• публикации
    264
  • коментари
    1805
  • прегледи
    219257

Стихия

shefkata

327 прегледа

Попиля ме, разби ме на прах,

тази твоята обич лъжовна.

До сега не изпитвала страх,

се оказах страхливо греховна.

Този вихър помете и мен,

в свойта зла, но красива стихия,

преобърна света, моя ден...

А аз не успях да се скрия!

От тези, твойте кафяви очи,

дето все ме измерваха плавно,

като мъничко снопче лъчи

и по мене се плъзгаха бавно.

От ръцете, от усмивката твоя,

пълни с вечно, безкрайно желение,

дето с гръм разрушиха покоя,

без вина и без грам разкаяние.

Как, кажи ми сега и с какво,

любовта и греха да убия ?

Припомни ми отново, защо

не успях от теб да се скрия ?!

71421259.jpg


1 човек харесва това


12 Коментара


защо трябва да се криеш?

Кокато не искаш да те връхлети някое бедствие, се криеш на сушинка :P

Пак ли са те обхванали греховни мераци ?

Наричат се спомени...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Кокато не искаш да те връхлети някое бедствие, се криеш на сушинка :P

а не е ли хубаво, когато се оставиш да те понесе във вихъра си? :ph34r:

Сподели този коментар


Линк към коментара

а не е ли хубаво, когато се оставиш да те понесе във вихъра си? :ph34r:

И тогава ставаш "отнесен от вихъра" :P:biggrin:


Сподели този коментар


Линк към коментара

Онзи ден си мислех за теб и по-специално, че скоро не си писала нищо, а ти се отдава.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Онзи ден си мислех за теб и по-специално, че скоро не си писала нищо, а ти се отдава.

Аз не мога да пиша каквото и да било. Не мога да напиша стихотворение, просто защото искам или съм си наумила да го направя. Имам хиляди листчета с нахвърляни неща и чернови в къщи, но едно стихотворение трябва да е изпипано от всякъде, за да види бял свят. Или поне с моите е така. Стихът не се пише, той се ражда !

Историята на днешното е изключително смешна. Возя се в тролея сутринта и в тиквата ми напира една идея и тръгва да се точи една рима. Пипам в чантата, химикалка - да, ама листче...таратанци. Почвам да си повтарям, като малоумна, та да не ми избяга идеята. Слизам в метрото и очите ми попадат на количката с рекламни брошурки. Грабвам първият попаднал ми каталог и започвам да стихолетя римите си върху маратонки и анцузи Адидас ! Мдаммм, стихче може да се пише върху всичко... :biggrin:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Права си като казваш, че стиха не се пише, а се ражда.

И това, което си родила в онзи момент, е невероятно красиво, и вярвам изживяно.

Аз пиша по същия начин - и наричам всичките си драсканици "приумици", а когато ги изпипам до степен, която ми харесат, чак тогава си позволявам да ги нарека стихове.

Сподели този коментар


Линк към коментара

...а когато ги изпипам до степен, която ми харесат, чак тогава си позволявам да ги нарека стихове.

Абсолютно съм съгласна...

Благодаря ти !

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход