emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152245

Рожден ден

emmi

180 прегледа

И за да бъде лудницата пълна дребния днес се оказа рожденник. Присещах се от време на време, но за някакви велики планове все не ми стигаше времето. То добре, че детето отнесено като майка си - ако не му бях казала вчера, че днес има рожден ден, нямаше и да се сети, милото.

Сутринта си забравих портомонето и работния бележник вкъщи. Нищо ново. Много завеяна съм станала. Ама с една мозъчна клетка за къде по-напред, питам аз? Та звъннах вкъщи и се разпоредих да пристигне Вилчо с бележника ми и портомонето в офиса и тъкмо да отидем да му изберем подарък.

Между другото мен ме завърта шайбата от сутринта.

Капака беше, че ми звъни един дето, уж официално, е приятел на шефката. Не интимен, де. Обаче, нещо като му трябва все на мен ми звъни. Обикновено с нещо безумно и неизпълнимо.

Та този път искал парцел в близките села да си построи дървена къща. Вчера ме държа двайсе минути на телефона да си говорим за парцели. Скучно му е на човека. И днес вече напира да ходим да гледаме. Пффффффф, къде да гледаме? Аз чакам дребния да вървя подарък да избирам. Обяснявам му като на човек: "Иване, сина ми днес е рожденник. Дай утре да ходим по селата, че сега ще му търся подарък." Ама той като си е навил. Да гледаме, че да гледаме. Като съм купела подаръка, то имало време....

Пристига дребния. По обяд. Замъкнах го аз в един магазин. "На тъмно" се казва. Заглавието е многозначително, но вътре си е съвсем наред. Тинейджърски истории. Грабнахме една гъзарска шапка. Черна, с надпис "Спид файър". Не знам какво значи. Вильо каза, че било "яко". И една черна тениска с надпис "Металика" и три горящи черепа. Пак "яко". Общо взето детето се развива задоволително. Спокойна съм. Сега сме на вълна черепи. Има една друга тениска. Черна, естествено, със снимани на рентген черепи. Посланието отдолу е, че в крайна сметка всички имаме еднакви кутии за мозък. Въпроса с мозъка не се уточнява.

Така. Приключвам с Вилчо и пристига Ванката. Ще ходим по селата. Добре, че съм с дънки. Обикновено, в момента, в който се наконтя с някоя по-секси рокличка и надяна нещо, на което вървя олюлявайки се, се налага да ходя на някое лозе. Този път съм с дънки. Сутринта времето беше кофти.

Курдисвам се аз в джипа. Някво Пежо. И бръмчим към близкото село. Там ни чака Красьо - стара дружка, с няколко парцела за продан. По пътя от лаф на лаф става ясно, че Ванката изобщо не бързал и за сега "само гледал" /точно на рождения ден на дребния - вътрешно беснея/. Подкарваме ние парцелите един по един. И последния е на един баир отгоре. Страшна панорама имал.... Нашия отворен с джипа - ще се качи по баира нагоре. А той пътя само името му път. Трева. Издрапа. Уцели някаква дупка, ама се качи. Погледахме гледката и давай обратно надолу. Обаче дупката не била дупка ами някаква бая дълбока канавка и като се гръмна онова Пежо в канавката и гумата му овиснааааа. Ни напред, ни назад..... Пльоснато по шкембе и не мърда. Джипа. Аз се изнесох на сянка и гледам. Красьо звънна на брат си и братчеда. Пристигат те с лопати и дъски. Ванката измъкна един крик. Аз зяпам. На сянка под сливата. Ровиха, подлагаха дъски, пак ровиха, с крика го вдигаха.... Някакъв прецакан оффроуд. Аз на сянка под сливата. Гледам. Даже не се и нервя. По едно време издрапа Пежото с общи усилия.

Прибрах се към шест и нещо. Бях обещала да ги водя на ресторант да празнуваме рожден ден. Познайте къде отидохме - в Хепи. Туй, новото поколение много задръстено.... Дано им светне по някое време, че Хепи си е просто много скъпа бърза закуска. Никой не се сети да иска торта. то и аз не се сетих. Традициите не са това, което бяха....

Детето става на 12.

Ванката иска утре пак да ходим да гледаме парцели.




13 Коментара



Ми честито :lol6: ,нали ти казах какво трябваше да направиш

Сподели този коментар


Линк към коментара

Тате вчера стана на 50, а аз му полях рождения ден щателно и компания си имах даже :P

Днеска за капак и торта ядох :ass:

Сподели този коментар


Линк към коментара

А аз да се чудя де си се забила цял ден :lol6:

ЧРД на рожденника. На 12 са все още сладки.

Знаеш ли, преди време всеки път, като идвах в Русе обядвах в "хепи". Баси колко чайки са ме цвъкали там - не е истина. По-късно един познат ме светна, че на кафенетата около заведението им се викало "лай..та" .Разбираемо.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Аз зяпам. На сянка под сливата.

Ама си куцузлийка :D Барем поне да бе узряла сливата


Сподели този коментар


Линк към коментара
А аз да се чудя де си се забила цял ден :lol6:

ЧРД на рожденника. На 12 са все още сладки.

Знаеш ли, преди време всеки път, като идвах в Русе обядвах в "хепи". Баси колко чайки са ме цвъкали там - не е истина. По-късно един познат ме светна, че на кафенетата около заведението им се викало "лай..та" .Разбираемо.

Аз като се забия, че после няма избиване хахахаха А из какви гюрлюци газих - не е истина просто.

В момента на площада е пълно с бебета-гларуси. Щъкат напред-назад из градинките и вдигат адска гюрюлтия. Вчера вечерта пак имаше заря. Тез хора се скъсаха да пускат илюминации за щяло и нещяло. И гларусите се разкрякаха и разлетяха на всички посоки. Във вестника писаха, че популацията им се увеличава с всяка година. А преди време в Русе изобщо не е имало гларуси. Така, че бавно, но сигурно ставаме морска столица.

"Лайното" казваме на конгломерата от барчета в градинката на площада. Място прохладно и пълно с народ. Ако ти трябва някой, а не знаеш къде да го намериш - просто сядаш на "Лайното" и чакаш. Рано или късно ще го видиш. Кофтито е, че на гълъбите също много им харесва да киснат по клоните на огромните дървета и да целят седящите отдолу с каквото могат хехехе. Уж било за късмет и на пари.... Обаче много трудно се пере.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Съвсем спокойно можеш да го продадеш за сюжет на филм на Костурица-примерно "Русеграунд" :D

Да бе! Че не можем сами да си изпием хонорара - ами ще го давам на Костурица хехехехех

С този Иван имаме дълго и странно познанство. Но това е тема за друг разказ. Едно ще кажа: като се замисля нямам нито един що-годе нормален познат... Това ме кара да се чудя дали всички вече сме изкукуригали и нормални няма или просто аз ги привличам откачалките. Което не говори добре нито за мен нито за вас хехехехех

Сподели този коментар


Линк към коментара
"Лайното" казваме на конгломерата от барчета в градинката на площада. Място прохладно и пълно с народ. Ако ти трябва някой, а не знаеш къде да го намериш - просто сядаш на "Лайното" и чакаш. Рано или късно ще го видиш. Кофтито е, че на гълъбите също много им харесва да киснат по клоните на огромните дървета и да целят седящите отдолу с каквото могат хехехе. Уж било за късмет и на пари.... Обаче много трудно се пере.

Да -точно така и процедирах.

Пристигах в Русе около 9 часа сутринта, минавах през поликлниката на болницата, след това в тази, в квартала, след това спирах на "Николаевска" някъде, където си намеря място около онази старата поликлиника -вършех си работата там, и след това пеша -до "лайното" . Купувам "24 часа" и за засядвам по кафената, в "хепи" - за период около 3-4 часа половината РУсе минава покрай мен и си подбирам събеседниците(чките) :blink:

Ако не ме мързеше, за разнообрази отивах малко по-нагоре по пешехдната зона - малко под киното има една арабска дюнерджийница - мммм супер дебели дюбери правеха там.

А в Плевен, ако си мислиш, че има по-малко чайки и гларуси -се лъжеш.

И ние ще ставаме "морска столица" :lol6:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Да ти е жив и здрав хубавеца.

От друга страна, ако не беше стояла под тая слива, на какво щяхме да се смеем сега :)

"На тъмно" го знам от сума ти време. Носех им дрешките като младо гадже, а после като забременях си взех един гащеризон и с него искарах цялата бременост. После още 2 бебета изкара великия гащеризон.

Сподели този коментар


Линк към коментара

То в Плевен ако повали още малко дъжд като нищо ще станете морска столица хахахха.

На мен ми бяха подарили един гащеризон за бременеещи в ярко червено. Джинсов. С декоративни шевове. Приличах на ярко червен бръмбар.......

Покрай тая случка се сетих за още няколко. Ще ви ги разкажа някой ден.

Сподели този коментар


Линк към коментара
... или просто аз ги привличам откачалките. Което не говори добре нито за мен нито за вас ........

Въх, направо ще те черпя .Аз бях убеден ,че съм единствения магнит за откачалки е цяла България.Благодаря ти ,Сестро :D :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Въх, направо ще те черпя .Аз бях убеден ,че съм единствения магнит за откачалки е цяла България.Благодаря ти ,Сестро :D :D

обаче като се замисля....... противоположностите се привличали. Все пак е някакво, макар и слабо, успокоение. :D :D :D

Пия мартини ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход