MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    80166

Да бъдеш професионалист

От известно време сериозно се замислям над това и всеки път все повече и по-задълбочено.

Мдам...

Чудя се, какво е да си професионалист?

Достатъчно ли е да си кадърен, интелигентен, умен, да знаеш и следиш новостите и т.н.? Само това ли са нещата, които отличават един професионалист от един непрофесионалист?

Говоря не само за познания, а и за човешки взаимоотношения, обноски, поведение, тактичност, бърза реакция, човечност може би...

Нямам кой знае какъв професионален опит, работя от скоро. Възрастта ми също не е кой знае колко, за да мога да давам оценки на хора и специалисти.

Но...

Абе, има разни неща, които просто не ми харесват! Мисля, че не трябва да е така, не би трябвало да е...

Имам предвид, например, нормално ли е (и вписва ли се в рамките на професионализма) това, като отидеш сутрин на работа (ама всяка сутрин) да се почнат коментари за панталона/ризата/блузата/лака/обувките/косата ти?

А от тук и къде си бил снощи, с кого, какво сте правили, ама защо?

Това са неща, които даже майка ми не ме пита, а кви са тези хора, които дръзват да ми задават такива въпроси?

Де да знам, все пак ние сме просто колеги, не са ми приятели, не са ми нищо.

Приятелите се избират по други критерии и по друг начин... Всъщност те даже не "се избират", от само себе си се случва...

Миналото лято, например, ми беше зададен такъв въпрос на работа "Ауууу, какъв лак имаш на ноктите на краката! Да не си била на гей парти?"

Лакът беше просто обикновен син лак и - да, бях на парти, предната нощ и бях със сини дрехи и какво от това?

Това си е моя работа. Освен това, лакът е на кратата ми и как може да гледаш ноктите на кратата на хората просто не знам?!

Както и да е!

Въпросът беше за професионализма?

Какво е това да си професионалист?

Не знам, може би аз съм ненормалната, но откачам като почнат да ме разпитват на работа за родителите ми, за сестра ми, за личния ми живот, къде какво правя и т.н.

Това си е моят живот, на работа си върша работата и мисля, че съм достатъчно кадърна, за да се справя добре с поставените задачи... Това е между 09.00 и 18.00 часа... Другото време си е мое време и никой няма право да ми се бърка за него.

Както веднъж бе коментирано "Утре има изпит, пък ще ходи на тренировка!"

Е и? Какво като имам "утре" изпит? Да не би ще мога за една вечер да науча цял учебник или пък тепърва ще седна да чета? Хахахаха...

Напротив, ще тренирам, ще се тонизирам и ще ида бодра на изпита...

Мразя и да ми разправят някакви рецепти за манджи, какво учат и къде децата им, какво е станало в еди кой си сериал еди кога си... ПРОСТО не ме интересува!

Искам да работя с професионалисти! Много ли искам?




20 Коментара



Уви, има много непрофесионалисти в живота. Хора, които дори не знаят как да живеят - емоционални кретени, социални малоумници и интелектуално равни до безкрай. Недодялани, неспособни да предвидят ситуация или да мислят, спрямо определени критерии.

По-добре нищо не искай нищо или искай това, което можеш сама да си дадеш.

Сподели този коментар


Линк към коментара

E, в такъв случай аз се оказвам твърде скромна откъм искания хаха

Едни "народни", общителни хорица много повече ми пасват, а и с кеф бих работила в среда, в която темите на разговор са от всякакво естество, неограничаващи се само до "високо интелектуални" напъни.

Сподели този коментар


Линк към коментара
E, в такъв случай аз се оказвам твърде скромна откъм искания хаха

Едни "народни", общителни хорица много повече ми пасват, а и с кеф бих работила в среда, в която темите на разговор са от всякакво естество, неограничаващи се само до "високо интелектуални" напъни.

Адски зависи бих казала...

В моята работа, пък и в доста други области, именно тези "напъни" са естеството на работата...

Давам пример: трябва да се коментира и да вземе решение как да се третира даден разход от гледна точка на Международните стандарти, от гл. т. на Националите, от гл. т. на Закона за корпопативно подоходно облагане и ЗДДС, къде, кога и какви уведомления трябва да се направят и ако не се направят какви са санкциите?

Това е един прост пример за това, което аз работя и правя всеки ден...

Ами просто тези "интелектуални напъни" са ежедневието ми... Уви!...

И не знам как може да си свърша работата, обсъждайки "народни" теми, общи приказки, цветове на коси, лакове и манджи?!!!

Да, това също са теми, по които мога да говоря и то с удоволствие, но... не в промеждутъка, за който съм подписала трудов договор и за който получавам пари.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз съм в групата на Федоритка. Това, че забелязвам синия лак на колегата изобщо не ме прави по-малко професионалист /а определено се смятам за такава/ И ще се засегна ако никой не ми забележи новите сандалки или ако не ми разкаже колко еклери е натъпкал вчера на купона по случай годишнината от развода на втората братовчедка на жена му хехехехех

А това, че задължително нося на работа от кекса, който съм правила предната вечер или парче от питката или няколко гюзлемички да си хапнат всички, изобщо не ме прави непрофесионалист. Прави ме усмихната и с желание за работа.

Отпусни се, бебче.

Сподели този коментар


Линк към коментара

emmi, не ме разбираш мисля...

Не казвам, щото няма как да знам, дали ти или ферода сте професионалисти или не...

Това с кекса (щях да напиша секса още малко) е мило и създава някаква по-приятна атмосфера. Ок, готино до тук, но... покрай такива неща мн често някои хора (обикновено мързели и некадърници) се отпускат и не вършат не само качествено, но и изобщо работата си...

Идва един момент и всичко ти се струпва на главата и се чудиш от къде да я подхванеш.

Именно от такива приказки и "обръщане на внимание" на сплотяващия колектива неща, получих една фактура за над половин милион февруари месец, вместо ноември... Тука не говорим за дребни нещица - днес да продам 5 бр. от това, че ако не стане, шефа ще ми се скара, тука говорим за много големи и сериозни сделки, които касаят мн хора...

Но това е положението!

п.п. А за сплотяването на колектива и създаването на настроение и усмивки си има тимбилдинги, където екипът може спокойно да се забавлява, да хапва и пийва. Защо трябва да омешваме тези неща?


Сподели този коментар


Линк към коментара

И не знам как може да си свърша работата, обсъждайки "народни" теми, общи приказки, цветове на коси, лакове и манджи?!!!

Да, това също са теми, по които мога да говоря и то с удоволствие, но... не в промеждутъка, за който съм подписала трудов договор и за който получавам пари.

Този промеждутък е твърде дълъг ми се струва, а и не виждам нищо лошо да се обсъждат за разпускане от време на време теми, от които може все нещо ново да научиш. Както казва един човек "никога не подценявай събеседника си, а извличай, все нещо може да научиш". Учила си икономика, та би трябвало да са ви споменавали, че освен финансови стимули за работа има и други. През същото това работно време, за което говориш, че ти плащат, не може да ме убедиш, че вършиш изцяло неща, оправдаващи възнаграждението.

Винаги съм твърдяла, че умението да общуваш е висш пилотаж, който не всекиму се отдава, но този който го владее притежава безценно имане. Разни хора, разни идеали.

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

...не виждам нищо лошо да се обсъждат за разпускане от време на време теми...

именно, от време на време да се разпускаме, а не от време на време да работим, както в крайна сметка става...

...Разни хора, разни идеали.

а ето това е grand total'а на цялата тема...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Винаги съм твърдяла, че умението да общуваш е висш пилотаж, който не всекиму се отдава, но този който го владее притежава безценно имане.

Точно така :yanim: И е едно от условията за висш професионализъм.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

"професионалист" е дума, с която началниците те четкат, без да се налага да ти увеличат заплатата.удобна е и в противния смисъл, когато трябва да те уволнят - тогава те изкарват "непрофесионалист".Въпреки,че думата, която тогава би трябвало да се употреби е "лаик".

Колкото общо до живота -всички сме професионалисти, защото от раждането ни , до смъртта -това ни е професията.След това -не знам.Може и да сме пенсионери в задгробния живот.Явно е хубаво там, и никой не те уволнява , защото доста народ щеше да се е върнал от там.

А да общуваш си е наказание, а не професионализъм :ass:

Сподели този коментар


Линк към коментара

А да общуваш си е наказание, а не професионализъм :ass:

Дрън-дрън, та пляс. Пиша за последно, че ме мързи да общувам хахаха

Наказание е за този, който не го умее и за шепа "ексцентрици" (шепата като размери варира :biggrin:)

Желая ви много да общувате, ала не само на професионално ниво хихихи

Весела, румена и до уши засмяна: баба ви Марта, опс, Федора

Сподели този коментар


Линк към коментара

Като казах "наказание" нямах предвид частния случай на не владеене на изкуството на общуването, ами в общия - да срещаш себеподобни идиоти и да се налага да провеждаш процес, чрез който не само ти, но и живите организми като цяло, които живеят на групови начала, да обменяте помежду си информация от всякакъв тип и да сте способни да я споделят с други участници. При общуването индивидите по принцип си взаимодействат, влияят се и се възприемат един на друг, и се разбират помежду си, като точно последното е наказанието, бабо ми Федора :ass:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Всъщност цялата ми идея беше, че не трябва да омешваме личните взаимоотношения с работата и професията...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Всъщност цялата ми идея беше, че не трябва да омешваме личните взаимоотношения с работата и професията...

Няма начин да не стане така, защото и на работа, и в къщи си си все една и съща.Работа е част от живота ти, а щом нещо се отнася до теб самата - става лично ,колкото и да не ти се иска.

Тоест - няма как да отделиш едното от другото, разбираш ли.

Ако успяваш -значи на едно от места ти се правиш на нещо друго, а не себе си.Тоест -лицемерничиш....glare.gif

Сподели този коментар


Линк към коментара
Искам да работя с професионалисти! Много ли искам?

Не, че много искаш - много филми гледаш, явно...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не, че много искаш - много филми гледаш, явно...

Хахахахаххаха...

Така е, гледам...

Но кое е общото между двете неща?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз на моето работно място най-обичах точно това, че с колегите бяхме и повече от колеги. Постоянно си лафехме за какво ли не, заяждахме се един с друг (в рамките на шегата, естествено), абе направо си прекарвахме много добре. И това не ни пречеше въобще на работата. Макар и понякога, някои хора да твърдяха, че аз и още един колега, сме говорели повече, отколкото работим, но с ръка на сърце мога да кажа, че никога дърдоренето не ни е пречило. Работата си вървеше, шефовете бяха доволни. О това повече накъде :) Вярно е, че дори и сме си удължавали обедните почивки с него за да направим някоя простотия, като да залостим някой в тоалетната или да скрием на някой от колегите цигарите или нещо друго, но после си наваксвахме, защото работехме бързо и качествено.

Общо взето, не мисля, че приказките и разсейването не пречат на работата, ако си я вършиш качествено и в определени срокове. А не цял ден да се лигавиш и накрая на деня да не си свършил нищо.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Няма начин да не стане така, защото и на работа, и в къщи си си все една и съща.Работа е част от живота ти, а щом нещо се отнася до теб самата - става лично ,колкото и да не ти се иска.

Тоест - няма как да отделиш едното от другото, разбираш ли.

Ако успяваш -значи на едно от места ти се правиш на нещо друго, а не себе си.Тоест -лицемерничиш....glare.gif

Не е точно лицемерие. Има хора, които просто си вършат работата и умеят да ги разделят. Не знам как да го изразя точно.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не е точно лицемерие. Има хора, които просто си вършат работата и умеят да ги разделят. Не знам как да го изразя точно.

Да, точно!

Това е професионализъм - може вкъщи да е "ад", да си скъсал с гаджето/развел с жена си(мъжа си), да си "на ръба на пропастта" в каквото и да е отношение, но да не отразяваш това в работата си, да не влиея на качеството на извършената от теб дейност.

Трудно е, много при това, но нали за това спорим "какво е това да си професионалист"?

Мето, да прав си, но аз говоря за доста по-сериозни занимания.

Представи си само, аз да заключа главната счетоводителка или системния администратор в тоалетната и сървъра се скапа или трябва да се подпише платежно за 500 000 лева?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход