• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7365

За животните с любов

dindi

41 прегледа

Тази история не е моя, дори не знам дали имам право да я разказвам.

Просто я прочетох и се потресох...от разминаванията...

Това е тя...

Исках да я постна под формата линк, за да бъда коректна, незнайно защо не се получава. За това ще кажа, че се намира в dog.bg, във форума Без дом, в подфорума Разкази с чуден край.

Авторката и героинята на темата е sad eyes. По принцип не контактувам с хората от там, но от време на време поглеждам темите, понякога се опитвам да помагам, понякога си оставам само с желанието...преобладава второто. Гледайки хората там как се борят за тези животни обаче виждам, че добрината в тая тъпа държава не се е изчерпала и това някак си ме успокоява, вдъхва ми надежда.

Та както вече казах не съм питала никого, за да копирам постта и го правя като страничен наблюдател, като човек, който просто иска да сподели една дълга и с неочакван край история, на която е попаднал случайно и наистина го е разстърсила.

С удоволствие ще Ви разкажа цялата история на Джъстин, не ми се искаше да досаждам,че малко се увличам като почна да пиша ;)

В тази история има над какво да се замислим и много от нас на какво да научи.

Семейство англичани са в България през октомври. Мъжът е ветеринарен ортопед хирург,който е изнасял лекции в Тракийски Университет на някаква конференция. Отиват до Созопол за няколко дни и на връщане на път за летището спират на една отбивка близо до Сливен за да погледнат картата. В страни от пътя виждат малко кученце и тръгват след него за да го нахранят с остатъци от обяда си. Малкото ги отвежда до една полуразрушена сграда(бивша спирка на вече неизползваем път) Там те виждат куче овързано в някаква тел,което силно ги лае. Малкото разбира се офейква някъде, там е поле ,но има някаква градина,прасковена мисля. Те се опитват да доближат голямото куче за да нахранят поне него,но то продължава да ги лае.Оставят храната малко в страни на около метър и тръгват. Същия ден летят обратно за Англия.Но това ,което са видяли не им дава мира. Още с връщането започват да звънят и пишат писма до кого ли не , опитвайки се да намерят организация готова да спаси тези две кучета,които те искат да осиновят и приберат в Англия. Всички техни усилия разбира се са напразни. Не успяват да намерят каквото търсят. Попадат и на някаква Английско българска асоциация(как "обичам" гръмките имена :-) за защита на животните и оттам им отказват с някакви неясни мотиви.Ще се върна на това по-късно.

Накрая напълно отчаяни те вече се подготвят да летят обратно за БГ и сами да се справят с положението. НО Will Wright 4 лапи Великобритания им дава координати на Dady Einarsson,който съответно ги препраща към познатия на повечето от Вас Явор Гечев. Пощата е с приложена сателитна карта на мястото където се намират кучетата и молба те да бъдат спасени като семейството ще направи всичко възможно да ги вземе в Англия възможно най-скоро. Явор изпрати писмото на мен. Намерих позната,която ми се върза на акъла и с въпросната карта на мястото излязохме на главния път Бургас -София,който минава покрай Сливен. Обиколки , движение посоката в която те са се движили,правим снимки на табели, на пътя ляво-дясно, НИЩО. Изпращам снимките и хората веднага се ориентират,че неправилно са направили засичането на мястото.Правят нова сателитна карта ,която вече поне на мен ми даде ясна представа къде би могло да е. След 2 дни пак обиколки пак снимки,но този път ВИДЯХМЕ каквото трябваше. Малко кученце нямаше. Имаше само един куч ,който изглеждаше като смъртник. Слязох от колата и приближих, с една торбичка в която носех нарязани на дребно кренвирши. Кучето започна да ме лае,но с оня лай на страх, а не на злонравност. Клекнах ниско долу и започнах да му говоря ,а то леко да помахва опашка. Приближих се още малко и започнах да отвързвам торбичката. Чух някакъв странен звук ,който се оказа тракането на челюстта му.Аз за пръв път виждах такова чудо,то буквално тракаше като стан,явно надушило месото. Подхвърлих му няколко парченца все така клекнала,но вече съвсем близо до него. Постепенно му дадох всичко и се изправих. Нещастника замаха с опашка,започна да ми скача, да ми се радва и да издава онези звуци на радост, когато нашите собствени кучета издават когато ни посрещат след раздяла. Вонеше ужасно. Просто смрад голяма, можеше да се движи в периметър не повече от метър и явно беше спало в собствената си урина и изпражнения. Живяло е там под открито небе и мястото беше невъзможно да се види от случаен минувач.Ако не бяха го видяли тези хора той най-вероятно щеше да си умре там от глад.Тръгнах си,бях излязла в обедна почивка, с много объркани мисли в главата и вече знаех,че дори не това да е кучето ще го махна оттам.Пратих снимките- ТОЙ беше, аз всъщност не бях видяла даже пола му. Мястото е извън града, на отбивката за Сливен от главен път Бургас -София. Успях да отида там пак след 2 дни в една късна ноемврийска вечер 7.11 заедно с баща ми. Кучето ме позна в тъмното и започна весело да скимти. Наложи се онова нещо на врата му да го срежем с нож,защото се беше впило във врата му,не беше каишка , какво така и не разбрах. Който го беше овързал там е искал да е сигурен,че няма да може да избяга.Сложих му повод душач и тръгнахме обратно за Сливен. Кучето не можеше да върви,най-вероятно от обездвижването нямам идея. Налагаше се да го носим от време на време,защото растоянието е около 7-8 км. Тъй като вървяхме в полето покрай главния път той се страхуваше и от профучаващите коли ,от светлините и залягаше на земята. Познато ми беше Аргус имаше такова поведение след като се прибрахме от София. Та така в 21:30 вечерта кучо беше във вилна зона,прибран на сигурно. Той остана там с баща ми аз се прибрах и веднага писах на хората. За нещастие на другия ден след като прибрах Джъстин почина котенце,което бях прибрала за да лекувам. Чувствах се ужасно, знаете как е. Но животът за Джъстин продължваше и трябваше да се напрегна. Криси ми звънан точно в момент когато я бях подкарала :'( , След това цяла седмица всеки ден ми се обаждаха да питат как съм ,да ми обясняват,че когато искаме да помогнем трябва да сме силни ,защото срещата със смъртта е за жалост част от милосърдието. Те пишеха по 2 пъти на ден най-малко и се обаждаха по телефона всеки ден за да следят как вървят нещата. Успокоих ги ,че кучето е прибрано и вече не го грози опасност, казах им,че за жалост малко не видяхме,явно то е нямало късмет. Така се почна, те ми писаха,че започват уреждането на документите и процедурата по прибирането на Джъстин у дома.Междувремено се наложи малко да острижа Джъстин на някои места до кожа,защото виждате на снимката как изглеждаше ,имаше и баня и тогава се ужасих. Той буквално беше само кожа и кости, когато го намокрих в банята той изглеждаше точно като скелет.Слушаше, не ми създаде никакви проблеми . Имаше ужасно тъжен поглед и сякаш молещ за помощ. След консултации с Мил ,Инсулт,нашия чичко вет и някои други хора от форумите и мои познати започнах захранването на Джъстин много бавно и внимателно защото не се знаеше колко време беше гладувал.Поръчах специални формули храна и пак да не стане реклама ще спестя марката,но ефекта само за месец беше поразителен. Сами виждате как изглежда Джъстин при заминаването. След няколко дни го "запознахме" с Белла едно друго същество,което също чака своя дом и съм убедена,че някой ден ще го намери.Те живееха в един двор ,но разделени един от друг.Исакх да видя как се отнася към себеподобни. Двамата се харесаха веднага и докато Джъстин замина станаха големи приятели.Голяма игра беше,голямо гонене. Джъстин е едно страхотно добродушно същество,което се привръза към нас веднага и безрезервно. Научихме се да вървим на повод, ходехме в парка в града на разходки,абе минахме си по стандартната процедура по очеловечване ;D Междувременно неговите хора действаха всекидневно. Оказа се,че взимането на Джъстин у дома е една много сложна процедура. Pet Scheme на DEFRA се оказа неприложима,тъй като Джъстин трябваше да има Кръвен тест за бяс от лаборатория в EU и да са минали 6 месеца от деня на получаване на сертификата. Семейство Мей решиха,че това е твърде дълъг период,че не могат да ме карат да се грижа за него толкова време и те искат веднага да го вземат и макар и в карантина да се грижат лично за него. Криси Мей буквално живееше с мисълта за този нещастник всеки ден.Питаше ме най-малки подрбности- ядохме ли,пихме ли ,пишкахме ли ,акахме ли :P,получил ли е прегръдка от мама.. Всеки ден получавах извинения за неудобството постоянно питаха за банкова сметка да пратели пари ,да не ни затрудняват. Абе викам споко ,ще Ви обръснем като дойдете, все пак ние тука бизнес въртим с тия кучета B)

Криси упорито настояваше да му прати палто по колет за да не му е студено на разходките и прати,няма тън мън. Радваше се като дете на снимките и видео клиповете с които ги заливах, за да следят напредъка на Джъстин.Броеше дните и всяко писмо свършваше с " Остават още ...дни до срещата ни". Пращаха ми всякакви сертификати , нужни за пътуването, питаха е ли възможно да ги заверим тук, къде ,колко.Искаха всичко да е перфектно и нищо да не помрачи заминаването на Джъстин. Писаха ми ,че ще пристигнат декември и искат да останат няколко дни за да може той да свикне малко с тях и да не е рязка раздялата му с мен. Помолиха за резервация в хотел,който ще ги приеме с Джъстин. Независимо от условия, изобщо не поставяха такива единственото - Джъстин да е с тях. Пристигнаха и срещата ни с тях беше много вълнуваща. Така прегръщаха уплашения и шашардисан Джъстин, говореха му, молеха го да им прости ,че са го изоставили тогава и са се забавили толкова,обещаваха му.... Ако щете вярвайте 50 годишни хора плачеха като деца на пракинага на Билла и прегръщаха нашенския помияр все едно струва 1 милион долара.Отидохме в хотела. Луксозен 4 звезди , огромно пространство,специално VIP апартамент за да може Джъстин да се чувства удобно и да не е затворен в обикновена хотелска стая. Клетката на Джъстин я сложиха до камината, изсипаха му една торба играчки , наизвадиха всякакви памперси,дезинфектанти. Приготвили се бяха,но за тяхна изненада не им потрябваха.Джъстин се напишка от страх само първата вечер,когато влязохме в хотела,тя суетнята около него беше голяма. Криси започна нежно да му говори и да му обяснява,че нищо лошо не е направил и ,че всичко е наред,че палтото му се пере и никак не бива да се тревожи,че го е напишкал, подсуши го с мека мокра кърпа специално за кучове. Гледах и не вярвах на очите си,толкова обич струеше от тези хора, искаше ми се да се радвам ,а се разплаках...Не заради Джъстин,а за хилядите като него,които никога няма да усетят такава обич. Джъстин се отпусна на новото място още на следващия ден. Всеки ден бяхме заедно,ходехме на разходки,които включваха посещения на Белла :wub: Криси и Крис се смееха като деца радвайки се на две помиярчета ,които се забавляват. Белла се уби да им се слага, дали пък не искаше да им се натресе и тя ;D Усети тя положението ,щото и тя получи куп подаръци.

Джъстин хапваше печени филийки с масълце удобно опънал се на канапето в хотела, всеки ден печено пиле от Билла, наградките във вид на бисквити, кокали, смеещите се топки, крякащи патки, смешни жирафи и прочие бяха екстри. Крис като дете пълзеше по земата и обясняваше на Джъстин какво е топка и как се играе с нея. За да разгледаме някои от документите по цялата процедура извадиха огромна ohmy.gif папка,която беше пълна с кореспонденцията им по отношение прибирането на Джъстин в Англия. Аз толкоз бумаги скоро не бях виждала приличаше на архивна папка. Само с Бритиш Еъруейз имаха поне 30 разменени писма. Тези с DEFRA двойно повече. Импортни лицензи ,червени стикери, разрешителни...Транспортната клетка беше ОГРОМНА 2 пъти колкото е нужно за да му е удобно та Джъстин да не се стресира.Знаели са какво означава това за цената по траснпорта ,но въпреки това .На третия ден сглобиха клетката за да свиква кучо вътре, защото първите дни тя беше разглобена като легло. Джъстин веднага получи красива кожена каишка с медальон на който пишеше Джъстин Мей ;D ,а на гърба тел. на вет.клиника Крис Мей. Оказа се ,че Крис има собствена вет.хирургична клиника с 30 души лекари +персонал.

Та да се върна на папката ,гледам аз чета и по едно време очите ми стават на палачинки :rolleyes:ohmy.gif Полетът на Джъстин струва скромните 1125 евро,аз първо бях видяла една цена от около 700. Прелиствам все още шокирана от това,което току що бях прочела и попадам на кореспонденцията с карантиния кенъл и окончателно се сбърквам, сумата е приблизително изчислена в евро 2200 Изведнъж ми става леко на душата и разбирам,че това куче независимо от преживяното има невероятен късмет и ще бъде безкрайно обичано. 6 месеца обаче ще престои в кенъла за карантина,там ще му бъде направена васкина бяс,тук поставихме само такава каквото ни помолиха. Следват пълни тестове, кръвен такъв за бяс рентгени, проверка на дупки всякакви...

Джъстин замина на 19.12 и се приземи на английска земя около 17:30 наше време. Карантиния екип ги чакаше там и не се наложи Джъстин да престои в Animal reception цяла нощ. Оттогава всеки ден получавам новини от Криси и Крис. Кенъла е наблизо до мястото където живеят .Избрали са го ,защото главният лекар там е ученик на Крис ,а това за него е важно.Криси е решила,че напуска работа за да може всеки ден да прекарва по 3 часа с Джъстин и да направи престоя му в карантината възможно най-лек за него.Не може да си представи,че би го лишила от удоволствието да ги вижда всеки ден и да се чувства спокоен и обичан. Всеки ден му носят по 1 нова играчка за да не му омръзва със старите, пият чая си в неговия бокс, носят му любимото му печено пиле ;). Криси ми написа за Коледа " Единственото за което се моля всяка вечер е Джъстин скоро да си дойде у дома и моля него да ми прости за това през което ще премине. Но той е силно момче и знам,че ще го преодолее заради всичко,което ни чака след това" Семейство Мей живеят в малко имение извън града с 4 дка от ония ливади,които сме виждали по филмите, заобградено за да могат да тичат техните любимци. Красиво е. Дали Джъстин е виждал езеро или река ме попитаха. А причината? Ами те имали в тая ливада басейн за кучовете да се кефели през лятото когато им е горещо :sarkastichen: Мдамммм не е каквото да нямат други кучета- 2 Highland териера и лърчър това е крос брийд между Грейхаунд и Коли, намерили са я като малка. Явно прегазена от кола,вероятно плод на непредвидена бременност на породно куче и затова изоставена.И там демек ги има всякакви. Наложило се е да ампутират предното ляво краче,но тя и така е изключително елегатно създание. Казват,че и е много нежна и тича покрай брега на морето като вятъра гонейки конете. Та като написах коне семейство Мей са спасили и 3 магарета. Иззели са ги от собственик,който ги експлоатирал и използвал за работещи....

Мислят ,че Джасмин и Джъстин ще бъдат прекрасна двойка за игра,защото териерите Джеръми и Джейми са малко по-дъртички ;D Криси обясняваше на Джъстин ,че палавата Джасмин ще го научи да копае дупки в зеленчуковата му градинка,но той ще им прощава стига да не прекаляват B)

Всички в кенъла били влюбени в нашия герой,защото Джъстин бил много дружелюбен и искал да си играе с всеки от екипа,който се вижда с него било за изследвания , било за даване на медикаменти,било за игра. Крис който се занимава и с поведенчески проблеми на кучета казва,че Джъстин поняся изключително добре настаняването в карантиния кенъл. Играе си, радва се като идват ,ляга си спокоен в леглото дори и когато си тръгват и не се чувства изоставен. Синът им,кото всяка вечер се обаждаше тук за да пита как са нещата пристигнал специално за да посети Джъстин ,изобщо момчето е обект на внимание.

Това е историята на Джъстин. Тя свърши добре,защото съдбата го срещна с хора на които им пука.Хора които просто можеха да продължат с луксозната кола по пътя си и да забравят ,че са го видяли.Хора ,които можеха да си спестят хилядите евро,които да похарчат за празниците. Хора,които решиха,че спасяването на Джъстин е приоритет пред доста важни за разрешаване проблеми в практиката на Крис в момента. Заради Явор ,който не е подминал това писмо за помощ , както повечето хора тук са направили.Джъстин се спаси ВЪПРЕКИ онези,които не му подадоха ръка за помощ.Това е Коледна приказка. Помияра от разклона на село Тополчане Сливенска област вече е поданик на кралицата, той ще бъде щастлив и обичан от хора,които напълно осъзнават ,че са късметлии в живота,но не са загубили своята чувствителност към болките и проблемите на околните и винаги са готови да помогнат. Нататък ще Ви разкажа и други неща за това как спасяването на едно българско бездомно куче е провокирало желание то да не бъде последното такова. Как хора ,които живеят далеч от проблемите на страната ни са решили,че могат да опитат да помогнат и вярват,че дори тук това е възможно.Скоро песа ще си има собствена уеб страница...

За последно няколко извода- семейство Мей прелетяха хиляди мили за да спясят Джъстин, аз не можах да намеря човек съгласен да качи мръсния ,вонящ помияр в колата си и се наложи да измина прилично разстояние извън града за да го прибера. От всички регистрирани организации,фондации, асоциации и прочие ...ации с кански мъки не можеш да се добереш до такава готова да спаси ЕДНО куче ,акция ,която Крис и Криси изцяло щяха да финансират , каквито и да са били разходите.Писмата са били не едно или две до афиширали себе си като природозащитни организации в БГ. Единствените,които са им обърнали внимание са били 4 лапи

Въпросната Английско Българска асоциация (идея нямам кои са)са отказали да помогнат разбира се, с някаква извинителна и много уважителна причина,но затова пък учтиво са помолили за помощ във вид на ваксини,които д-р Мей да донесе от Англия. Криси пак се е обадила на тези хора и е казала,че Джъстин е спасен и с удоволствие ще идат да им го покажат когато пристигнат в БГ ,отсреща пак учтиво отказали с обяснението ,че били далеч от Сливен. Криси беше много тъжна "Те дори не поискаха да видят нашия Джъстин и да споделят радостта ни sad.gif" Това бяха думите й,никого не упрекна..., а аз не зададох въпрос,защото ми беше безразлично към кого са се обръщали за помощ. Начинанието им беше успешно,нищо друго нямаше значение.

Споделих тази история с 3ма души от форумите,хора които много уважавам и считам близки до себе си по няколко причини. Единият потребител написа в отговор на моята поща :

Цитат

Какво толкова имат тези хора дето тук го няма, какви родители са ги отгледали, как се учи на милосърдие и състрадание, как се учи да виждаш не само да гледаш...

Незнам какво да ти напиша

след като прочета такова нещо искам просто да седя и да гледам в нищото

Неслучайно съм разказала на този човек и аз се чувствам така.НО и съм безкрайно шастлива,че ОЩЕ един се е спасил и с общи усилия и малко лишения можем да спасим и други.

2 снимки на семейство Мей с бъдещите приятели на Джъстин и на д-р Мей как поднася подаръци на служителите си за тази Коледа. Абе представяте ли си тук някой водещ хирург в собствената си клиника облечен така да кефи служителите си. Убийте ме ,ама аз не мога.

Писах много,ама да знаете можеше и още.Исках да бъда кратка ^_^

П.П В Без дом има банкова сметка, която непрекъснато набира средства за спасяването, отлитането, лекуването и т.н на бездомни животни.




8 Коментара



Баси...

Хубавото е, че се среща все още доброта у хората, обаче не можем да си изкривим душите и да отречем, че подобни неща се постигат с пари, и то много пари...

Аз нямаше да мога да си позволя да направя всичко това...

И все пак се раздвам, че има хора като тях, които имат възможност и правят добро. Знам, че има и такива, дето помагат и на хора, не само на животни...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Гале, не е точно така.

Става въпрос за отношението към животните, не за парите. Тук се учим как по-жестоко да ги утрепем и това ни доставя наслада, а те там ги глезят като хора.

Никой не може да ме убеди, че ти трябват пари, за да се държиш човешки.На авторката на темата и е струвала точно толкова, колкото всеки от нас би могъл да отдели, за да постъпи по същия начин. Но хората, Гале, хората са други...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Знам, че са други. Но просто явно тук, в нашата "държава", ни трябват пари...Не можеше ли да вземат кучето без цялата тази бомащина и дадените пари? Защо всичко трябва да става с хиляди спънки? Това се питам аз.

Иначе и аз съм виждала как се отнасят с животните тук и хич не ми харесва...А напоследък ми прави впечатление, че пред сградата, в която работя, никой не ме гледа в устата, докато ям. А преди си имах няколко приятелчета, които хранех...Мога само да се надявам да са в някой приют за животни :(

Сподели този коментар


Линк към коментара

Четейки тази история се сетих за една дама, която години наред е живяла извън БГ, но сега се е върнала тук, да възпитава и учи детето си. Тя живее в Приморско и трябва да ви кажа, че за доста кратко време подлуди града, начело с кмета. Храни бездомните кучета в цяло Приморско и наред им купува нашийници. Беше ходила всеки ден при кмета, да иска място, за кучкарник в Приморско, който самата тя да спонсорира....Не съм я чувала одавна, да видя, до къде е стигнало нейното начинание.

Сподели този коментар


Линк към коментара

:D Нали знаеш, че на всеки му се набиват на очи различни части от текста. Е, мен не ме впечатлиха разходите и глезотиите по кучето, това, което ми направи впечатление е българското бездушие от страна на всички. За това и го постнах...

Междудругото и у нас има богати хора или да кажем хора с възможности, мислиш ли, че някой от тях би спрял на онзи път и би си взел такова куче. По-скоро ще плати 10 000, за да си вземе някое породисто от развъдник от чужбина. Все още не сме надживели снобарщината си, може 500 лв да взимаме заплата, ама телефонът трябва да ни струва 1000.

П.П Е, шефче за тва става въпрос, че дори, когато някой иска да помогне тези, от които зависи им дреме на *****, а не е толкова трудно. При положение, че тя си плаща и най-вероятно ще привлече други към каузата кво му пречи на кмета? Ама друго си е да се построи поредният хотел там....


Сподели този коментар


Линк към коментара

:o Ама той е красавец, бе

Сигурно е бил много омършавял, когато са го намерили, но добре са се погрижили за него, което си е похвално...

П.П.За нашия манталитет си знаем, може да изпишем много по темата, но просто няма смисъл

Сподели този коментар


Линк към коментара

16442195yh5.th.jpg

Нещо такова, тук е в период на възстановяване.

В темата на момичето имаше още две истории за спасени кучета от чужденци. Едното спасено от баща й, докато някой го бесел, махнал му бесилката буквално от врата. Постнала е доста снимчици и т.н. Но тук мамка му не мога да поствам линкове и не знам какъв е проблема.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход