• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86848

Almost Automn

Lagrima de oro

176 прегледа

Понякога се случва така... Имах чувството, че всички нарочно са се наговорили, така че аз да не премина по-далеч от периметър 20 километра от собственото ми вътрешно убежище. Сякаш ми разрешават посещения на кръгъл час един път дневно, но не и свободата да избирам, да решавам сама кой да ме посети и дали изобщо. Орязаха седефените ми криле, за да удължат техните, лъжливи. Летят на сламки от доматен сок, представяйки си, че са крилата на славей.

Ах, ти, бедни ми Икар, нима не можеш да разбереш, че това, което търсиш е във, а не далеч извън теб? Не пропускай миговете, прекарани със себе си, за сметка на усмивки и сълзи, подарени на минувачите.

Преоткривайки, подобно на лунни руни плетеницата от спомени, дъхът на сол и вятър се носят от кожата ти. Направи ме щастлива за една секунда. Дано ми подариш и тези три дни. Знаела съм винаги, че всички ще ме разочароват, но не и ти. Не и ти. Щастлива съм, че запазих очите ти като талисман дълбоко в преобразеното си сърце. Не съм същата, като преди, но ти ми донесе надежда за два дни и успокоение за цял живот. Ще напиша мечтата си на пясъка и ще се моля да се сбъдне преди вълните да я целунат и... погубят. А следващия път ще знам, че ти никога няма да ме разочароваш...




2 Коментара


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход