Премини към съдържанието
  • публикации
    69
  • коментари
    99
  • прегледи
    26326

Сам


Fate_V

771 прегледа

Събуждам се – ти пак не си до мен.

Поглеждам горе океана от звезди,

докосвам празната постеля

и питам се дали и ти не спиш…

Мечтая, мъча се, копнея,

сънувам, къпя се във мрак.

Бушувам тихо и вилнея,

минавам бавно праг след праг…

Боли ме, тъжно е, обичам,

прегръщам те, говорим пак,

мисля, питам и изричам,

дори се правя на глупак…

Променям се, мутирам, съживявам,

изпивам пълна чаша самота,

опитвам се да не съжалявам –

оставам сам със моята тъга…

/Дани/

4 Коментара


Препоръчани коментари

Прекрасно е,но точно в този случей ми идва тази мисъл от една книга:

''Не можем да кажем на пролетта: „Ела по-скоро и остани дълго.“ Можем само да й кажем: „Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш.“''

Важното е,че си я усетил любовта,че все още я носиш в сърцето си!

Поздрави този Дани за хубавия му стих!

Линк към коментара

Прекрасно е,но точно в този случей ми идва тази мисъл от една книга:

''Не можем да кажем на пролетта: „Ела по-скоро и остани дълго.“ Можем само да й кажем: „Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш.“''

Важното е,че си я усетил любовта,че все още я носиш в сърцето си!

Поздрави този Дани за хубавия му стих!

Благодаря! Ще го позгравя, непременно.

Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване