• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7349

Туй-онуй

dindi

55 прегледа

Е, и аз да сколосам до поразкажа някое и друго преживяване и туй-онуй.

Преди време исках да постна една публикация Еми, е виновна 3, ако някой се чуди защо не е 2, ще е поясна, че 2 е свързано с онова коте, което прибрах от улицата. Междудругото то бе кастрирано (оказа се и бременно), обезпаразитено и върнато обратно. Нямаше как да го задържим, но тайно подозирам, че или си има стопани, които обичат да го пускат от време навреме или вече си е намерило, защото не го виждам. Както и да е...

Та...

Еми, е виновна 3

В деня на предната ми статийка (мързи ме да погледна датата), нашата Еми се скъса да ме бъзика на тема раждане. Същият ден решихме малко да се поразходиме с майка ми. Ходихме на пазар купихме това-онова и накрая супер изморени достигнахме до нашия вход(помните 6-те етажа пеша нали), аз бледа и вече едвам поклащаща се усетих как изведнъж нещо взе да ми понамокря междукраката. Брех, пипнах се и ахнах възмутено: "Мамо, аз се напиках." :eek: В следващият момент видях как паниката бързо се прокрадна в очите на майка ми.

"Как се напика? Ама на тебе пикаеше ли ти се? Ама какво усети? Ама ти май раждаш..."Целият този поток от думи се стовари върху главата му, докато горката ми майчица прескачаше по едно стъпало нагоре. (представете си гледката- натоварена поне с 10 кг, как галопира 6 -етажа нагоре). По едно време аз се отказах да я гоня и просто промълвих: "Мамо, моля те спри нямам сили да те гоня". На 4-я етаж жената се осъзна, а на 6-тия вече ме хокаше, че не съм стегнала багажа за болницата. Накрая просто й се сопнах: "За Бога престани да се панираш, защото и аз започвам да се паникьосвам".

Тогава нещата явно се успокоиха...влизаме вътре, мъжа ми закачаше корниза (нещо, за което го молех 3 седмици) и мама веднага му съобщи новината, че аз раждам.

Да, добре...влезнах аз в банята измих се оправих и чакам да започне раждането :tease:

През това време мъжът ми тръгна да се разхожда с една кърпа и да се тюхка колко бил брадясал и как трябвало да се изкъпе, че не можело така :lol6: Влезе след мен и той да се изкъпе човека.

През това време майка ми правеше дисекция на моите панталони...течността прилича на околопладни води, но е твърде малко...има нещо гнило в Дания :question:

Аз пък се разположих в стаята да хапвам грозде, чакайки нещо да се случи. След като мъжа ми се изкъпа и майка ми влезе да се къпе :lol6: След като и тримата се изкъпахме(вече всички бяхме чисти, а на тях двамата не знам какво се очакваше да им правят), седнахме да чакаме, е почакахме, почахме и на мен ми се доспа. Оставих ги да си чакат и отидох да си легна. През цялото време си мислех, че явно Еми е подкокоросала съдбата да се напъвам този ден, но явно не било писано. Иначе, щях доста да я побъзикам.

Раждане нямаше, оказа се че някакво мехурче се било спукало. Но от хигиенна гледна точка преживяването не беше лошо.

Фалшива тревога номер 2

Е, това преживяване вече си беше самата гадост.

Събуждам се към 1 часа през ноща, за да отида до тоалетната, така и не заспивам. Гадни и болезнени спазми започват да преминават през тялото ми. Реших, че са контракции (междудругото казват, че т.н подготвителни контракции са безболезнени, лично аз имах такива контракции около седмица и си бяха спиращи дъха направо) и така започнах да засичам. Първо бяха през 20 минути, после през 5. През това време мъжът ми се изкъпа (това се превърна в традиция) и започна да дава зор да ме води към Тина Киркова. Мен обаче ме мързеше и само мрънках, че е още рано. През това време ме хвана едно разтройство, едно повръщане...мамата си джаса. В крайна сметка към 5 часа (вече надул главата ми окончателно и само и само да се отърва се съгласих- пък и се поуплаших да не се обезводня).

Няма по гадно нещо от това докато имаш контракции да те возят по проклетите павета, имаш чувството, че ще се разпаднеш. Изненадващо контракциите започнаха да изчезват като наближихме болницата :ph34r: Вече бях убедена, че си се разкарваме напразно...ама нали дуднялото до главата ми...В крайна сметка се случи следното:

Мъжът спира, паркира колата и аз се оаквам. :hush: В следващи момент поглеждам шашнато, сякаш не се е случило на мен и го поглеждам: "Мъжооо, аз се насрах". Той ме поглежда тъпо: "Как така се насра? Ама в колата ли?"

След малко аромата из въздуха започва да му подсказва, че хич не се бъзикам.

-"Е, добре де ще влизаш ли все пак да те прегледат".

-"Абе, ти луд ли си?Я, карай към в къщи..."

Закараме, измихме се и аз обявих, че лягам да спя.

Хайде, след няколко часа тръгваме отново към болницата.

Отиваме при доктора и той веднага решава да ме вкара в патологията. Това повръщане, това разстройство, абе да ме приемали били..И започва едно уреждане на документи...през регистратурата, картони и дъра-бъра. По пътя обаче има и една малка подробност, от родилното трябва да ме прегледат, за да ме приемат.

Отивам аз с една бележчица, почуквам на вратата, отваря ми някаква женица поглежда ме и цитирам точните и думи"И за какво е тоя зор?". Подминавам изречението и започвам с оплакванията си. Тя продължава да ме гледа все едно я занимавам само с глупости и вика един доктор да ме прегледа. Той обявява, че имам един сантиметър разкритие, да пия повече течности, да не се шашкам, че най-вероятно съм пипнала някакъв вирус и няма нужда да ме приемат. "Милата" женица през това време ми обяви, че в болница се ходят за "по-сериозни" неща, а не за щяло и нещяло.

Е, в крайна сметка се прибрахме, а аз на следващия ден вече си бях във форма.., все още не родила...

Фалшива тревога номер 3

Историята вече е позната, уж регулируеми контракции, които престанаха по пътя за болницата. Цъфнахме в 2 часа през нощта с намерението да раждаме, а в 2:30 си тръгнахме. Този път дежурната сестра беше изключително мила и каза да не се притесняваме, че имало много случаи като нас (дето ходят по няколко пъти) ;)Беше доста веселко, когато ме качиха на магарето и сънения доктор попита каква е ситуацията, сестрата изкоментира"Аааа, твърде весела ми се вижда, че да ражда, май е фалшива тревога". През това време той бръкна и възкликна: "Вие имате огромно разкритие, цял сантиметър и половина" :) Побъзикаха ме и ме пуснаха...еееее и тогава не родих, ама се заклех, че докато не започна да изпитвам силни болки или не ми изтече един леген вода междукраката в болницата няма да стъпя.

Четвъртият опит беше успешен...

Няма да разказвам за раждането ми. Беше ми трудно, детето беше голямо, а аз тясна...зор видяхме. За Галето ще кажа само да не се шашка и че самото раждане трае точно 2 минути (Иво излезе на 2 контракции), всичко останало е просто подготовка за раждането.

Родих в Шейново, защото в Тина Киркова имаше много родилки. Ако трябва да бъда честна докторите там ме прегледаха и казаха ако искам да се прибера в къщи, ако искам да преспя в болницата. По пътя обаче ни хвана страх и решихме в крайна сметка да посетим Шейново, където ме приеха веднага.

Тук вече искам да кажа, че съм възхитена от целия персонал на тази болница. Изключително добро отношение към родилките. Страшно мили и отзивчиви хора. Трудно ми е да подбера точните думи.., но между двете болници разликата е от небето до земята. Възхитена и изключително благодарна съм.

И така моето чудо се роди в 10:20 сутринта. Малкият Ивайло се роди на 13 септември, живее на улица Ивайло 13 в апартамент 13 (вече ми знаете адреса), а майка му е родена на 13 март. Дано всичките тези 13-ки, които разсмяха доста хора от болничния персонал му донесат късмет.

Ще ми се и тук в заключения да кажа, че доста хора създават усещането, че първият миг на детето с майката е вълшебен. Аз не го усетих по този начин. Предполагам, че всяка жена има своя момент на осъзнаване. Моят беше тогава, когато донесоха в количка детето ми, а неговата ръчичка беше превързана с бинт. Тогава сърцето ми се качи в гърлото и усетих задушаване. Въпросите дали не са му счупили ръчичката, кой го е наранил и т.н се затрупаха в главата ми. Ееееее, всъщност тогава се почувствах наистина майка(междувпрочем бинта беше от ваксина).

Няколко практически съвета към Галето...

Сигурна съм, че всяка бъдеща майка има една сюрия съветници, които я бомбадират с какви ли не препоръки, та и аз да се наредя да ти кажа някои неща...

1. Купи си дамски превръзки за родилки. Продават се в аптеките и приличат на памперси, много по-удобни са от разните либреси-мибреси и т.н. Освен, че са по-мекички, попиват повече и аз бях единствената майка, която нямаше петно кръв на ношницата. Междувпрочем, кърването не е никак страшно.

2. Вземи си ръкавички за детето. Сещаш ли се? От тези, които го предпазват да не се драска. Моят пич доста се беше поодрал и ми свършиха страхотна работа.

3. Вземи си помпа за кърма. Първите 2-3 повечето от нас нямат кърма. Помпата е с цел да си поотпушиш каналите, та дано потече. Аз лично потекох чак във вкъщи (като млекоцентрала съм). Навсякъде в нета препоръчват Авент, друга не съм ползвала и не мога да ти кажа дали е по-добра от останалите, но от нея съм доволна.

4. Много е важно да слушаш какво ти казват акушерките, докторите и т.н по време на раждането. Колкото по-добре изпълняваш техните инструкции, толкова по-бързо ще родиш.

5. Недей да правиш грешката като мен и да се опитваш да правиш дълги разходки, за да предизвикаш раждане. Резултатът беше умора, мускулна треска и...нищо. Като ти наближи термина, гледай да се наспиваш, за да имаш сили...останалото са глупости.

6. Ако всичко ти е наред, а аз не виждам причина да не ти е, роди си естествено и без упойка.Епидоралната упойка е опасна, особено ако мръднеш или ти се поставя от некъдърник.

7. Не плащай. През цялата си бременност си плащах като поп, само за раждането не дадох и един лев. Най-добро отношение получих тогава.

Само за сведение епидоралната упойка в Шейново в момента е 300 лв, а момичето до мен беше с избор на екип, за който си е платила 980 лв.

За мен тези пари бяха хвърлени на вятъра, още повече, че мацката беше доста по-разкъсана от мен.

Еееееее по спестих някои неща, но стига ви толкова...беше интересен месец, пълен с невероятни изживявания...

Успех на Галя и на всички бъдещи мамита.


2 души харесват това


15 Коментара



Чета аз, чета. От време на време на напушваше на смях, особено, представяйки си майка ти и мъж ти как търчат до банята :blink: По едно време се чудех как си издържала. Моите познати не са имали такива "фалшиви" контракции. Но са ми казали, че точно контракциите са болезнената част, а самото излизане на бебока вече не.

Аз ходих на някаква лекция за кърменето, там също препоръчаха нещата+ помпата на Филипс-Авент, ама някой ми каза, че са доста скъпички...ще проверя въпроса.

А за самото раждане- аз съм решила да е в частна клиника, където раждането е 650 лв по естествен път, а секциото (недай си боже)- 750лв. Допълнително, доколкото знам, не се плаща. На мен България здраве ще ми покрият 500 лв, така че платя някъде към 200лв. А досега по прегледи съм дала само 25 лв :rolleyes:

Благодаря за съветите :)

Иво вече започва да прилича на човече, много е сладък наистина. Хмм...ще почна май още зетьове да набелязвам :baby:

Да ти е все здравичък и дано не се мъчи много с колики и т.н.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Пожелавам ви да сте живи и здрави и много щастливи!

п.п. Как съм се хилила докато чета не е истина!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Гале, помпата струва 82 лв, както вече казах нямам база за сравнения, за да ти кажа дали е по-добра от останалите. Разбира се, вероятността да си я купиш напразно също не е за изключване. Сама трябва да си прецениш.

Смейте се, смейте се...то бяха големи драми, големи чудеса.

А и до сега започвам да се хиля като се сетя как като излизах от упойката в онова полуникакво състояние една санитарка чистеше пода и аз се скъсах да и се извинявам, че съм нацапала. :lol6:

В същото състояние поне 5 пъти попитах как е детето ми...поне за 5 си спомням, сигурно на хората им е писнало да ми отговарят...

Сподели този коментар


Линк към коментара
да и се извинявам, че съм нацапала. :lol6:

Споко, всички сме минали през това (или ще минем)...Смях се, защото си припомних и моята комедия...


Сподели този коментар


Линк към коментара

Пак влязох да го чета...Хиля се като побъркана (чак ми потече водоустойчивата спирала)...Туй с оакването ме разби (не случката), а въпроса "В колата ли?"

Уникални сте!

п.п. Цункай мъничето от мен!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ох, Динди, Динди :lol6:

Да ви е живо и здраво, стискам палци за коликите. Сетих се, че и чай за колики на Hipp има (копър и нещо друго, не помня вече). На някои бебоци действал, но при нас и това не помогна. Както ти казах, единствено от Еспумизан бебешки съм долу-горе доволна.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Чета и се смея, ама през сълзи се смея. Четох и се смях и се радвах, че финала е от хубавите. Да е живо и здраво малкото човече и цялото му семействи, нищо друго вече н е важно...Само дето се замислих...през всичко това ли ще трябва да мина някога ?!

Сподели този коментар


Линк към коментара

:hush: Абе Бели да ти кажа аз си бях много спокойна през цялото време, но родата особено мъжа такъв психически тормоз ми наложиха. След първи септември фразата "Ти, няма ли да раждаш?" на ден ми се повтаряше по 1000 пъти от свекърви, тъщи, приятели, мъжа и т.н.

А, най-гадното беше, че при всички фалшиви тревоги, когато имах контракции, мъжът ми заставаше над главата ми и започваше: "Добре сега каква е болката? Ама по-тъпа или по-остра? Какъв процент е вероятността да раждаш?" И всичкото това часове, докато аз не сдам фронта и не кажа "Аре карай ме..."

Общо взето ходехме до болницата, за да успокоя мъжа си и най-вече да спре да ме тормози. Само дето аз влизах в кабинета и мен ме насмитаха, а той стоеше отвън...до следващия път...

Иначе да се оплача коликите са ни много гадни. Вчера цял ден и цяла нощ. Добрах се до една опаковка инфакол и се надявам днес да ни е по-спокойно. Но детенце се измъчи. Ама че гадост!

Иначе Федорке аз купих чайчето и го давам вместо водичка (оказа се че сме големи любители на водата), купих и едно уж за кърмата ми да не го дразни, ама за сега полза голяма не виждам. Може би, повечко дни трябва да минат... :sad:

Шефче, естествено, че няма да преминеш през всичко това. Е, сигурно ще имаш куриози, но...подобни параноични изпълнения не са задължителни. Дръж настрана мъжа и си свиркай :hush:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Това чак сега го виждам хехехеххе

И кво? Аз ли съм виновната? В такива ситуации мъжете са практически безполезни ама кво да ги правиш ? :P

Ти сигурна ли си,че са колики? Да не е гладно детето?

Истината е една: с чайчета или без чайчета коликите ще минат. Няма какво да се шашкаш. Това е начина бързо да отслабнеш след раждането хехех

Айде, че след една-две седмици ще подкарвате морковените сокчета ...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Абе, чудех се аз защо не се обаждаш :ph34r:

Да бе, да отслабна ама се тъпча насила(всеки свободен миг), за да имам кърма. Стоя си на огромните килограми :mad:

Иначе вече ме болят, ръце, крака, гъз, аман от носене и люляне, имам чувството, че е поне 20 кила...И м/у коликите ни стават все по-гадни, след инфакола решихме да пробваме еспумизама-не виждам кой знае какъв ефект. Освен да го надрусам детето друг начен не виждам(белким една нощ поспиме) :lol6:

Сподели този коментар


Линк към коментара

И през деня и през нощта, на периоди е, но няма точни часове. Май обаче предпочита нощно време от 3 до 5 сме си на крак с него.

Не е гладно, гърчи се детето свива крачета, опъва гръбче, абе боли си го. Като са по-слаби лежи, пъшка и мрънкоти.

Иначе аз бутам шишето за хранене до последно, а като за плаче бутам това с водата. Не я ли иска, работата е ясна.

Сподели този коментар


Линк към коментара

ами.............. така е. Докато се научат да ядат - проблем. После като се научат да ядат - пак проблем. Не успяваш да зареждаш хладилника и те го омели хехехехехех

Сподели този коментар


Линк към коментара

:lol6::lol6::lol6:

... аз просто нямам думи

Да сте живи и здрави Динди ! :kiss: :cheers:

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход