Премини към съдържанието
  • публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    87756

А сега?

Lagrima de oro

344 прегледа

Озовах се сама в моя свят... Другите вече съществуват само на снмки, които никога не могат да избелеят. Хубавите моменти са само спомен, при това с привкус на измяна. Май дори вече не са хубави. Поемам сама тежестта на живота и на решенията си, но дори сега нямам свободата да живея както пожелая. Решението ми да остана или да замина дори не е моето решение. Уж надживях времето, когато други решаваха съдбата ми... Май отново се задържах прекалено дълго на едно място. Време е да замина отвъд осезаемото, в онзи фикционален свят, в който мога поне за минутка да бъда щастлива. Евентуално. Така или иначе самотата вече е доброволна и избран начин на живот, а не глупаво обстоятелство, наложени от странични фактори с кратък живот. Мисълта да отпътувам е толкова вълшебна, дори опияняваща като мътнозелената чаша абсент в един къс спомен. Още утре ще събера малкото багаж, който има стойност и ще се отправя на ново пътешествие. Какво ли ще открия по пътя си? Не знам...



3 Коментара


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.