Разсъждения ...

Защо се отчайваме толкова много от различни неща, защо човек е създаден да се самосъжалява!?

И почваме да се тормозим сами себе си, като ровим в раните си и си навиваме парцали на главата ...

Например как да обясниш на един млад човек, че неговата "екс" приятелка е глупачка и че трябва да я остави в миналото си. Не може ли просто да не бъдем чак такива страдалци и да преживяваме всичко по-леко. Необходимо ли е да минат 30 години за да осъзнаеш че наистина живееш и гребеш жадно с желание от извора на живота. Не трябва ....

80% от болката и страданието си я причиняваме ние самите, защото не познаваме себе си. Защото не знаем какво искаме от живота, и дори мога да кажа незнаем как да го живеем. Пък после обвиняваме хората, обстоятелствата и т.н

Ако нямаме хармония със самите себе си ние никога няма да бъдем щастливи!

Щастието ни не зависи от външни лица, обстоятелства, предмети и т.н а от нас самите.

" Невъзможно е да намерим истината извън себе си и докато други ни я сочат, ние никога няма да сме удовлетворени от нея, защото всеки гледа на света от собствената си камбанария."

П.С В този си ред на мисли никога не съм разбирала самоубийствата, по каквито и да било причини sad.gif

да прекратиш живота си, да избягаш ... да прекъснеш нещо толкова "висше"... ли как точно да го нарека незнам




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход