impulse

  • публикации
    8
  • коментари
    43
  • прегледи
    10884

Child

SeismiC

228 прегледа

Прибирам си се аз. Влизам във входа и чувам как има някой точно на асансьора, при което си казвам „едва ли ще чуе входната врата, пък и да я чуе..резултатът е ясен-няма да ме изчака”. Но не стана както очаквах - бях приятно изнендана. Сега сигурно ще си зададете въпроса „тази пък с какво ни занимава, какви са тези глупости, които е наредила”.. Ами, сега ще видите :P

В следващия момент се показа мъничка главица и едно детско гласче ме попита дали съм за асансьора. Сладура се усмихваше през цялото време. Имах чувството че едва ли не ще ми задържи вратата да вляза, което дори повечето мъже не правят вече.. На излизане - довиждане, лек ден... Перфектният пример за културно дете. И наблюденията ми спрямо него не са само от тази случка. Мисълта ми не клони към факта колко симпатично е ученолюбивото момиченце, на което раницата тежи повече, от самото него, а към културата и възпитанието му. А е на не повече от 8-9 годинки(със сигурност първите седем не му липсват). Защо се впечатлих толкова от тази случка? Нека не се лъжем. В днешно време повечето деца на тази възраст са сякаш отглеждани на улицата, а не в домове и от родители, които уж трябва да имат глави и съзнание за собствените си деца. Което не зная от къде идва - дали защото родителите им са с 20 години по-големи от тях(демек по-възрастни деца) или защото никой не го е чак толкова грижа за случващото се с младото поколение. И никой не може да ме убеди, че децата са си просто деца и възпитанието им не зависи от родителите им! Самият факт, че съм толкова очарована от това момиченце идва от там, че такива като него се срещат толкова рядко, че започваш да се чудиш дали не са родителска фантазия... или някакъв мит... вече.. а не трябва да е така. Може да зчува леко крайно, но на фона на плюещите и псуващи компютаризирани младежи, няма как да е друго яче. Anyway.. не ми се навлиза в тази сфера. Просто исках да иразя радостта и очарованието, които изпитах от кратката си среща с тази малка звездица, която един ден ще бъде щастливо греещо на небосклона слънце за много хора. И да се надявам, че все по-често ще срещам такива деца - деца, които биха ти казали добър ден, които биха ти помогнали, ако могат, които биха направили място в автобуса на по-възрастната жена с торбите с покупките, деца, които притежават култура и възпитание, деца които все още не са загубили детското в себе си.




4 Коментара



Наскоро и аз задържах асансьора, но на мен ми се усмихваха - двенки, и те като мен на път да си платят нета.

Сподели този коментар


Линк към коментара

В полето от тръни поне една роза ще намериш ;)

Така е, но за съжаление се случва много рядко...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Така е, но за съжаление се случва много рядко...

Ако знаеш какво и къде да търсиш е лесно.

Може да отнеме време, но винаги има положителен резултат :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход