• публикации
    69
  • коментари
    99
  • прегледи
    25062

Сам

Fate_V

434 прегледа

Събуждам се – ти пак не си до мен.

Поглеждам горе океана от звезди,

докосвам празната постеля

и питам се дали и ти не спиш…

Мечтая, мъча се, копнея,

сънувам, къпя се във мрак.

Бушувам тихо и вилнея,

минавам бавно праг след праг…

Боли ме, тъжно е, обичам,

прегръщам те, говорим пак,

мисля, питам и изричам,

дори се правя на глупак…

Променям се, мутирам, съживявам,

изпивам пълна чаша самота,

опитвам се да не съжалявам –

оставам сам със моята тъга…

/Дани/




4 Коментара


Прекрасно е,но точно в този случей ми идва тази мисъл от една книга:

''Не можем да кажем на пролетта: „Ела по-скоро и остани дълго.“ Можем само да й кажем: „Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш.“''

Важното е,че си я усетил любовта,че все още я носиш в сърцето си!

Поздрави този Дани за хубавия му стих!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Прекрасно е,но точно в този случей ми идва тази мисъл от една книга:

''Не можем да кажем на пролетта: „Ела по-скоро и остани дълго.“ Можем само да й кажем: „Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш.“''

Важното е,че си я усетил любовта,че все още я носиш в сърцето си!

Поздрави този Дани за хубавия му стих!

Благодаря! Ще го позгравя, непременно.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход