Премини към съдържанието
  • публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    8774

Ай са...

Гледам, дневник и си викам в живота си никога не съм правила такова нещо може да не е лошо да опитам. Щеше да е по - лесно ако не ме мързеше толкова да щрапам по клавишите странна работа е туй работата ми е свързана с това, а мен все ме мързи. Да си кажа не е лошо да те мързи да пишеш- лошо е да те мързи да мислиш. Така де душевните мързели са много по - кофти от материалните...Та мен да си кажа може и да ме мързи да хвърля боклука и да измия чинийте ама не ме мързи да мисля понякога раждам много мъдри мисли хаххахаха - само дето няма кой да ги запише...туй пак опира до тоя пуст мързел около, който се въртя в момента пък и честно да си кажа не е зле да се отвъртя, че ме домързява общо взето...

Та виикам и аз ( много мразя думичката "викам" голям паразит е) да си направя дневниче въпреки, че едва ли ще е особено интересно за останалите ама ей така аз да знам, че си го имам, да съм в крак с модата както се казва.

Цел с тва писание - нямам, хехеххехехе само по себе си това звучи отчайващо безсмислено....не харесвам безсмислените неща ама явно тва ще е мойто кътче тук, в което ще си ги каканижа...Ама нали все нещо трябва да кажа, че иначе скука...За осмелилият се да влезе само ще кажа - не очаквай мъдри слова! Нямам подобни намерение тъй де за мен форума е за забавление и за нищо повече останалите функции ги оставям за по - учените и мъдри от мен хехеххехехе...Та все в този род искам да кажа, че не мисля да бъкам от публикации...Тъй че ако фен клуба вече се е организирал - деорганизирайте го...защото няма смисъл...да ви болят очите да четете глупости...Ама откъде да знаете може пък и да стане интересно?

Ааааа добре дошли де! Нали така се казва....



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от dindi
      Скучно ми ееееееееее....Бах ти работата мразя да ми е скучно...скуката обикновено довежда до затъпяване- до четене на треторазрядни романчета, слушане на депресираща музика и гледане на идиотски филмчета. Дааааа, скуката е убиец и определено в момента яко ме мъчи...иначе нямаше да пиша тук...А защо пиша и аз незнам...шот ми е гот..е така ще утрепам още 5 мин. от деня ще са си отминали безвъзвратно без аз да ги усетя, а някъде в края на деня ще си кажа къде са ми 5- те минути( тука има тавтология аз знам ).??? Все едно пък точно тези 5 мин. ще са ми трябвали от тези ден...На това мойто му се вика безрасъдно пропиляно време...Трябва да има закон забраняващ пилеенето на времето не е здравословно и е затъпяващо... О т друга страна кво лошо има в тва да си с цайси и тъп? За мен тъпите хора са щастливци не ги мъчат глупости и май никога не скучаят...От друга страна пък ако си без цайси и ти е скучно това прави ли те умен? Ей на тва му се вика тъпа логика за мен де...не стига, че ми е скучно ами и за тия 5 мин. се почувствах и тъпа....Ама аз съм си предупредила тук в тоя дневник нищо умно няма място.

      Уфффф и сега утрепах тия 5 мин, лелелелелеле обаче идват следващите 5 и сега какво да правя?
    • от dindi
      Скучая...отново мисля пак да си поговоря сама...
      Утре съм на лекции...не ми се ходи..Може би защото е събота, а може би защото ми е втръснало.Мдааам ако тръгна да си правя статистика на лудите хора, с които съм комуникирала май ще излезне, че само с такива общувам. Може би тогава извода, е че те влизат в онуй нещо наречено "стандарт", а аз не - аз ще съм лудата, а те нормалните. Мразя да си правя изводи и да си вадя поука винаги са възоснова на нещо гадно. Дам, за да стигнеш до някаква истина тя трябва да те премаже като валяк - един приятел веднъж ми беше написал, че трябва да се гордееш ако си паднал, но не си пълзял. Но нима като паднем не пълзим всички? Или да стоиш в калта е по - достойно? Понякога не можеш да станеш веднага просто оставаш там застинал и се отдаваш на самосъжаления. Самосъжаленията са гадно нещо избягвам ги защото сам да се правиш на по- нещастен от колкото си е глупаво.Някои хора отделят цял живот за самосъжаленията си стоят там долу в ниското и се вайка все си казват, че заслужават повече и че трябва да бъдат повече от колкото са. Горчивата истина, е че всичко зависи от нас самите. Но дали???? Дали си заслужава да си удряш главата в стената да правиш пукнатини и да си мислиш, че скоро ще я разбиеш?? И един прекрасен ден ти го правиш сивата стена с мрачните пукнатини я няма и ти преминаваш през нейните остатъци, за да видиш друга стена по - висока и по - голяма. Тогава правиш своя избор- удряш отново или оставаш гледаийки я. Научаваш се да я обичаш! Някъде вътре в себе си ти се примиряваш и си казваш, че тези рани ти стигат и нямаш сили тепърва да правиш нови пукнатини. Дали смисълът на всичко това е да се удряш във все нови и нови стени да падаш и да ставаш и да се надяваш, че може би някой ден ще срещнеш последната стена ще я разбиеш и ще бъдеш удовлетворен. Дали въпросът е в борбата, а не в постиженията, в надеждата, а не в релността.Дамммм самосъжаленията са убиец за личноста те те изпиват и изяждат и някъде вътре в теб се сгушва чувството, че трябва да се примириш. Така сам създаваш една своя стена - "Стената на примирението". Цял живот стоиш до нея понякого щастлив, понякога не, но винаги -СПОКОЕН!
    • от dindi
      Има една вечна ситуация в живота или поне в моя, която супер много ме дразни не знам как да я нарека може би - "винаги все за нещо трябва да се тормозиш".
      Защо дори за 5 мин. живота не може да спре и да замръзне. И да попаднем в петминутно безвремие, в което нищо няма да има значение? И в тези пет минути да няма приоритети, да няма цели, да няма усмивки, да няма тъга просто да има едно голямо НИЩО! И да потънем в нищото и за миг да почувстваме неговата безразлична прегръдка. В него няма да има плюсови или минуси, няма да има очаквания, няма да има стремежи то просто ще бъде като светъл тунел без начало и край. Тунел безсмислен сам по себе си ненужен, безцелен, но съществуващ!
      Специално аз бих искала да изживея своите пет минути в този тунел без да нося тежкия товар, който всеки от нас мъкне на раменете си. Да се докосна за тези минути до безвремието, те да ми се сторят часове, а аз поела глътката въздух от това "нищо" да се върна към своя товар. Може би тогава той ще ми се стори по - лек или, напротив по - тежък, това едва ли има значение важното е че ще съм го оценила. Ще се върна при него успокоена и в същото време убедена, че има смисъл в него нали все пак до сега съм била в нищото?
      А, по - добре да ми тежи, по - добре да ме боли, отколкото да стоя сгушена в нищото...
    • от dindi
      Имам точно шест часа и половина на разположение. Точно толкова ми остава до края на работното време. През това време ще се ровя из Интернет, ще гледам филм и ще си мечтая за утрешния ден когато ще спя до късно.
      Шест часа и половина, имам диполомна работа за писане, листовки за учене и един проект за довършване, а аз искам просто кротко да се свия и да не натоварвам мозъчните си клетки. Тези неща изискват усилие, а аз в момента не съм в настроение.
      Уффф, стомахът ми се обажда вече от две седмици съм на диета. Диетите са лошо нещо особено за чревоугодник като мен. Обичам да ям. Всъщност в един друг живот може би, съм била мъж защото сред моите приоритети са яденето, секса и спането. Не точно в този ред първо секса после е спането и накрая яденето. Мога да правя секс гладна и недоспала - не пречи. Отсреща продават едни пилешки флейки страхотни, ще трябва да се откажа от картофките ако искам да си хапна месце. Но подозирам, че има нещо божествено в онзи къс месо почти го усещам в устата си. Аз наистина съм на диета, но тъй като вече споменах, какво ще ям само ще споделя, че моите диети са по - скоро ограничаване на яденето , отколкото пълен глад. Ето сега флейка без картофки - каква жертва от моя страна. Но някъде вътре започва да ме човърка мисълта за шоколад...Ето едно изкушение на което не мога да устоя. Засега говоренето само ми стига мисля, че и мързела ще ми помогне също, тъй като магазина е далече, а флейките са близко, ах тези флейки.
      Баси, сега се сетих, че сутринта мама ми донесе закуска. Боже, колко е добра моята мама. Много се надявам и аз като стана майка да бъда поне наполовина добра колкото нея. Снощи ми звънна да ме пита искам ли билети за театър, та днес ми ги донесе. Супер ще ходя на театър! Не съм ходила отдавна. И че как не с това работно време! Половината от удоволствията са забранени за мен, за останалата половина нямам енергия. Но съм щастлива де...от шест месеца не мога да се организарам да си купя билети.
      Август си взех едно такси до сатиричния с надеждата да си купя билети, а то се оказа, че никой театър не бачка в София. Летен сезон, ходят по морето...Въобще нямам късмет когато става въпрос за театър. Но довечера ще отида. Не знам точно къде се намира този театър, но с питане се стига и до Цариград нали? Както и да е тръпне довечера ще има събитие. Но дотогава трябва да помисля какво ще ям...тази пилешката флейка е като мираж...трябва просто да пресака улицата...о да, скороооооооо...
      Планът почти се уформя в главата ми- сега ще затворя офиса, ще си купя флейчица и ще си пусна филмче. Какво друго му трябва на човек а?


      Айде аз изчезвам, а вие защо си губихте времето да четете тая глупост просто се опитвах да си притъпя глада???
    • от dindi
      Мразя да гледам бели листа пред мен. За вас незнам, но мен определено ме дразнят. Листовете не биват да стоят празни, ако ще драсканица да има, но да бъдат запълнени. Изпитвам същите чувства понякога когато отворя Word-а стоя и го гледа и ме дразни, ама много ме дразни. И почвам да щрапам на посоки изписват се не свързани букви, а аз после ги изтривам, за да листа да стане отново бял. Все пак ако започна да запеметявам всичките си безумни творения, май ще трябва да отида на преглед определено ще е прекалено откачено дори и за мен.
      Мразя белите листа те са като хвърлено на вятъра празно пространство, а е можело да има написано нещо там. Не е задължително дори и да бъде красиво, поетично или нещо подобно, просто трябва да има НЕЩО. Нещо, което да го запълни, за да не бъде "празен". Аз лично не мога да рисувам, за това пък драскам и когато видя бял лист обожавам да си чертая фигурки- геометрични, несъразмерни, усмивки, човечета с криви глави и антенки - никога нищо красиво, но пълно...
      Просто пълно...
×
×
  • Добави ново...