• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53147

Сънят на Християн Розенкройц

valentinus

416 прегледа

TEINA.jpg

"...Докато се намирах така между страх и надежда, аз продължавах да се изследвам, но не намирах нищо освен слабост и несъвършенство (така че аз самият по никой начин не можех да си помогна и бях много уплашен поради изказаната опасност) и накрая прибягнах до един познат и сигурен път и преди да си легна се помолих сериозно и горещо да ми се яви по Божия повеля моят добър ангел, за да ми помогне в моята неувереност, което вече често се беше случвало и слава Богу , за мое поучение и добро, това стана под формата на едно дълбоко и ценно предупреждение. Защото едва бях заспал и ми се стори, че лежа в една тъмна затворническа кула заедно с много хора, оковани в тежки вериги. Беше абсолютно тъмно и ние гъмжахме като пчели един връз други, което правеше положението още по тежко. Въпреки че никой нищо не виждаше, аз чувах как мнозина, чийто окови бяха по-леки, се опитваха да се покатерят над другите. Независимо от това, никой нямаше предимство пред другите, защото ние висяхме като един грозд.

След като прекарахме доста време в това плачевно състояние и всеки от нас разбра, че се намира между слепци и пленници, най-после отекнаха тромпети, при това някой толкова изкусно биеше барабаните, че дори и в нашето състояние ние се развеселихме и оживихме. Докато музиката отзвучаваше, капака на върха на кулата се отвори и долу при нас проникна малко светлина. Тогава да бяхте видели каква суматоха настана. Всички се суетяха насам натам и тези , които бяха успели да се покатерят нагоре, бързо се намираха под краката на другите. Накратко, всеки желаеше да е първи и аз също побързах да се провра на горе въпреки тежките вериги и се издърпах на един камък, защото знаех как да го достигна; но и там бях повторно нападнат от другите, при което се бранех с ръце и крака колкото можех. Ние мислехме, че всички ще бъдат пуснати на свобода.

Обаче се случи нещо съвсем друго, защото след като мъжете, които ни наблюдаваха от горе, се позабавляваха малко на нашата блъсканица, един много стар мъж ни заповяда да мълчим и доколкото си спомням каза следното:

(Първо на немски, защото оригинала е незаменим)

Tдt' sich nur hoch erheben das menschliche Geschlecht,

wьrd' ihm viel Gut's gegeben durch Mutters Kraft und Recht.

Will es jedoch nicht folgen, bleibt es in groЯen Sorgen

gefangen in der Nacht.

Doch meine liebe Mutter vergibt, was wir angericht',

lдЯt ihre schцnsten Gьter erscheinen in dem Licht.

Sie tut dies doch nur selten, will es als Wahrheit gelten,

und nicht als Wahngericht.

Darum dem fest zum Ehre das wir hier feiern nun,

das man ihr Lob vermehre, ein gutes Werk wir tun:

Ein Seil wir fallen lassen, wer jetzt kann's fest erfassen,

wird in der Freiheit stehn'.

(Превод на Български по смисъл)

Да би се род човешки стремял към висини,

по силата и правото на мойта Майка,

получил би безкрайни добрини.

Не рачи ли човек добро да следва,

ще страда винаги в големи грижи,

пленен дълбоко във нощта.

Но милата ми Майка ни прости,

това което съгрешихме,

остави добрини си най-прекрасни,

да се явят във нова светлина.

Това тя върши много рядко,

за да остане Истината ценна,

а не като измамен стих.

Сега, за уважение на празненството,

което ще направим тук,

за Нейна преголяма слава,

ще вършим работа добра.

Едно въже ще пуснем долу

и който здраво може да го хване,

ще бъде днес на свобода.

Той още не беше го изрекъл и старата дама заповяда на служителите си да спуснат въжето седем пъти в кулата и да измъкнат тези, които успеят да се задържат за него. Господ да ми е на помощ, ако трябва добре да опиша, какво вълнение настана между нас, защото естествено всеки желаеше да се докопа до въжето и с това само пречеше на другите. Обаче след седем минути се даде сигнал с една камбанка, при което при първият път служителите изтеглиха четирима. Аз въобще не можах да стигна до въжето, защото, както вече казах, за мое голямо нещастие се бях покатерил на един камък от стената на кулата и не можех да стигна до въжето, защото то беше спуснато в средата.

Въжето беше пуснато за втори път и понеже на някои веригите бяха много тежки, а ръцете слаби, те не можаха да се задържат дълго и повлякоха мнозина, които може би щяха да се задържат, надолу със себе си. Някои дори сваляха други от въжето, защото самите те не можеха да го достигнат, толкова голяма беше завистта им въпреки голямото ни нещастие. Най-голямо състрадание обаче събудиха в мен онези, чийто тежести бяха толкова големи, че им бяха откъснати ръцете и за това те трябваше да останат долу.Така се случи, че до петият път бяха изтеглени само малцина. Защото веднага след сигнала служещите издърпваха въжето толкова бързо, че повечето падаха. При петият път то дори остана съвсем празно, така че повечето, между тях и аз, се усъмниха в спасението си и се обърнаха към Бога с молба да се смили над нас и ако е възможно да ни спаси от тази тъмница, при което той чу някои от нас. Защото, когато въжето се спусна за шести път, мнозина се хванаха здраво за него и понеже при дърпането то се клатеше насам-натам, вероятно по Божия воля въжето се доближи до мен. Аз се хванах бързо за него и увиснах като първи над всички и накрая, противно на моите очаквания се намерих извън кулата. Аз бях толкова радостен поради това, че не усещах раната на главата си, която получих от един остър камък при изтеглянето до седмият и последен път, където трябваше да помагам заедно с другите освободени при изтеглянето на въжето. (както беше и при всички предишни пъти досега). При това, кръвта ми течеше от напрежението по дрехите ми, но аз не обръщах внимание на това поради радостта си.

Когато въжето беше изтеглено за последен път, при което бяха изтеглени най-много затворници, старата Дама нареди да се прибере въжето и накара нейният прастар син (на когото много се чудих) да направи едно съобщение на останалите пленници. След кратък размисъл, той се обърна към тях с думите:

'Ihr lieben Kinder, hier vereint,

wie lang erwartet, ist vollbracht,

was durch die Gnade meiner Mutter

wird' euren Freunden zugedacht.

Ihr werdet's ihnen nicht miЯgцnnen;

denn frohe Zeit wird nun beginnen,

da Hand in Hand die Menschheit geht

und weder arm noch reich besteht

Wem viel wird aufgetragen,

muЯ auch das Bollwerk tragen.

Wem viel wird anvertraut,

muЯ zeigen, das er baut.

LaЯt darum eure laute Klage,

es sind doch nur noch ein paar Tage!

Превод на Български

Деца ми мили, вие тук събрани,

дългоочакваното се изпълни.

Това което, чрез милостта на мойта Майка

на вашите приятели се случи.

Недейте вий на тях завижда;

Започват щастливи времена,

човечеството ще върви ръка в ръка

богат и беден не ще има.

Комуто много се възлага,

ще защитава крепостта.

Кому се много довери,

ще трябва да докаже че строи.

Затуй, недейте горко страда,

остават още малко дни!

Като изрече тези думи, капака бе поставен отново върху шахтата и кулата бе затворена. След това отново прозвучаха тромпетите и барабаните. Звукът обаче не беше толкова силен за да заглуши горчивите ридания на затворниците, които бяха останали в кулата, така че на мен сълзите ми се затъркаляха по бузите. След това старата дама седна със синът на едни фотьойли и заповяда да се преброят освободените. Когато чу числото и го записа на една златна табличка, тя пожела всеки един от нас да си каже името, което също беше записано от един оръженосец. След като ни разгледа един след друг, тя въздъхна и каза на своя син: „Ах, какво състрадание изпитвам към тези нещастни хора в култа. Дано даде Господ да ги освободя всички! На което синът и отвърна: „Майко, така е наредено от Бога, на това не можем да се противим. Ако ние всички бяхме господари и притежавахме всички земни богатства и всички седяхме на масата, тогава кой щеше да ни поднася храната? „Майката не отвърна нищо, но малко по-късно каза: „Нека сега да освободим тези хора от техните окови", което бързо беше изпълнено. Аз бях почти последен на ред и не можах да се стърпя, без да се съобразявам с другите, да не се поклоня на старата дама и да благодаря на Бога, който по Своята воля ме освободи бащински и милостиво чрез нея и ме изведе от тъмнината към светлината. Други също последваха моят пример и се поклониха пред старата дама. Накрая на всеки бе даден за спомен и пътни разноски един златен пфениг, който от едната страна имаше отпечатано едно слънце, от на другата, доколкото си спомням, стояха буквите: D.L.S. (Deus Lux Solis: Бог е Светлината на Слънцето.)

Сега ние всички бяхме свободни, за да се върнем към нашата работа със задачата, да служим на ближните за Божията Слава и да мълчим за това, което ни беше поверено. Ние обещахме това и се разделихме един от друг. От раните, които ми бяха нанесени от веригите, аз не можех да напредвам добре и куцах и с двата крака. Старата дама забеляза това, засмя се, извика ме отново при себе си и каза: "Сине мой, не се безпокой за тези рани, но мисли върху твоите слабости и благодари при това на Бога, че Той ти позволи още в този свят и въпреки твоето несъвършенство да вземеш участие в едно толкова голямо просветление; запази тези рани заради мен."

След това отново прозвучаха тромпетите, което толкова ме уплаши, че аз се събудих. Чак сега забелязах, че всичко е било само един сън, който обаче се беше вдълбал толкова дълбоко в съзнанието ми, че все още ми създаваше грижи и ми се струваше, че все още чувствах раните на краката си..."

Spirale.jpg


1 човек харесва това


10 Коментара



Текущи въпроси :

1.)Авторът не е трябвало да изпълни почти нищо - просто един скок и се е хванал за въжето.Така ли е в действителност ?

2.)Защо до петия път са дърпали въжето толквоа бързо ? Защо ли ми се струва, че тези, които са били горе не са искали да издърпат повече нещастници и нарочно са правели така ,а от петия път нататък са били издърпани достатъчно хора от долу, които са съчувствали на останалите та са дърпали бавно и полекичка.Всъщност това се покрепя и от следното : "мъжете, които ни наблюдаваха от горе, се позабавляваха" тоест - те се забавляват на чуждо нещастие и суетене.

3.)нуждая се от разсяснение на следните два стиха :

Комуто много се възлага,

ще защитава крепостта.

Кому се много довери,

ще трябва да докаже че строи.

4.)„Майко, така е наредено от Бога, на това не можем да се противим. Ако ние всички бяхме господари и притежавахме всички земни богатства и всички седяхме на масата, тогава кой щеше да ни поднася храната?"

Тук ясно е показано разбирането за "божествения ред", че трябва да има господари и роби. Дотук добре, но ако разглеждаме тежестите които държат робите оковани долу и не им позволяват да скочат и да се хванат за въжето като грехове и "лоша карма" - означава ли това, че божествения ред изисква задължително да има грехове за да могат малцита избрани да се радват на свободата ?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ех, що си приличаме толкова ...

почти същите въпроси имах, когато я четох за първи път.

И никой не ми отговори прямо, а извъртаха.

И в коментариите гросмайсторите също заобикалят тези въпроси.

Но ще цитирам Лао Дзъ , "Дао де Дзин" , стих V

Zhongli_Quan.jpg

"Вселенското Откровение обича не така, както обичат хората.

Всичките неща му се виждат сламени чучела*.

Мъдрецът обича не така, както обичат хората.

Хората му се виждат сламени чучела.

Всичко истинско е подобно на ковашки мях - то е пусто и неизтощимо.

Колкото е по-голямо неговото движение, толкова по-голямо е неговото проявление.

Многословието води само до опустошение

Затова е по-добре да се пази самообладание."

* сламени чучула се поднасяли като жертва за боговете в Китай и се палели ритуално

YuanshiTianzun.jpgLingbaoTianzun.jpgDaodeTianzun.jpg

розенкройцерската идея е, че в тази реалност съществуват само сенки на действителните същности, които са...в трансцеедента, примерно.

Тази реалност, от своя страна, е част от универсума и произвежда, модулира и трансмутира сили и енергии, необходими за останалите космически области и като такава е необходима

Пример

Ти си редиш, пишеш, играеш и работиш с различни символи, картинки, геймгерои и т.н. в компа си, някои триеш, други оставяш сами да се развият, модулираш и...вскичко това с някаква цел, без особено да се интересуваш какво става с тях, когато ги триеш, или как се "чувстват" при всичко, което ги подтикваш или оставяш да правят. Примерът е глупав, разбира се, защото е прекалено фантастично един компютърен герой да излезе от виртуала и да застане сред нас, или да Е някой от нас...въпреки някои такива филми де.

А точно това невъзможното се опитваме...хахаха.

------------

"Комуто много се възлага,

ще защитава крепостта".

- същности, на които е оказана помощ, ще трябва заедно с по-рано освободените да тегли въжето, да върши един куп друга работа и да служи, с две думи /на кого и как са друг въпрос/

"Кому се много довери,

ще трябва да докаже, че строи".

- от своя страна същност, получила помощ и знания ще трябва да ги приложи в самомасонство /самоизграждане, при което постепенно от затворник на себе си се превръщаш в храм на бога в тебе /"каквото горе, това и долу" - Хермес/ - процеси, които текат бавно и трудно, мноо трудно, повярвай ми... :brick wall::lol6:

Сподели този коментар


Линк към коментара

хм.. тъкмо щях да пиша и аз, че тези строежи, замъци и крепости много ми дъхат на масонство, хе :P:D

кажи още за 7-те лъча и за 7-те типа хора, че това е страшно интересно, да знаеш.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Масонството, да, подобно е

сложен въпрос, предмет да дълъг и напоителен разговор /Док да му мисли с белите вина и сини сирена - аз съм на айран :huh: /

Масонството е една тъжна история, наподобяваща на историята на официалното християнство след имп. Константин.

Защото и в масонството, и в ортодокса има толкова много истини, откровения и любов...и така щедро са прилагани в практиката, в реалността, в хоризонтала, че...са задръстили, затрупали и заличили първоначалната, исконната цел - Вратата към Небето /каквото и да значи това/

Istorie.jpg

http://www.rozenkruis.nl/filosofie/multimedia/the-unveiling-of-gnostic-wisdom


Сподели този коментар


Линк към коментара

Да, така мисля и аз за масонството и сегашното християнство. Странно нещо е човека, не мислиш ли - вместо да пие прясно издоено мляко и да се храни с прясно откъсната чепка грозде, той се налива с вкиснат сок от грозде и се тъпче с мухлясъли сирена и това нарича префинен вкус... :D

Същото и с любовта и с ученията и пътя към нея...

Сподели този коментар


Линк към коментара

всички сме еднакви, поне горе-долу. И няма никой по-добър, просто в този момент някой е обърнат с по-добрата си страна, друг - с по-лошата, но след миг това се променя...и така sic transit gloria mundi...

Сподели този коментар


Линк към коментара

В все по-отслабваща ми памет проблясва субстанцията на дядо ви Барух Спиноза. Същата, която той дефинира като causa sui, т.е. причина сама на себе си, самодостатъчна същност, ненуждаеща се в битието си от нищо друго..........

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ах, прекрасна книга...

Всеки може да намери себе си в нея...

Жива е, и вика го, вика го...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ето един от любимите ми моменти:

"Доброто време ни носи

толкова голяма радост

със сватбата на краля.

Затова пейте всички

така, че да кънти:

Да бъде щастлив онзи,

който ни я приготвя.

ІІ

Красивата булка,

която очаквахме толкова дълго,

сега ще бъде оженена за него.

Ние извоювахме

това за което се борихме.

Блажен е този, който вижда в бъдещето.

ІІІ

Сега добре да се

помолим на родителите.

Тя вече дълго беше

под закрила.

Размножавайте се

в чест, да станат хиляди*

от вашата кръв.

* по цитат от Исая 60:22: “От най-малкия трябва да станат хиляди, а от последният, един могъщ народ.”

...

"Сумата на всичкото познание е, че нищо не знаем.

Брат Християн Розенкройц, рицар на

Златния Камък:в година 1459"

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход