На тъмно
И така.. чета си аз кротко книжката на лаптопчето и изведнъж тока спира. 
Хубаво, казвам си, скоро ще го пуснат, но останах неприятно изненадана. След около 12 часа решиха, че е време отново да се полюбуваме на откритието.. до кога.. не зная. Явно отново решиха да ни оставят на романтични приключения, както на осми март.
Докато с умиращи надежди чаках изкуствената светлина да дойде се замислих как са живели хората преди да има ток. Имах да разчиствам, да мия чинии, но ми беше изключително трудно без да окапя всичко със свеща. Както и да е, успях поне да подредя малко, но чиниите оставих за днес.. Да не говорим пък с тоалетната какви препирни имах 
. Камината трябваше да я изгася, защото и от към нея сме се модернизирали и имаме парно. Навън баба Марта фучи и сипе сняг, а аз вътре ходя като муха без глава и сипя вода и восък. И за пореден път осъзнах колко сме разглезени, колко сме зависими и колко сме безсилни срещу майката природа. Кефа го отнесох само аз, защото явно, който будува на тъмното се любува.
И така, както си четях, останах на тъмно, на студено и на неподредено.
Епилог
На сутринта чинииките си ме чакаха и за пореден път се убедих, че човек не може да избяга от съдбата си 
.
9 Коментара
Препоръчани коментари
Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате
Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това
Регистрирайте се
Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!
Нова регистрацияВход
Имате регистрация? Влезте от тук.
Вход