• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86849

По дяволите заглавието

Lagrima de oro

82 прегледа

Омръзна ми всеки ден да вали. И със всяка капка дъжд да падат сълзи от очите ми. Не мога повече да живея в болка. А тя е моя спътница. Всеки ден. По цял ден. Ако мога да се примиря с факта, че си толкова далече и че не мога всеки ден да виждам очите ти, не мога да преживея факта, че не си мой. Защото само ти си в сърцето ми, само за теб са мислите ми. А не може да си мой. Може би ти не го искаш. Но най много ме боли, че някоя друго може би те нарича свой. Чий си ти всъщност? И въобще нечий ли си? Не знам, само ти можеш да кажеш. Но аз съм твоя, искаш или не. И всеки ден вали. И всеки ден боли. Защото не може да си мой...




2 Коментара



Спри дъжда и сълзите си, спри болката, познаваш любовта - знаеш как.

Краят на всеки танц е началото на нов.

Музиката никога не спира, само понякога дъждовните я заглушават.

Излез ... и потанцувай.

Красиво пишеш. Благодаря.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Има много истина в твоите думи. Така е по-лесно да живея. Да танцувам? Добре, ще го направя. Самичка и на тъмно, но ще танцувам с някакъв измислен чуден образ, който винаги ще е до мен, но никога няма да ме нарани.

Аз също ти благодаря за думите, рядко хората разбират какво искам да кажа точно ...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход