Първият ден, в който реших да полиря тук.

Тамзин

94 прегледа

13.04.07.петък.20.26ч.Реалността надминава всички фантазии, защото се изживява.Това е то, само тук ми оставаше да си направя дневник.Не ми стигаше Хекса явно.И то на петък 13ти - типично в мой стил.Пък и петък 13 винаги ми е бил хубав ден.С едно изключение.Но аз не съм злопаметна (пиша това за втори път днес.Или трети?).Но както и да е.Въпросът е, че все пак реших да пиша тук.Това ще бъде моят трети дневник, така че не може да се очаква да пиша и тук, след като съм писала в други два.Тези два са книжният ми дневник, и дневникът ми в Хекса, и без двата просто не мога.Така че е много малко възможно да развия такива чувства и към този.А и никога не ми е било особено уютно да пиша в блог, просто не ми върви писането в интернет, ако не е в Хекса.Но реших да подложа това сис свойство на изпитание, като започна поредия експериментален дневник.Този път тук.Стискайте палци този блог да просъществува.(да, свикнала съм да говоря на предполагаемите няколко човека, които предполагаемо четат дневника ми, защото в Хекса знам, че все се намират такива.За тук не мога да съм сигурна, че и един го чете, но няма да се отказвам от навика си, я.)И понеже нали е първи път писане в дневник, повечето хора се описват в такива ситуации.Аз никога не го правя.Когато започнах да си водя първия книжен дневник в трети клас, го започнах защото бях гладна (не питайте) и той започваше с 'По дяволите, колко съм гладна.' . В останалите също не съм се описвала на специално място, не съм го правила и в онлайн дневниците си.Няма да го направя и тук.По никакъв начин не чувствам този дневник по-специален, че да го направя.Дори напротив.Но ще ви кажа откъде идва никът ми, понежеможе и да ви се стори странен (а а ко е така, то спокойно - аз съм по-странна от него.) Идва от книга на Питър Бийгъл, която се казва именно Тамзин.И е защото аз се влюбих в тази книга.Както никога не съм обичала друга книга, а, вярвайте ми, аз доста съм прочела.И правя този дневник, може би главно заради един човек, на когото много държа и той също има дневник тук.А трябва все някак да се свързваме, нали?Надявам се той да се сети кой е.Ако не - когато мога, ще му кажа.Ето, знаех си, че така ще стане.Аз просто не мога да бъда такава, каквато съм в Хекса, на друго място.Защото когато вляза в дневника си там, колкото и да съм сдухана, започвам да пиша някакви абсолютни глупости, да осмивам самата себе си и в крайна сметка се поолучава нещо, на което човек може да се хили до пръсване.А тук, например, в момента никак не съм сдухана, но пак като препрочитам написаното, то ми изглежда сякаш съм го писала в някакъв доста депресиран период.И идея нямам защо е така.Може би...може би с времето това ще се промени.Или може би е така, защото в Хекса вече съм изразходила всичката си идиотщина за момента, а тук не ми остава друг избор, освен да съм отчайващо сериозна.Та, да.Относно заглавието на дневника ми, то идва от едно ме си хрумване и нямам представа защо написах него.Може би защото първо то ми дойде наум.Ще разбера някой ден, предполагам.Но аккто и да е.Сега спирам.Може би ще пиша пак.А може би не.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход