• публикации
    264
  • коментари
    1805
  • прегледи
    219277

Колко струва...

shefkata

501 прегледа

- Како, како...

Дотича малката при мен разплакана.

- Защо плачеш ? Какво се е случило ? - запитах я.

- Шамарът беше силен, како. Заболя ме ! Не толкова от силата му, колкото от изненадата.

- Кой те е ударил ? - разтревожих се.

- Не ! - възкликна тихо тя - Шамарът не беше истински, като онези, които оставят червено петно на бузата ти, а от тези, които оставят следа в съзнанието ти и те карат да се замислиш...Колко струва вярата ти в хората ?!

Едва сега се взрях в очите и. В тези големи, красиви, тъжи очи. Някъде там дълбоко видях гняв, обида и разочарование.

- За някои хора, малката ми, вярата струва само 30 сребърника, за други - тя е безценна. За трети, тя не струва нищо, просто защото те въобще не вярват на хората около себе си. И може би доре правят, знам ли...

Тя вдигна тежко клепки и премигна на парцали.

- Какво искаш да кажеш, како ? Че не бива да вярвам в хората ли ?

- Не, малка моя, съвсем не - погалих я аз по мократа буза - И без вяра не се живее...Но трябва да се научиш, че всяко нещо в този свят, има своите граници. Доверието също ! Трябва да проумееш, че това доверие се гради с години, а може да се изгуби само за няколко минути. Още много неща трябва да научиш за хората, мъничката ми, много...

И това ще стане някой ден, когато порастнеш !

53660691.jpg




15 Коментара



Напомня ми за две истории...

Преди няколко десетилетия в едно село живеело едно проклето момче. То било толкова жестоко и безрасъдно, че цялото село вдигнало ръце от него. Всички се напатили от него и много мъка и злощастия донесло то. За всяка проклетия баща му заковавал един пирон във вратата на плевника.

Веднъж... опитвам да си спомня добре историята... взело да помогне на един слепец кошницата с череши която носел към селото... откраднало я и оставил стареца да плаче...

Минало време... не е известно защо, но момчето се разкаяло. Започнало да прави добрини на онези които досега патили от него и си възвръщало доверието им. Баща му вадел пироните един по един... накрая не останал нито един. Похвалило се момчето на баща си:

- Ето татко, не остана нито един пирон!

- Сине, а дупките виждаш ли...

Та, така де, казана дума, хвърлен камък. Който е безгрешен, той хвърля първи. Овцете следват. А, че думите дупка не правели е просто утеха на коравосърдечните, че не носят отговорност за безотговорността си...

Втората... съвсем некрасиво ги пиша... искам да спя... ... срещнала мечката в гората един дървар. Успял да я прилъже да се заклещи между две дървета, за да се спаси и и почупил костите.

Срещнали се сред години.

- Болят ли те раните още?

- Раните минаха - отвърнала баба Меца - от обидата ме боли още

Сподели този коментар


Линк към коментара

В прав текст - аз съжалявам, че реагирах толкова остро.

Не съм искал да те заболи.

Извинявай и прости.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Човек докато е жив се учи! Колкото и притчи да изчетем, все пак докато не утъпчим сами пътеката няма да станем полезни сами на себе си!Възрастта дава мъдрост заради опита, но времето и нравите се променят, а с тях и необходимостта от адаптивност!

Сподели този коментар


Линк към коментара

В прав текст - аз съжалявам, че реагирах толкова остро.

Не съм искал да те заболи.

Извинявай и прости.

В още по прав текст - всеки може да реагира така, както си иска. Това си е негово право. Ти също.

Просто не там беше мястото. Аз мисля, че един такъв разговор, трябваше да се води от двама души.

И защо когато те попитах, обвиняваш ли ме в нещо - ме излъга ?! Това не мога да разбера !

Ама нали ми е куха кратуната...

Извинен си разбира се. И да, простено ти е. Аз не мога да се сърдя на хора, които уважавам, но пък и не мога и да не им кажа в какъвто и да било текст, когато са ме засегнали.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

А може ли тебе да подпукам ?! butcher.gif

Зависи как ще ме подпукаш,ако ще ме пукаш както пуканка става :baby:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хаха...поуката, мили ми деца е, че понякога и от лошите попари, се раждат хубави работи :biggrin:

веднъж и от нас с доктора, да излезе нещо свястно skype-37.gif

Сподели този коментар


Линк към коментара

Загатнахте надробеното, ама какво се е пръкнало от ВАЗИ??? не показвате, а?! Не вярваме на думи - хубави работи :hush:

Шефче, с удоволствие посещавам блога ти и доста нещица си копнах от теб! Харесваш ми! ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход