Премини към съдържанието
  • публикации
    264
  • коментари
    1806
  • прегледи
    220721

Стихия

shefkata

458 прегледа

Попиля ме, разби ме на прах,

тази твоята обич лъжовна.

До сега не изпитвала страх,

се оказах страхливо греховна.

Този вихър помете и мен,

в свойта зла, но красива стихия,

преобърна света, моя ден...

А аз не успях да се скрия!

От тези, твойте кафяви очи,

дето все ме измерваха плавно,

като мъничко снопче лъчи

и по мене се плъзгаха бавно.

От ръцете, от усмивката твоя,

пълни с вечно, безкрайно желение,

дето с гръм разрушиха покоя,

без вина и без грам разкаяние.

Как, кажи ми сега и с какво,

любовта и греха да убия ?

Припомни ми отново, защо

не успях от теб да се скрия ?!

71421259.jpg



12 Коментара


Препоръчани коментари

а не е ли хубаво, когато се оставиш да те понесе във вихъра си? :ph34r:

И тогава ставаш "отнесен от вихъра" :P:biggrin:


Сподели този коментар


Линк към коментара

Онзи ден си мислех за теб и по-специално, че скоро не си писала нищо, а ти се отдава.

Аз не мога да пиша каквото и да било. Не мога да напиша стихотворение, просто защото искам или съм си наумила да го направя. Имам хиляди листчета с нахвърляни неща и чернови в къщи, но едно стихотворение трябва да е изпипано от всякъде, за да види бял свят. Или поне с моите е така. Стихът не се пише, той се ражда !

Историята на днешното е изключително смешна. Возя се в тролея сутринта и в тиквата ми напира една идея и тръгва да се точи една рима. Пипам в чантата, химикалка - да, ама листче...таратанци. Почвам да си повтарям, като малоумна, та да не ми избяга идеята. Слизам в метрото и очите ми попадат на количката с рекламни брошурки. Грабвам първият попаднал ми каталог и започвам да стихолетя римите си върху маратонки и анцузи Адидас ! Мдаммм, стихче може да се пише върху всичко... :biggrin:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Права си като казваш, че стиха не се пише, а се ражда.

И това, което си родила в онзи момент, е невероятно красиво, и вярвам изживяно.

Аз пиша по същия начин - и наричам всичките си драсканици "приумици", а когато ги изпипам до степен, която ми харесат, чак тогава си позволявам да ги нарека стихове.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.