Malinche

  • публикации
    4
  • коментари
    4
  • прегледи
    2029

Равносметка или нещо подобно

Malinche

164 прегледа

От време на време и мен ме избива на самоанализи, придружени с обичайната доза самоирония, самосъжаление и неизменното самодоволство. И още други разни думички, начеващи със „само-” (но без мръсни помисли моля!). То равносметките са си самотно занимание и слава Богу! Иначе ще се избием вкъщи.

И така, на трийсет и една съм (до последно на 6 февруари, някъде около 18:00 часа, +/- петнайсет минути) и вероятно може да се каже, че горе-долу съм си подредила живота, пък макар и това „подреждане” понякога да добива малко ужасяващи параметри.

Любовен живот:

Без да си кривя душата, мога да кажа с чиста съвест, че по този показател всичко е на шест. Най-после! Имаше няколко лоши опита преди, но предполагам, че без това просто не може. Не съм травмирана, не вампирясвам, когато наблизо се мерне представител на мъжката половина от човечеството, не съм в челните редици на феминизма, не пиша памфлети на тема еманципация. (И без това темата е толкова широко експлоатирана, че чак да ти се сгади.) Е, имаше един период, в който адски ме сърбяха ръчичките да стисна за врата Как-му-беше-името, ама тури му пепел! Към настоящия момент любовта е последното, от което мога да се оплача.

Професионален живот:

Тук вече определено има какво да се желае, но предполагам, че при 99% от населението на България (пък и на света) нещата стоят по сходен начин. Навремето, докато следвах, като всеки нормален човек, и аз минах през момента, в който се чудех съвсем сериозно (оказва се и основателно, но това го разбрах с около 10 години закъснение) дали да не тегля чертата, да зарежа тия простотии и да стана например... не знам... ветеринар в Уганда. Обаче един приятел (защо ли винаги се появяват в най-неподходящия момент да дават съвети, които никой не им иска?...) някак си успя да ме убеди, че светът се нуждае именно от още една библиотекарка. Да работиш с книги не е професия, хипи, нареждаше той съвсем убедително, сякаш е имал представа за какво говори. Това е призвание! Е, вързах се. И като цяло не тая лоши спомени, ама ако някой ден ми падне, ще го удуша със собствената му коса.

Нощен живот:

Ох, ако почна да приказвам... `ше требва да ровнем с глас както вика един семеен приятел. Не че няма възможности човек да се позабавлява вечер, ама някак си не ме въодушевява идеята за тресящи се от чалга дискотеки, предрусали тийнейджъри и мазни бройкаджии, които се опитват да започнат разговор с реплики от сарта на: „К`во пра`и готина мацка като тебе самичка тука?” `Ми, кво да ти кажа... определено не чака някой като тебе. Съжалявам! (Абе лъжа – изобщо не съжалявам даже!) То сигурно и заради това в дискотека не съм стъпвала от има-няма две години и дори не усещам да ми липсва. (Има си хас! Колкото Буш липсва на Осама.) Освен това наложих мораториум върху пиенето в последно време, а съгласете се, че нощен живот без поне 100 гр. водка/коняк/джин си е пълна скука!

Други видове живот:

То какво остана?... Приятели – малко, но отбрани. (Ама че клише!) Деца – засега все още съм на позиция stand by. Чакам да ми дойде вдъхновението, куража и желанието. Предполагам, че ще се справя – и без това имам навик да осиновявам мъжете в живота си, така че едва ли едно дете ще се окаже по-страшно предизвикателство. Семейство – направо перфектно като гледам другите алтернативи. Даже с брат ми спряхме да се маризим (крайно време беше – дори Троянската война е продължила само десет години) и живеем в нещо като разбирателство.

И така, какво показа инвентаризацията! В наличност откривам приемливо количество оптимизъм. Дотук добре! Обаче се прокрадва и някаква идея за недоволство (човек е неблагодарно ненаситен – все иска нещо повече). Предполагам, че с това се свиква. Намира се и едно изненадващо дори за мен самата съгласие с направените избори и грешки и с извадените поуки. Имам и порядъчно количество самоирония, през призмата на която да погледна, когато започне да става твърде сиво и злободневно. Тя прави нещата далеч по-пъстри, отколкото са в действителност.

За съжаление нямам розови очила. А така ми се иска поне веднъж да погледна през тях!...




1 Коментар



Ами да взема да ти купя едни розови очила!Макар че аз мисля,че е по-добре да си реалист,не оптимист,нито негативно настроен,но... :) А иначе до сега чета и честно да ти кажа мисля,че пишеш добре с хумористична нотка и доста добре се получава!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход