emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152224

Медицинска приказка за лека нощ

emmi

272 прегледа

Към десет вечерта бяхме приключили. Добрата душа аз се навих да набера на компютъра /че и да форматирам/ дипломната работа на Мишо. Той го играе син на комшиите ни на Божичен - младеж неразговорлив и, направо казано, леко темерутест. По него време офиса ни беше на втория етаж в офисната част на блока, където живея - точно под апартамента.

Тръгваме да си ходим. Аз заключвам. Мишо върви напред, аз след него тропам с осем-сантиметрови токчета. Чантата в едната ръка, торбата с хляба в другата и стигам до стъпалата.

Тук си представете на забавен каданс: крак, обут в италианска обувка стъпва на първото стъпало. Първо токчето. Обаче за стъпалото няма място, кракът се подвива и аз се търкулвам по стъпалата с ясната мисъл "Ей сега вече се пребих". Спирам на долното стъпало, продължавайки да стискам в ръцете си торбата с хляба и чантата.

Да не си мислите, че Мишо нещо се е завтекъл да ми помогне? Не. Той стои отстрани и по всяка вероятност се чуди какво става. Нямах време да погледна.

Естествено, леко съм си изкарала акъла. Но торбите не ги пускам. Успявам да седна на стъпалото, навеждам напред глава малко да ми се проясни и да се ослушам как е положението. И усещам една топла струйка да се стича по дясната страна на лицето ми. Вариантите са две: или просто да си припадна /ама де да го знам Мишо какви ще ги свърши!?/ или да събера всичкия си инат и да си стигна до вкъщи неприпадайки, като за целта трябва да заобиколя блока и да кача малко стълби.

- Мишо, ти вървиш напред и отваряш вратите. Аз вървя след теб. Разбра ли ме?

Е, реших, че ме е разбрал защото тръгна напред. Не, че не беше спрял пред вратата на входа ама както и да е. Аз вървя след него с наведена напред глава да не си окапя с кръв дрехите и стискайки чантата и торбата с хляба.

Влизам вкъщи. Сестра ми и бившия ми мъж тъкмо гледат "Спешно отделение" в хола. Аз до там не мога да стигна защото вече определено ми причернява. Мятам торбите, Успявам да кажа едно :

- Дидоооо - и отивам към спалнята да легна.

От хола се чува:

- Каквооо? - те си гледат сериала.

Чувам го аз и докато си постилам хавлията да легна нея, че да не изцапам с кръв леглото успявам да викна:

- Ела!

Междувременно, Мишо си е на лице в коридора. Но не се намесва в диалога. Само си стои тихичко.

Влиза Дидо в спалнята и аз го питам:

- Виж колко е дълбока раната и дали трябва да се шие.

Видът ми, явно, го стресира и той вика сестра ми. Аз вече нямам сили да викам.

- Тониииии!

От хола се чува:

- Каквоооо?

Тя тъкмо гледа за трапанация на черепа. Пристига и тя - просто бях като едно продължение на любимия сериал.

Решават, че е за шиене и започват да се чудят с какво да стигнем до спешното. Мишо си е все още в коридора и изведнъж проговаря за да каже, че той бил с кола.

Тонито ме снабдява с един памук да натискам раната, която, впрочем, не ме боли, и тръгваме към спешното. Тогава все още нямаше звънци на врата му. Нареждам се на опашката след една циганка и чакам да ме прегледат.

Явно, съм направила впечатление на доктора - не всяка нощ му се явяват пациентки с италиански патъци и разбити глави - и ме извика преди циганката.

- Лягайте - ми нарежда сестрата.

Тръшвам се аз на кушетката. Тя ми поострига косата около раната, доктора си вдява иглата.

- Ъ, няма ли упойка? - питам аз, ей така, между другото.

- Нямаме - извинително казва човека.

Е, няма да се разправям за някаква упойка, я. Четири шева - колко му е?

После и корделка ми вързаха.

Станах като кукличка.

Айде, лека нощ.




11 Коментара



Мишо е баси терминатора...

А ти друг път си ходи с гуменките, махни ги тия италиански патъци. :P :kiss:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Той пак, че каза, че е с кола хахахахахха

Но продължавам да се чудя как не се разтича тоя човек... Поне чантите ми да беше взел...

Гуменките - на Безбог. Но от тогава много внимавам как слизам по стъпала

Сподели този коментар


Линк към коментара

Е, не че нямат упойка, ама е решил леееекичко да се изгаври с теб :ph34r:

Иначе си те представих много добре - как ти, облечена само по италиански обувки падаш по стъпалата :ph34r:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Е, не че нямат упойка, ама е решил леееекичко да се изгаври с теб :ph34r:

Иначе си те представих много добре - как ти, облечена само по италиански обувки падаш по стъпалата :ph34r:

е, да ти кажа, изобщо не ги усетих шевовете - само едно "хрът" чух като минаваше иглата през дебелатами кожа хахахаххаха. Той, човека, може и подсъснателно да е разбрал, че с дебелата ми кратуна няма нужда от упойка хахахаххах

И дай сега да се уточним: само грим ли да бъде или само по италиански обувки?

Сподели този коментар


Линк към коментара

бе....

падане да има, другото е макиаж :blink:

Както се произнесе преди години майор Атанасов по повод падането /и полученото изкълчване на китката/ на телефонистката на поделението: "Руме, аман от паднали жени" :biggrin: :biggrin: :biggrin:

Сподели този коментар


Линк към коментара

E, късметлийка си ти - хем не ти е изтекъл мозъкът, хем Барби си станала :biggrin:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Диването му с диване си не дава чантите :blink:

Кръв се лее, тя чантите ги не дава :biggrin:

Героиня такава - аз да съм опищяла света в кабинета на доктора :laugh:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Диването му с диване си не дава чантите :blink:

Кръв се лее, тя чантите ги не дава :biggrin:

Героиня такава - аз да съм опищяла света в кабинета на доктора :laugh:

е, що да го шашкам човека? :speak: То, докато стигнах до там вече беше взел да ме напушва смях :biggrin:

Федоркееййй, за какъв мозък ми говориш може би, а? хахахаххахаха

По този повод един виц:

" Как изглежда мозъка на блондинката? /упсссс, нищо лично - като почнах да го пиша, че се сетих, че сте все златокоски/ Отговор: тънка сребриста нишка съединяваща двете уши да не паднат"

Имах един блондински период и тогава кумеца ми не пропусна да ми разкаже всички вицове за блондинки :biggrin:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Пак проспивам интересните разговори и докато се усетя всеки е казал, каквото има за казване.

Знаех си аз, че си истинска българка. Падаш, ставаш, продължаваш да държиш торбите, кръв тече, но ти стоиш. Герой.

На мен такова падане, чак не ми се е случвало, но знам какво е да паднеш аради високи токчета. на един осми март се напихме по женски, а после ми се закачи тока в пеша на палтото и давай надолу по стълбите....

Виждах си живота на забавен каданс. Ама доста забавен беше, заради водката :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Пак проспивам интересните разговори и докато се усетя всеки е казал, каквото има за казване.

Знаех си аз, че си истинска българка. Падаш, ставаш, продължаваш да държиш торбите, кръв тече, но ти стоиш. Герой.

На мен такова падане, чак не ми се е случвало, но знам какво е да паднеш аради високи токчета. на един осми март се напихме по женски, а после ми се закачи тока в пеша на палтото и давай надолу по стълбите....

Виждах си живота на забавен каданс. Ама доста забавен беше, заради водката :)

Каквото докопам - не пускам аз хахахахахах

п.п. женските напивания винаги са много по-запомнящи се......... не знам защо хахахахха

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход