emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152216

Коледна приказка за лека нощ

emmi

458 прегледа

24 декември. Излизам на верандата в седем и половина събахлям за да видя, че времето е подходящо скапано. Веят се едни ветрове, вали една суграшица.... а аз трябва да отида до града. Защото първо съм на работа и второ трябва да взема:

1. бащата /бившия ми мъж, който тогава все още не знаеше, че ще стане бивш/

2. подаръците на Дядо коледа

3. пуйката и виното

4. две торби с портокали и мандарини

5. още някакви торби с прехрана

6. не помня още какво.

Всичко това ни е нужно /без първото/ за да прекараме коледните празници негладувайки и децата да са щастливи, че и тази година Дядо Коледа се е отчел подобаващо.

В базата остава сестра ми като главен отговорник по кухня и по трите деца /двете мои диванета плюс едно нейно диване/.

* * *

От първия път не можах да взема баира. Леко заден, обръщам и слизам обратно в селото. Пак се засилвам, внимателно газ за да не забуксувам. Трънки. Сто метра преди края на баира и до там. Времето продължава да е гадно. Аз вече съм нервна. Колко пъти да се катеря по тоз баир!?!? Леко заден и се изтипосвам с фиестата на напреки на насрещното платно. Логиката е проста: който идва отгоре ще ме види и ще спре /има достатъчно място/. От мен се иска само една многоизстрадала физиономия. Тъкмо го измислих и отгоре идва една "Лада". Излизат петима.

- Колежке, какво стана?

- Е, кво стана, закъсах, това стана.... - това го казвам аз, мънкайки и с нужния ужас в гласа.

- Айде дай на втора бавничко.

И докато дам на втора бавничко тия петимата просто вдигнаха колата и ме изнесоха горе на баира.

* * *

Към два приключих работа. Минахме през пазара, напазарувахме фойерверки. Минахме през вкъщи, натоварихме пуйката, виното, подаръците заедно с опаковъчната хартия, торбата с мандарините, тобрата с дрехите, още някакви торби и тръгваме обратно към село. Шофира бащата защото го приемаше твърде лично ако шофирам аз а той се вози на другата седалка. Някак си му удряше по самочувствието. Междувременно, суграшица вече няма. Вали един здрав сняг. Точно от коледна картичка. Почти нищо не се вижда, но ние знаем пътя и караме по азимут.

* * *

Пет километра преди село се разминаваме с един маслено-зелен москвич, който се попиля да ни премигва с фарове. Кво искаше тоя - не разбрахме. Е, разбрахме. Ама когато се забихме в пряспата. Една здрава пряспа на пътя - няма минаване. В далечината се вижда нисата на енергото, обърната в канавката и един трактор, който се опитва да разрине снега, че да изкара нисата.

Даваме обратен. Има и друг път. Русе-София. Няма как да не е почистен. На КПП-то ни спират. Искат вериги. Ние нямаме, разбира се. Снегът си вали. Създава коледно настроение, старае се. Връщаме се до първата бензиностанция да си купим вериги. Естествено, че нямат. На другата бензиностанция решаваме първо да заредим, че от това обикаляне бензинът е на критичния минимум. Излиза бащата да отключи капачката и се оказва, че сме загубили ключа. Няма ключ - няма бензин. Това е положението. Няма бензин - забрави да стигнем до село с колата.

* * *

Обратно в града. Ще се товарим на влака. До гарата имахме бензин да стигнем. Имаше и билети за влака. Тръгва след един час. И се започва едно велико изнасяне на внасяния преди това в колата багаж. Пуйката, виното, подаръците, торбата с дрехите, торбата с другата прехрана... Плодовете ги оставихме.

Сядаме на гарата в барчето да пием по един чай и аз, като едно усърдно джудже се захващам да опаковам и надписвам подаръци. Народа ме зяпа ама не ми пука.

* * *

Влака идва на време. Мятаме се със все торби в последното купе на последния вагон. Идва ми брилянтната мисъл да се навлечем с дрехите от торбата за да не ги носим поне тях. И се започва едно обличане анцунг върху панталон, фанела върху фанела.... Едно момиче от купето ни пита:

- Ама вие на Балкана ли отивате?

- Не, на Божичен. - какво да и обясняваме, че от гарата има да тепаме пеша два километра до селото и да мъкнем всичките тези торби.

Айде и през тоалетната да минем. Да не се опикаем по пътя. Излиза бащата, влизам аз. И... не мога да изляза - заключила съм се. Вратата заяла и край. Останах в кенефа. Ударих аз два ритника на врата - кой да ме чуе? Светва ми, че от купето ме дели една фазерна стеничка и почвам да удрям по нея. Има ефект. Бащата изиграва един ритник и аз съм на свобода. Точно на време, защото влака спира на Божиченската гара. Вече е тъмно, снегът е спрял. Коледно. Звезди обсипват свода небесен. Вижда се трактора - почти е разчистил пътя. Строяваме се двамата пред вратата. Всеки се е натоварил с торби. Бащата тръгва да слиза пръв. И в един момент просто изчезна. Точно като в анимационните филмчета. Пуф! И го няма зайчето.

Аз леко се навеждам над вратата и го виждам пльоснат долу, стискащ торбите и до гуша в снега. Вагона е последен и за него не е стигнал перона. Нали се сещате колко е високо? От стъпалото директно се е метнал в пряспата. Невероятна гледка.

* * *

Как се носят два километра торби с пуйка, вино, подаръци, прехрана и забравих още какво? Много трудно е правилния отговор. Много трудно. Понеже няма път. Като един първопроходец вървиш през неизораната снежна целина. Ръцете ти са се вкочанили, торбите тежат, бащата мърмори зад гърба ти, че това ще е последната му Коледа дето ни уйдисва на акълите. А звездите продължават да обсипват свода небесен. Снега е един такъв хрупкавичък и беличък и мен започва да ме избива на коледни песни. Джингъл белс! Джингъл белс, драги читатели! Два километра - колко му е!? Не знам - не засичах времето. Цъфваме пред портата на къщата и виждаме диванетата да надничат през витрината на хола.

* * *

Дядо Коледа идва на Божичен. Той паркира шейната си над украсената елха в двора, спира времето и мята торбата с подаръците. Обаче все някой киризи през прозореца. Бащата застава на пост, аз тръгвам да обиколя къщата за да не ме видят от прозореца и за да няма следи. Мятам аз чувала с подаръците на гръб и почвам да си проправям път през снега.

- Сега! - дава знак бащата

И аз мятам със все сили торбата под елхата.

Чува се едно меко "туп" и Коледата е спасена.




14 Коментара



Знаех си аз, че си майстор на мятането :biggrin: и на екшън сцените

Сподели този коментар


Линк към коментара

Е няма такъв филм..."Коледата невъзможна".......

А какво стана с фойерверките?:P

Сподели този коментар


Линк към коментара

"Коледата невъзможна" боб да яде хахахахахах

Гръмнахме ги фойерверките

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ама и един тон поуки, като че ли си си взела :blink:

Баси, историята !

Да я предложим на Джиймс Камерън ? :baby:


Сподели този коментар


Линк към коментара

Колкото повече са премеждията, толкова по-интересен е споменът. :)

Посмях се за слизането от влака. Представих си как е изглеждал мъжът ти гледан отгоре :)

Моя пък се зарече, че повече няма да шофира, ако и аз съм до него. Ама ми трябваше доста време за да му уври голямата глава. То бяха скандали, то беше чудо. Кара като луд, а аз съм станала много страхлива като пътник. Ако не шофирам аз, през цялато време съм буквално на нокти и натискам ли, натискам пода в желанието си да намаля скоростта.

Калин, естествено ми врънла, че карам със 180 по магистралата, а на него не му давам да вдигне и 130, ама какво да направя като ме е страх. :)

Много хубав коледен разказ.

Браво!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Всъщност, това е половината част. Другата половина се случва със сестра ми докато отглежда трите хлапета, мята въглища на парното, наглежда камината, опитва се да поддържа едно относително поносимо състояние на чистота в къщата и да готви за коледната трапеза.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Тези случки не ме приспаха, ами направо ме разбудиха :blink:

През събота и неделя дават да вали още сняг.

Една разходчица отново ? :blink:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Тези случки не ме приспаха, ами направо ме разбудиха :blink:

През събота и неделя дават да вали още сняг.

Една разходчица отново ? :blink:

Станах както обикновено в седем без петнадесет. Навлякох амнайсе ката дрешки, нахлузих бойните патъци и излязохме с Лазар да видим каква е хавата. Хавата не беше никак добре. Един тролей драпаше геройски нагоре по нашата улица без някакъв видим успех. Зад него една върволица с коли. Огледах моето превозно средство и обиколихме с Лазар квартала. На края псето взе да трепери и да накуцва, та се наложи да го нося на ръце до входа.

Фаза номер две: събуждане на наследника. Наритах го аз да става, грабнах фараша и обратно на снега. Първо изринах снега пред външната врата на входа и стъпалата надолу. Понеже съм един виден човеколюб. Стига да не ме ядосват. После си разчистих път да изляза с колата. Естествено, първо я бях палнала да подгрява.

В това време не е проблем да шофираш. Проблем е да се намери място къде да спреш.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Я да видим какво казва Радичков в "Януари" :

ТОРЛАК: Много обичам зиме, кога ни затрупат вълчи преспи, да седя на топло в стаята, да гледам как навън вали сняг или вие виелица, виу, виууууу, печката бумти весело, в долапа на печката цвърти свинско месо и от една страна, Лазаре, свинското, от другата ти страна, Лазаре, жената, а от третата страна бялото котле с виното, Лазаре. Към което ти е кеф, към това можеш да посегнеш, ей, ей, Лазаре!

(Той прикляква два-три пъти, сякаш ще заиграе ръченица и щраква с пръсти.)

ЛАЗАР: Домашен човек си ти, Торлак, а пък аз, щом видя сняг, изчезвам от селото. Вървиш през полето, снега стига до пояс, влезеш в гората, цялата в сняг, и тя потънала до гърди като тебе. Чисто и светло навсякъде. Фазан преминал, турил кръстачка в снега, яребици разровили да търсят зелено жито, пиле повървяло и изведнъж изчезнало, няма го, значи, хвръкнало е. (Той отиграва една част от монолога си.) Заяк поиграл, да се стопли, повъртял се на колело и изведнъж виждаш как е драснал. Чудиш се защо е драснал, но като минеш още няколко крачки, забелязваш, че лисица се е промъкнала и го е шпионирала. В гората винаги някой някого шпионира, Торлак! По-натам вълци преминали, като сватбари, и пъртината им широка, досущ сватбарска пъртина. Зиме всичко е записано по снега...

Сподели този коментар


Линк към коментара

]печката бумти весело, в долапа на печката цвърти свинско месо

ей точно ей това мисля да го направя още в сряда вечерта :rolleyes:

но ще дръпна пердетата, че да не ме шпионират.... хехехехех

Сподели този коментар


Линк към коментара

Леле,какви преживявания?! ;) Браво на тоя дядо Коледа или може би в случея баба Коледа?! :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход