Събота късен следобед...

Chains

39 прегледа

...

„дръъън”

….. мембраните на стария ТА издрънчаха глухо и същевременно толкова зловещо, сякаш не весело звънче, което е посредник между тишината и един продължителен последващ разговор, а сякаш призовават към преизподнята.

-„Здравей… как си?..”

- „ Аз..хм …хм… аз спях всъщност”

- „Извинявай, че те събудих…6 часът е, кой спи по това време?...”

„Кой спи по това време”? От кога има някакво определено време за сън? Или трябва винаги да съм нащрек, да чакам обаждането ти?

-„ Няма нищо… и без това трябваше а ставам”…

-„ Виж аз.. исках да те попитам свободна ли си тази вечер”..

И последната стена падна.

6 месеца му трябваха, за да ме покани на среща. От времето, когато изпускаше листове по пода, когато се навеждах да пусна монета в машината за кафе, от времето, когато го карах да идва да поправи компютъра в кабинета ми, и навеждайки се, да ми обясни как се работи с едно или друго, усещаш как дъха му се учестява и започваше сам да бърка клавишите; от времето, когато искаше да ме закара до вкъщи и в момента, в който искаше да превключи скоростта, усети макар за момент ръката ми и за малко да се блъснем…

Понякога заставах до вратата от външната страна, само и само да слушам уроците му. Има чудно напевен, мек глас. Същевременно плътен, с дрезгавостта на мутиращ младеж, без стържещите нотки ала Бони Тейлър. Обичам дълбоки мъжки гласове, които напипват онези, тънките струни в душата на всяка жена. Неговият глас е може би най-красивото нещо, което природата му е дарила. Врязва се в синусите като кокаин и подпалва всяка клетка…Усещах се, че стоя прекалено дълго време и всеки момент часът ще приключи..Стоях със затворени очи и се оставях гласа му да вибрира във всяка част на тялото ми, да изтрива умората от дългия работен ден… Когато беше тихо, оставях външната врата отворена, за да може трелите на мъжествения му глас да нахлуват в следобедната тишина на стаята и смесвайки се с лъчите на деня, който бавно върви към своя край, да рисува най-красивите картини пред погледа ми… Така минаваха цели часове. Понякога се унасях и дори не забелязвах, че стои, облегнал се на касата на вратата на кабинета и ме гледа. Аз се стрясках и пламвах във всички нюанси на червеното и го питах от кога седи и как не съм чула че влиза. А той казваше, че не искал да ме прекъсва и всъщност ми се бил любувал на трудолюбието.

„Ами…. Всъщност нямам уговорка. Мислех по-късно да се обадя на Петя, но не знам тя как е и дали няма да ходи при годеника си….”

„Исках да те поканя да пием по нещо. Работих много напоследък и имам нужда от малко почивка в приятна компания”.

Ха! Приятна компания?!? Нови думи в речника на любимия ми колега. Всъщност никой не знае, че ми е любим, май дори и той самия. Непривично за мен самата, последвалата мисъл при това изречение беше как последното нещо, което правя със свободни, незавързани ръце тая вечер, е свалянето на елегантните му очила….

-„ ами.. хм…хм… всъщност, идеята не е лоша. Аз също имам нужда от нещо подобно… „

Е, кажи си истината. Имаш нужда от мъж. Но не от какъв да е. Искаш него. Със всичките му плюсове и минуси. И с дълбокия му глас, и с треперещите му ръце, и с непохватните му движения и нервния му смях.

-„Добре… ако нямаш нищо против де.. към 9 ще си готова ли?”

-„О.. да? Да да! "

Някаква нотка на решителност се промъкна в гласа ми, не знам дали защото усещам, че мънкам и пелтеча и невероятно долно се издавам, как въпреки желанието ми да звуча неутрално и незаинтересовано, вътрешно горя като свещ и също така бързо се разтапям…

-„ Идеално…. Чакай ме, обещавам да не закъснявам”

Усетих, че въртя телефонната жица между пръстите си а с другата ръка докосвам шията си. Толкова ми харесваше гласа му – даже не знам дали толкова желанието да го видя или факта, че шепне в ухото ми, ме кара да се чувствам едновременно неловко и да чувствам как една браздичка, тръгваща от врата ми и стигаща до кръста настръхва, сякаш някой пуска ледено кубче по нея…

- „ Добре. Айде до тогава”

Преподава модерни технологии, които аз не разбирам, но ми се обажда по домашния телефон, въпреки че имаме служебни телефони. Дали е старомоден романтик, от онези, които имат вила в Балкана, с люлеещи столове на верандата и малка дървена масичка. Не къде да е - точно в балкана. Там където виното винаги има по-различен вкус, опива по-бързо и по-ефективно и без значение дари го пиеш полегнал на кожи пред камината, или просто скъсяваш дистанцията, дали защото виното те накара да се доближаваш все по-наблизо, за да видиш отблясъците на огъня в очите му…

….

Събота, събота, събота….

събота, късен следобед…

Малко вали, но приятно…

Сетих за тази песен, докато потапям ръчица да опитам топлината на водата във ваната. Не знам как е в пустинята Гоби, но една също толкова гореща нощ предстои…




1 Коментар



А за горещата нощ ще разкажеш ли? :rolleyes:

Чейнс пълна си с таланти. :yanim:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход