• публикации
    80
  • коментари
    137
  • прегледи
    41696

Самодивско

mecholari

246 прегледа

Снежно белите ръце,

потопих ги в кърваво сияние.

Светлината даде и ми взе...

Златно съзерцание...

Снежно белите нозе,

изподрах, разкъсах рани.

И поих калта

в стъпки изтерзани.

И сега вървя

парлява, и боса.

Мокри ме дъжда...

Скръб в сърцето нося.




2 Коментара


Хубаво, но тъжно... все тъжно

Писано е за майка ми. "Славей" е за дядо. "Роза" е за баба. Есенциална същност.... Но и част от самия мен.

Защо се натъжаваш?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход