, А НЕ ДА ИЗГЛЕЖДАШ!"




4 Коментара


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход