• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86849

А сега?

Lagrima de oro

215 прегледа

Озовах се сама в моя свят... Другите вече съществуват само на снмки, които никога не могат да избелеят. Хубавите моменти са само спомен, при това с привкус на измяна. Май дори вече не са хубави. Поемам сама тежестта на живота и на решенията си, но дори сега нямам свободата да живея както пожелая. Решението ми да остана или да замина дори не е моето решение. Уж надживях времето, когато други решаваха съдбата ми... Май отново се задържах прекалено дълго на едно място. Време е да замина отвъд осезаемото, в онзи фикционален свят, в който мога поне за минутка да бъда щастлива. Евентуално. Така или иначе самотата вече е доброволна и избран начин на живот, а не глупаво обстоятелство, наложени от странични фактори с кратък живот. Мисълта да отпътувам е толкова вълшебна, дори опияняваща като мътнозелената чаша абсент в един къс спомен. Още утре ще събера малкото багаж, който има стойност и ще се отправя на ново пътешествие. Какво ли ще открия по пътя си? Не знам...




3 Коментара



Само този, който не е потърсил пътя, не го е намерил...

autumn-path.jpg

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Няма как да отпътуваш сама. Винаги ще трябва да вземеш поне себе си. Което си има своето очарование - няма да ти е самотно.

Сподели този коментар


Линк към коментара

В самият живот самотата вече има друг смисъл. Колкото и противоречиво да звучи, самотата е споделеност с единствения човек, който те разбира... себе си.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход