• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7363

Пейзаж

Миришеше на белина. Задушаващата миризма караше всеки когото мине от там да се закашля или най-малкото да сбърчи нос. По средата на пода стоеше жена на колене, босите й крака се търкаха в мръсния хлъзгав под, докато ръцете й неуморно се движеха. Напред-назад , напред- назад. Малката гъба почти не се виждаше в разранените й ръце, които неуморно продължаваха да се движат бързо…напред-назад, напред- назад….сякаш от това зависеше животът й. Почти долепена до земята от тежестта, която я придърпваше към пода, от време на време тя разкършваше рамене като та пораздвижи схванатите си мускули. Тогава песента спираше и всичко изглеждаше по-реално. И тя ги виждаше-хората, които я прескачат и безкрайния мръсен под, който се стелеше пред нея. И тогава отчаянието я сграбчваше в своите жестоки лапи, всичко изглеждаше толкова мръсно, безсмислено, трудно, безнадеждно…Светът спираше да се движи, а тя беше там, точно в самия му център, превърната в част от пейзажа. Но не от онзи, който кара хората бързо да посягат към своите апарати, за да заснемат поредното изпречило се пред погледа им „нещо”, заслужаващо да бъде регистрирано, запомнено или предадено нататък. Не, тя не беше от тях. Тя беше от другите, от тези, които прескачаме, не задържаме погледа си достатъчно дълго върху тях, за да не ни преследва образът им по-късно. Да не се обади съвестта ни, да не изпитаме съжаление. Но и за това има лек. Притъпяваме бързо гласовете в съзнанието си, описвайки се като по-можещи, по-струващи, по-ценни, по-добри…Пък онези, които са част от пейзажа, ама от онзи грозния, те сами са си виновни. Ние си имаме достатъчно грижи, какво да сготвим за вечеря, как да спестим от семейния бюджет и най-сетне да подновим ужасните тапети в хола…

Почивката свършва.

Тя отново се навежда, лицето й почти целува пода и пак напред-назад…Струйките пот рисуват своите пътеки по измореното й тяло. Ръцете й не спират неуморно да се движат, а бледото й лице, изглежда различно, далечно, сякаш няма нищо общо с това тяло. Само от време на време, някаква доволна усмивка се появява на устните й, като че ли знае нещо, нещо, което ще оцвети скоро в багри мръсния под.

Най-трудно й беше да става, да излива мръсната вода в канала и да сипва нова. Тогава нагърчваше лицето си в усилие да впрегне всичките си мускули и с уморена въздишка се изправяше. Ходеше на малки ситни стъпчици. Всяка от тях изглеждаше като да е последна. Човек би могъл съвсем да се изгуби, следейки тази несигурно походка, очаквайки всеки момент коленете да се подгънат и да се чуе тежкия шум от строполяването на тялото върху пода. Но това не се случваше, сякаш имаше някакъв упорит механизъм, който движеше тази жена, който я караше да не спира, въпреки очевидната съпротива на всеки един от крайниците й. Имаше нещо в нея, нещо в уморения й поглед, разранените й ръце и тайнствената усмивка, което караше човек да се замисли какво всъщност се крие под очевидното.

Ако имаше късмет същият, този човек, който колебливо цъкаше над търкащата пода, ставаше свидетел на нещо, на нещо ново, важно и важно… biggrin.gif

Тогава заставаше самодоволно с ръце на кръстта и подвикваше весело…

- Булка, ти мъж нямаш ли, та си седнала тука сама да търкаш тоя мръсен под бременна? Я, да го хванеш таткото на работа, не сама, да се кълчиш тука с този тумбак. Ще имаш време да се оттъркаш…ще имаш… biggrin.gif

П.П Ама, не очаквахте такъв край нали? biggrin.gif




15 Коментара



Определено не очаквах :P

Но иначе, като прочетох "тежестта, която я придърпваше към пода", се усетих, че е бременна :)

Хареса ми :kiss:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Булката сама си е виновна - някой да я е карал насила да търка пода ? А ?

Цял живот все подове ще търка. emoticon-0172-mooning.gif

p.s. много добър разказ си сътворила.определено ми хареса.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ахъм, снощи търках пода на проклетия розов коридор, та музата му сполетя. Не стига, че го ненавиждам ама се и скъсах да го лъскам. ;)

И Докторееееееее, ако искаш да знаеш трябваше да го лъсна аз, защото ми писна мъжът ми само да ми казва..."утре, утре"...Мъж ми като каже "утре" се моля това да означава поне този месец.

П.П Естествено, има голяма доза художествена измислица.

Сподели този коментар


Линк към коментара
...Мъж ми като каже "утре" се моля това да означава поне този месец.

аууу, с мъж ти сме имали общи неща :wub: аз така обичам да отлагам във времето с "после", "по-късно", "утре" :lol:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Естествено, една жена ако каже - "направи това и това" - мъжът трябва да си остави всички останали неща, с които се занимава и веднага да се заеме с изпълнението на заповедта [

жени.....

баси -все едно една майка ви е раждалаbeee.gif


Сподели този коментар


Линк към коментара

Да бях родила до сега :( Ако не беше врътливия ми мъж :wub:

Трябва да си купя едни пътеки, да наредя една стая (което няма как да стане преди мъжа ми да сложи корниза-който се слага от 2 седмици и да си нареди инструментите, които пък се редят от 1 месец).

С други думи съм се заинатила, докато къщата ми не е наредена по мой вкус, никакво раждане.

То бива, бива...

Ама, много се кефя...само му подръпвам креватчето, нямам търпение, да го напълня и да започне да реве :D

П.П Междудругото родата вече залага на коя дата ще се роди. :D Има залози за 23, 25, 28 и 6 септември. Ама се забавляват и те на мой гръб....

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хе! Че да вземем и не да позалагаме малко? Кога, викаш ти е официално термина?

П.П. абе ти я внимавай какво си пожелаваш, че знайш как се гледа ревливо бебе?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Първо беше 9.09, след това се смъкна на 4.09, по едно време се чу 28.08...

Въобще ще е изненада отвсякъде, ама корема взе да ми се смъква, пък и смятам да пообикалям магазините, че трябва едно каренце да си купя :D

П.П Ние имаме две стаи за спане. Едната е бебешкото креватче със спалня, другата креват с телевизор. В момента спорим кой ще гледа телевизия и кой ще приспива бебето. :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

виждам те как ще спиш с бебето в спалнята, а любимият ще спи пред телевизора :D

Прабаба ми е хвърляла боб на цялото село - много познавала :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

КОлкото и да спорите, ясно е, че ти ще го приспиваш...И нощем ти ще ставаш...Абе, бащите, като ги гледам и тоя покрай мен, помагат чак, когато бебчетата пооотраснат, когато минат едно 9-10 месеца :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

абе да не стане пак "...тя, Емито, хубаво ми казваше, ама аз....." ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Абе, булка, аз от кога разправям, да се захванеш за химикалката, ама кой да ме слуша мене :P

Сподели този коментар


Линк към коментара
П.П Ние имаме две стаи за спане. Едната е бебешкото креватче със спалня, другата креват с телевизор. В момента спорим кой ще гледа телевизия и кой ще приспива бебето. :D

Ти пък, няма какво да спорите - купувай телевизор и за спалнята. :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход