Праг на поносимост

Chains

49 прегледа

Телефон все ни свързва

Телефон ни дели..

Малко тъжна е тази

Наша обич, нали?...

Ако аз заговоря

Ти отсреща мълчиш

И не мога да видя най-добрите очи…

Ако ти заговориш

Аз не мога така

С моите длани да стопля

Твоята малка ръка

Как изгрява не виждам

Върху устните смях

И не мога да стигна

С моите устни до тях…

Някой, някога написал тази песен, някой друг пък я изпял. Чудя се дали изобщо е знаел, че ще обрисува отношения за 30 години занапред.

На прощъпалника съм хванала книга. След което съм я пуснала и съм стиснала здраво телефонната слушалка в малката си ръчичка. Как да не вярвам в суеверия? Половин живот ми мина в телефонни обяснения с познати и непознати, с любовници и приятели, с българи и чужденци... Хиляди мечти, копнежи по объркани и непознати илюзии, изпуснати думи, неволни въздишки в късни часове и по залез слънце, думи, пропътували стотици километри, за да стоплят нечие самотно сърце...

Завиждам и даже мразя хората, които те имат за повече от откраднати 3-4 часа. Ненавиждам тези, които те считат за даденост. Ненавиждам тези, които те считат за собственост. Но пък и на теб ти харесва да си затворен в златна клетка. И макар да се опитваш да ме убедиш, че не е така, сам себе си залъгваш. И ако за друг ти си една гумена кукла, кукла без мозък, с натъпкан с мек пух глава, с меко, безплътно тяло, без нокти, кукла с изкормени органи, без сърце, то за мен си...

Трябва да се надигна на пръсти, за да видя погледа ти. Вдигни ме на раменете си, за да докосна слънцето. Дай ми очите си, за да се видя през тях, да видя какво видя в мен. Дай ми езика си, за да опитам вкуса на горчилката и болката от разочарованието... Аз… аз мога да ти дам сърце. Куклата няма сърце, нали? И без това всеки взе по нещо от мен, някои си тръгнаха с пълен чувал, други само напълниха джобовете, доколкото могат...

Качвам се на Младежкия хълм и се взирам надалеч. Търся те сред безброй малки, неспокойни точки, които бързат, събират се на куп, пак се разделят и потъват в някоя по-голяма точка... Погледът ми се размазва, сълза потича и всички точки се събират в една шарена, кичозна маса, маса без органи, без лица... Там си и ти някъде, със своите страхове, със своите надежди, със своето примирение, търсещ любов, предлагащ любов, получаващ жестокост и обида...

Ужким всичко, което може да се каже, се събира в рамките на едно изречение. Винаги ще има какво да си кажем, ще има даже какво да премълчим. И аз ще бързам да кажа нещо, защото замълчиш ли отсреща, очаквам да кажеш най-тежката присъда, а аз... Аз още не съм готова за нея... Спри за момент и ако не можеш да продължиш, просто затвори.

Точка.

Край..

(и бучене отсреща).

В подобни дни ходя като пребито куче. Оня ден, чакайки за пореден път в тихата стерилна болнична обстановка, сам-самичка пред кабинета, който бавно и мъчително отчита живота и дните ми като цифри и съкращения върху болничен картон, се сетих пак за тебе...

Питаш ме за разликата? Знаеш ли каква е тя? Аз не питам дали ме обичаш. Не питам дали ще намериш време за мен. Не обвинявам. Не ревнувам. Не викам.

Не забравям.

Само... чакам.

Знаеш ли... понякога тръгвам да набирам номера ти. Тъпо е да го имам запаметен.

Натискайки бутон след бутон събирам мислите си и усещам приближаващото удоволствие, което настъпва като скрит, подмолен и неочакван оргазъм, който ще избухне след твоето „ДА?”. Притварям очи и отмятам глава назад

0 – ето.. Натиснах я...С ръката, която може би сама ще отреже главата ми или с ръката, която ще напипа вярната мелодия след безброй часове фалшиво свирене на пианото на собствената си душа.

Х – може би си у вас, може би ще те хвана на път...

Х – сякаш не натискам бутони, а нареждам домино с парчета въглени. Господи, това е просто един разговор… Просто му се обади, за да му кажеш „здрасти” ...

Х- предусещам лятото, което пуска гласа ти в тялото ми. Ако поискаш, може да си най-добрата терапия за мен. Много по-ефективна от настоящата ми. Искаш ли да смаем лекарите ми?

Х - усещам аромат на кафе... Нашето взаимно и горещо кафе, което пари езика, ухание, което изостря утайката, която лепне по небцето и подсказва, че е време да си тръгна...

х – наистина ми липсваш. Знаеш ли... Отброявам времето по нов начин. Броя не дните, в които ще се видим, а часовете, в които ми липсваш, а часовете, в които ще сме заедно... часовете, които ще сме разделени... духом. И така... ден след ден.

х – а тя... тя до теб ли е? Ще оставиш ли телефона да звъни? Да слушам изнервящия сигнал "Централа", докато ти лакомо преглъщаш всяка порция нискокалорични чувства и емоции, които ти дарява, само когато е в настроение?

х – спирам...

(червена слушалка)

Няма смисъл.

Понякога цял живот не стига, един глас да чуеш...




2 Коментара



Дори едничък миг в живота ти да се изнизва,

не го оставяй да отмине без веселие!

Помни, богатството на Земното /ни/ царство

животът е, и както го изживееш, тъй ще премине!

Омар Хайям

Ей, приятелко, не тъгувай,

миналото отмина,

а туй що иде не се вижда

весела сега бъди,

не тъгувай за минало и за бъдно!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Какво е? Може би състояние на ума, което не иска да приеме реалността?

Живеейки в измислен свят, изпълнен с надежди... Влюбеният губи себе си...

Забравя кой е и се отдава на "избраника си"...

А защо? За да задоволи физическите си нужди? Надали...

Да обичаш... Значи да се бориш.

Да обичаш... Значи да се научиш да прощаваш.

Да обичаш... Значи да го правиш, без да чакаш същото в замяна.

Да обичаш... Значи да си готов да жертваш живота си за другия.

Да обичаш... Значи да се довериш на човека отсреща... Да го оставиш да те

нарани, знаейки, че няма да го стори...

Уви, тази любов е на изчезване. Всички предпочитат мимолетното, незначимото...

Защо?! От страх може би...?

А защо всички се кълнат в любов, като след това твърдят, че я няма вече...

Та нали любовта е вечна?

За завършек ще кажа... Благословени са тези, които могат да обичат истински!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход