• публикации
    6
  • коментари
    57
  • прегледи
    10950

My second Madonna experience

Madonna

469 прегледа

И мечтата да видя Мадона на родна почва се сбъдна. Дори надмина очакванията ми. Ще се опитам да пресъздам своите вълнения, мисли и усещания от концерта на попиконата в София на 29.08.09 г.

Бях си приготвила специално потниче за концерта. Всички върли фенове си бяха приготвили такива. В Петък групичка от феновете се събраха от 4 сутринта срещу стадион ‘Васил Левски”, бяха разделени на два лагера-форумът на Майкъл Джексън и Мадона и форумът, посветен само на Мадона.Имаше и един младеж, който воюваше за някакви свои си каузи..като например сменяне на знамето на България и т.н. бръщолевения.Той също, по свой неразбран от никой начин, си беше фен на Мадона.Беше си донесъл палатка, някакви листовки, с които промотираше свой форум .

Абе картинката е следната...представете си на една сравнително малка площ около 30-40 човека, обединени от любовта си към Мадона, решени да прекарат оставащите около 36 часа до концерта там, устремени към заветния първи ред пред сцената.

Каквито и различия да има, те бледнеят и ичезват пред всеобщата възхита, пред тръпнещото очакване да си част от нейното шоу, да извикаш в ушите й Обичам те Мадона, да развееш плакатите, които с любов си изрисувал с послание към нея....да те погледне в очите и да изпее You must love me

Освен, че снимките ни с трибагреника, на който пише Bulgaria loves Madonna, обиколиха всички телевизий, печатни и виртуални издания предизвикаха по-скоро смях, отколкото адекватни реакции, успяха да покажат на всички, че феновете на Мадона в България има и те не са никак малко. Та и аз скромно се нареждам между тях.

Денят на концерта дойде, часове преди събитието вълнението ми е достигнало краен предел. Чудя се дали да си взема малкият, нов фотоапарат, който половинката ми купи за концерта. С негова подкрепа вземам правилното решение и умело го зашивам в подплатата на чантичката си. Часът е 16:00. Пристигам на стадиона...виждам всичките фенове от форумите най-отпред в загражденията и с ужас поглеждам към опашката зад тях..близо 600 човека. Няма как..нареждам се на опашката. Жегата е неописуема. Имам малко вода, която споделям с прятели. Опашката е статична, вратите към стадиона ще се отворят чак към 17:30, според официалните данни. Започва саундчека-Мадона се разпява...адреналинът ми се покачва, започвам да танцувам и да пея с нея...около мен не реагират, поглеждат ме странно и ме мислят за ненормална...в ляво от мен започват да ми пригласят и турските фенки...Слава богу, казвам си...

Оглеждам хората около себе си...слушам за какво си говорят...гледам как ядат сандвичи на поразия и хвърлят остатъците от храната си, бутилките от водата си, на земята...

Саундчека свършва...минава още час и към 17:45 виждам как първите фенове тръгват да бягат към стадиона...отворили са вратите. Помислих си: Дано няма много хора пред мен....опашката се раздвижи...дойде и моят ред...хукнах напред, показах си билета и започнах да бягам...тичах няколко минути като се провирах между хората и казвах „ Sorry”, чух, че някой ме вика като наближих сцената, беше Цвети...махна ми и се проврях до нея...не можех да повярвам, че съм толкова близо, че съм надбягала толкова много хора...но бях щастлива...шях да съм на ръка разстояние от Мадона.

За минути целия терен на така нареченият голдън съркъл се напълни...6000 души бяха наобиколили сцената от всичките й страни. Жегата беше неописуема, седнах на земята, нямаше знчение дали е мръсно или не, много хора около мен също бяха насядали по земята.Никой не смееше да отиде да си купи вода или нещо друго, защото нямаше да може да се върне на мястото си. Времето се изниза..стадионът се напълни..до пръсване..

Изведнъж на сцената се появи Гай Осиъри( мениджърът на Мадона) и започна да снима феновете.Чужденците преобладаваха-турци, гърци, хърватци, австралийци, датчани, тайландци, хора от цял свят бяха дошли да видят жената, която вече 25 години разтуптява сърцата им. Към Гай се присъединиха и двама от танцьорите на Мадона, единият ми даде своя рекламна картичка.

В 20: 00 Пол Оукънфолд се качи зад диджейския пулт и започна да подгрява публиката. Всички започнахме да скачаме в темпо с музиката, пяхме и се забавлявахме неистово. Той имаше рожден ден и му изпяхме песничката Happy birthday to you…след няколко разбиващи парчета, между които и новото парче на Мадона-Celebration...Пол ни махна за довиждане и се скри..Вече беше 21:00. Надеждите ни Мадона да се появи не се оправдаха, за никой от феновете й не е тайна, че тя винаги закъснява. Вече бях изморена, пети час на крак, без глътка вода. В мен се бутаха какви ли не фенове, всички жадни да са по-близо до сцената...явно имаше проблем с екраните на една от сцените, появиха се техници и започнаха да оправят и да проверяват всички подвижни екрани...

Около мен някакви девойки палеха цигара след цигара.Нямаше въздух, а тези смръдли продължаваха да си пушат най-невъзмутимо. Още повече намразих пушачите...никой не може да ме убеди, че се съобразяват с непушачите, болните и т.н. Няма такива егоистични животни, без извинение. Една жена припадна, охраната я напръска с вода и я изнесе...друго момче не понесе жегата, донесоха му валидол и вода...ние умирахме от жажда, охраната не се смили над нас...не ни дадоха вода....

Това отчетох като своя грешка, друг път..задължително няколко шишета вода в чантата.

Стана 22:00, светлините изгаснаха и се появи ТЯ....

Всички пощуряхме...крещяхме, викахме, пяхме, скачахме, колената ми се разтрепераха като каза Hello Sofia…и затанцува по сцената, скачайки, пеейки, лудеейки и провокирайки както само тя може...

Ръцете ми бяха постоянно вдигнати, опитвах се да снимам каквото мога, бях изключила светкавицата си, за да не преча на изпълнителите..

Чувах и виждах само нея..вече не ми пречеха жегата, бутащите се тела, пушещите идиотки, дори жаждата не ме мъчеше толкова...

Тя беше толкова близо...толкова красива, дребна и жилава. Толкова енергична жена не съм виждала. Та все пак е на 51...нито за миг не спря да пее и да танцува...успях да направя няколко добри, според мен, снимки...Изведнъж някой ме бутна и апаратът ми изхвърча от ръцете ми и падна на земята..изтръпнах...наведох се и опипвайки в тъмницата гората от крака, боклуци и смачкани пластмасови бутилки успях да го напипам..слава богу, нищо му нямаше...

Кулминацията беше когато седна на столчето пред нас, засвири на китарата и запя You must love me, пееше, а ние викахме We love you, много ни се зарадва, дори на моменти спираше и се усмихваше докато ние притихнем..пееше невероятно добре...

Беше невероятно красива и искрена...

Не се задъха нито за миг...тая жена е от стомана...

Дисциплина, воля и контрол са ключовите думи, които я описват...

Час и 40 минути изтекоха толкова бързо...на екраните се изписа Game over, Мадона благодари и изчезна.....

Бях емоционално заредена, бях музикално и сетивно изпълнена, умирах от жажда и от болка в кръста, бях мръсна, рошава, потна, но не ми дремеше..

Мадона ме гледаше в очите и пееше...

Всичко си струваше...

За вас-не знам...




12 Коментара



О как добре си го описала! Аз не бях толкова напред, но все едно бях на сцената. Страхотно беше! Преживяване, което никога няма да се повтори. :(, но и :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Прекрасни снимки си направила. Радвам се, че мечтите на хората все още си сбъдват :kiss:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Страхотно разказче, много се радвам че си се добрала до сцената. Снимките са невероятни, за преживяването не се и съмнявам че е отговорило, дори надхвърлило, очакванията на феновете. Знаех, че ще има отрано нощен лагер за първите редове и въпреки евентуалното ми ранно пристигане на стадиона (около 6-7 в събота сутринта) нямаше да съм толкова близо колкото би ми се искало, но пак щях да съм доволна от самото си присъствие на такова събитие. Колебах дали да не си взема билетче, но две-три неща ме възпряха, малко съжалявам. Поздравления за спринта, благодаря за описаното от теб и браво за промъкнатото фотоапаратче. Справила си се чудесно.

ПП: Забравих да попитам, жилавата мадама изпълни ли нещо специално по повод MJ?


Сподели този коментар


Линк към коментара

Много емоционален разказ :yanim:

Като стане дума за концерт се чудя как стои въпросът с ... тоалетните :D Толкова време, особено за тези, на които не им липсва вода под ръка?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Имаше много химически тоалетни, но ха си мръднал...ха не си успял да се върнеш на местото си..

Като си седнал е друго..

Сподели този коментар


Линк към коментара

ПП: Забравих да попитам, жилавата мадама изпълни ли нещо специално по повод MJ?

Да, на песента Holiday един от танцьорите й излезе облечен като Майкъл и с емблематичната му стъпка, на екраните се показаха снимки на Майкъл като дете и тя каза, че е най-великият талант раждал се някога на земята.Бяха с бели ръкавици..

Сподели този коментар


Линк към коментара

Абе какво да ви кажа вие сте и фенове и се радвате,че е пяла на живо пред вас (в което няма лошо). Танците и са на добро ниво,но този странен вой,който тя нарича свой глас направо ме влудява. Все пак се радвам,че мечтата ви е вече реалност :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Публикувам материал от вестник :Монитор

Статията е резултат от всичкия негативизъм,който се изсипа след концерта по адрес на звездата.

Авторката е :Леа Коен

Храчките върху Мадона в българската преса позасъхнаха, въпреки че седмичните издания продължават словесната лапидация, организирана по повод нейния концерт в София.

Едни заплюха Мадона с видимо сладострастие заради нарушение на морала, други с фалшива набожност заради православието, трети от неприкрито женомразство, а най-голямата част от завист.

Блудствената оргия, извършена в продължение на седмица върху сянката на звездата, която впрочем нито разбра за нея, нито някога ще се заинтересува от това обругаване, приличаше на старателно подготвен ритуал по екзорсизъм, участниците в който не съзнаваха, че единствени обладани от дявола бяха самите те.

Как се случи така, че Мадона обедини за кратко несъвместими при други обстоятелства медии и отделни техни представители в общо движение с полит-морал-клерикален характер, което дружно се опълчи срещу кралицата на попа?

Ще спестя на читателите цитатите с вулгарни епитети и описания, изскочили от неосветени мозъчни локви на воайорското съзнание или на брутален, мачистки манталитет на този или оня автор, но ще се опитам да дам поне едно от възможните обяснения на този акт на вербална агресия, която не само концертът, но и самата Мадона предизвика.

Ако съдя по публикациите, към певицата бяха предявявани претенции да пее като Мария Калас, да танцува като Баришников, да е влиятелна като Обама, религиозна като папа Бенедикт,благодетелна като майка Тереза и комуникативна като Опра Уинфри .Трябвало да се ръкува с всички, естествено най-напред с правителството,

трябвало да посети културните ни забележителности, също така да се заинтересувала от положението на ромите, на инвалидите и прочее, а в знак на уважение към страната ни - защо да не опита българските гозби и дори да гостува поне на предаването "Здравей, България!"

Напълно сериозно Мартин Карбовски я укори, че не се е срещнала с правителството или поне с циганската общност, може би за да деблокира спрените еврофондове или най-малко да сложи етнически ред в ромската махала.

Друг негов колега напомни залитанията й по кабалата и също така сериозно призова православните християни да я бойкотират.

Симпатичният Милен Цветков намери дефекти в гласовата й подготовка, а хореографските й умения наподоби на гимнастика.

Четвърти с лицемерието на тартюф сбърчи вежди заради провокативните й жестове и (опазил Бог!) - сексволности с жени!

Всичко тва се случва в страна, в която вилнее чалгата,силиконените мадами на "Пайнър" реват простотии в усилвателите и не могат да мръднат задниците си поради проблеми с теглото, България се посрамва като за световно на "Евровизия" с недоразумението човек-глас, а за най-голямо постижение на българската попмузика е обявен платеният с чужди средства концерт на "първата дама" Лили Иванова в "Олимпия" пред има-няма 1000 човека!

Защо тогава господа-другари от медиите толкова се дразните от Мадона? Може би защото Мадона не е звезда, а институция, театър, представа за шоу в най-високото измерение на професионализма, не само "продукт", както твърди Карбовски, но и индивидуалност, която личи отвсякъде, с каквито и очи да я гледате?

Мисля, че я мразите, защото не е възможна в посредствения свят, в който всички живеем, и от който вие самите тайно се срамувате, но не желаете да го напуснете или промените, защото е единственият комфорт, с който разполагате.

Понеже сте суетни, желаете този комфорт да бъде разпознат като истински лукс на медийна среда, на шоубиз или на друга "творческа" дейност, в каквато се изявявате.

Мадона със своя безкомпромисен професионализъм, с желязната си артистична дисциплина и невероятен по своята модерност спектакъл е отрицание на всичко това.

60 хиляди го разбраха и за много от тях критериите за шоу вероятно ще се променят. Това вече реално заплашва жалките спектакли тип "биг, вип" и всякакъв друг тип брадъри и систъри, основа за вашия комфорт на медийни дилетанти.

Затова, моля ви, не плюйте срещу Мадона!

Вятърът обръща храчките срещу самите вас.

Точно преди 80 години в София е гостувала Жозефина Бейкър. Концертът (или концертите й) са били във Военния клуб. От моя дядо съм слушала разкази за това, как софийските франтове са чакали екзотичната красавица от ранни зори пред входа на хотел "България", за да я съпроводят като дълга, възторжена тълпа по "Царя".

Концертът й бил изключително преживяване, неповторимо във всякакъв смисъл. Включително и затова, че десетилетия никоя друга звезда не посетила България. По известни на всички ни причини!

Трийсет години след Жозефина Бейкър в София е трябвало да дойдат "Бийтълс", но ДС решило, че това посещение ще бъде вредно за народа и го осуетило. След това над България се спусна мъглата на безкрайната скука на соцпопа и на "Златния Орфей". Та и до днес!

Затова не плюйте срещу Мадона, моля ви! Обичайте я, дори само заради жеста й да дойде тук. Този жест дава надежда, че и други могат да я последват и че слушателите на нейния единствен и уникален концерт у нас няма да разказват за случката на своите внуци като за някаква фантастична измислица от времето на прехода.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход