Бегом

Chains

36 прегледа

Бегом

/или как Карл Луис ми диша праха в късите отсечки/

Бягам. Надалеч.

Всъщност… не просто бягам. Бягам, както бяга крадец, хванат на местопрестъплението.( Е, ако лейтенант Кейн ме сгащи по бели гащи, едва ли ще се дърпам като свенлива буля, ама Дейвид Карузо едва ли смята да заснеме някое епизодче на CSI баш в парк Лаута – лирично отклонение). Без да се оглеждам, без да чертая траектория. Нямам време.

Всъщност обичам да бягам. Всъщност драпам. Онова усещане, при което се опитвам да се добера до онова, което ужким смятам, че е мое или че ми принадлежи. Оня тих пристан, където в крайна сметка ще акостирам, но веднъж завинаги.

На прибежки и препълзявания се добирам до първия пън, който ми се изпречи. Е, не е тихият пристан, лигави на допир водорасли не се увиват около глезените ми и строшени мидени черупки не хрущят под стъпалата ми, но идва сладкия час на отмората. Сега ще извадя една примамлива цигара и ще наруша екологичния оазис на парк Лаута. Локо – то да му мислят къде ще разгряват сутринта.

Смуквам и си мисля…. Дали бягането е само удоволствие и духовна стимулация? Всъщност… Стимулация?

Бягам… надалеч. Без почивки за дишане, без 3 серии лицеви опори на 20 мин, без партньор.

Бягам … от теб.

Просто тичам, без посока. Без значение къде – просто да е далеч от теб.

Където името ти е забранено, където по радиото не пускат любимите ти песни.

Град без сини хоризонти.

Място, което твори амнезия. Нещо като в ‘Шоуто на Труман”, само че ще ме следят с цел – да не се сещам за теб и да не се докосвам до нищо, което би разкъсало съвършената паяжина на забравата …

Там, където ти се превръщаш в една условна гледна точка. В една прибрана детска дрешка в гардероба много, много назад сред другите дрешки. Нали се сещаш как майките изнамират такива стари ‘ританки’, стари бебешки пуловерчета и къси полички, стари малки кадифени бродирани обувчици и се размекват като масло? Точно от това бягам.

Просто...бягам.

Но как се бяга с нарязани стъпала?

Оставям кървави стъпки и ти е лесно да ме проследиш. Подмамен, дали от стъпките, дали от кръвта, усещам как си точно зад мен, усещам влудяващо учестения ти дъх в тила си. Протягаш ръка да ме хванеш, но в следващия момент ръката ти увисва във въздуха….

Лекувам страха ти. Страхът ти от самия себе си; от това, което си извършил, от това, което правиш, от това, което смяташ да извършиш. Но сам знаеш, че съм и лек, и отрова. Лекът е панацея за самотната ти душа, но за отровата няма антисерум…..

Слагаш препятствия по пътя ми, за да се спъна и падна без да мога да стана. Копаеш трапове, в които сам падаш, Залагаш шипове, на които сам се набождаш. С непохватността на малко дете сглобяваш капани, в които сам се хващаш.. И така ден след ден, и не ти се иска да спираш тази гонитба… Болят те краката, оставаш без дъх, но не можеш да спреш…

Понякога не издържам, знаеш ли. Чувствам как ще падна в краката ти и няма да имам сили да се изправя.

...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход