Премини към съдържанието

MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    83107

Ту Ол Май "Френдс"


sdry

842 прегледа

Не става въпрос за т. нар. "приятели" от този сайт или пък от фейсбук.

Става въпрос за онези приятели, чийто ред идва след цъкването на хиксчето в горния десен ъгъл на екрана...

Някои от тях имат регистрация и тука, а почти всички ги имам и във фейсбук, та ще се усетят, че са поздравени...

За последен път ви казвам - преди да се опитате да ме лъжете или мамите, първо помислете - по-тъпа ли съм от вас, за да повярвам и да не разбера истината?

(Все пак аз съм счетоводителят, нали? Усещам ги тези неща...)

Всичко прощавам, но не и лъжа, не и измама...

Та почувствайте се поздравени и помнете, че следващ път няма да има, просто защото няма да имате втори шанс...

п.п. Скъпи читателю, никога, ама никога не лъжи човек, който ти е сторил добро или сте имали хубави моменти, т.е. сте приятели...

п.п.2 Достатъчно съм възпитана, за да не наруша установени правила, затова се въздържам от оригинала... Нека има цензура... Който иска може да си намери оригинала...

21 Коментара


Препоръчани коментари

Не съм чел темата, но май и френдовете ти предпочитат да гледат TV и ще си единствената дето си я чела.

Да ти е за урок m011.gif

Линк към коментара
Не съм чел темата, но май и френдовете ти предпочитат да гледат TV и ще си единствената дето си я чела.

Да ти е за урок m011.gif

Хахахаха...

Те и да са я чели, не вярвам да посмеят да отговорят :)

Какво да ми е урок бре?! Те, френдовете, трябва да вземат урок.

п.п. Пак си в "настроение"...

След време ще те запомня с тези олигофренски емотиконки...

Линк към коментара

Аз пък никога не усещам кога са ме минали. Наивитет съм, докато не се опаря здраво- не вярвам. За това пък съм злопаметна и не прощавам.

Линк към коментара
май някой ти е чел историята, защото не схванах за какво говорят предующите m174.gif

Естествено...

п.п. Отивам да скитосвам, стискай палци да има материал и условия за готини снимки...

Линк към коментара

май някой ти е чел историята, защото не схванах за какво говорят предующите m174.gif

О, не се притеснявай, рядко някой схваща за какво говори/пише другият. Важно е "диалог" да има хахаха

П.П. Има една камара научни трудове по въпроса за добрия читател. Запознай се, ако имаш време.

Линк към коментара

Добрият слушател обикновено спи или е в кома, какво да му чета?

Хахах, това от собствен опит ли го казваш.

Има няколко критерия за добър читател (не слушател). Според скоростта на четене, според умението да намираш онова, което те интересува в текста, според ... и една камара още такива.

Та и аз така... хахаха - намерих онова, което и според автора на публикацията е възловият й момент.

П.П. Не ми се пише, досега съм писала. Колко беналгина трябва да изпия, за да ме отпусне менгемето, което стяга главата ми?!

Сед, приятна разходка ти желая и много хубави снимки да направиш (не само като качество).

Линк към коментара

Благодаря ти, Федорке... :)

Днеска беше прекрасен ден! Прибрах се след дълъг поход, но изпълнена и тонизирана :)

И снимки направих - и добри, и не чак толкова добри :)

am-am, никой не те задължава да четеш...

Линк към коментара

Мисля, че посланието беше възприето или просто гузен негонен бяга...

Всъщност няма значение!

Аз съм решила да прекратя всякакви контакти с хората, които под една или друга форма са ме излъгали или са направили подобни опити...

Нямам намерение да злопаметнича, вярвам, че всичко се връща, макар да не съм религиозна...

О, приятели мои! Няма на света приятели! е казал Аристотел - не съм съгласна с него, ама сега разбирам, че може би и него са го лъгали, мамили...

Поне имаме нещо общо с него... Ега ти, утехата...

Както и да е...

Линк към коментара

:yanim: разбира се, че е възприето :)

и в другия блог вече бях казал, че думи с главни букви ( Приятелство, Любов, Човек, Живот, Смърт и т.н.) няма.

Всичко е суета и прах на вятъра - важното да си живееш живота така, че да не пречиш на другите.

p.s. и да не си стискаш велосипеда, ами да го даваш на всеки крадец, който го поиска) :blink:

Линк към коментара
p.s. и да не си стискаш велосипеда, ами да го даваш на всеки крадец, който го поиска) :blink:

...каза опитният крадец на велосипеди и се запъти към следващата цел... :)

п.п. Докторе, я кажи, ама честно, колко колела си откраднал :)

Линк към коментара

две.

Две са ми открадвали пък на мен.Тъй че сметката ми е жус - сега си седя без колело, но пък -отдавна не съм ходил на "Дружба " из блоковете да си намеря някое по коридорите , заключено самотно за някой нещастен радиатор.... :blink:

песничка с колелета :

http://www.youtube.com/watch?v=ndmjYivZxJ0&feature=related

а тази си е само и единствено за теб :

http://www.youtube.com/watch?v=6JGQUEnpTkw

гуш :kiss:

Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от sdry
      Остана ми малко време да драсна няколко реда, пък и желание ми дойде изведнъж...
      Докато не са изчезнали - драсвам!

      Вчера пиша един ордер на ръка (нямах време да разпечатвам от програмата, където някои полета са автоматизирани).
      Булстат, основание, ала-бала,..., сума, словом... ейй, казвам ви едвам написах словом-а!
      Сумата беше четирицифрена и некръгла... Почнах да се чудя - четиринайсет ли е, четиринадесет ли е, че нещо променяха правилата...
      Баси, си казах, много съм зле! Драснах по скайпа на класната ми от гимназията, да ми потвърди вярното... Ок, това оправихме.

      Човекът подписа и се махна.

      После, аз се замислих, така, измежду другите простотии - защо ни се налага да пишем и словом? Отговорът е елементарен - за по-сигурно, да няма злоупотреби...
      Ами, ако си имахме абсолютно доверие, тогава?
      Нямаше да се наложи.
      Наложи ми се да съставя един протокол - ама то описание на обекта, квадратури, размери, цветове... (Да не говорим пък за нотариалните актове за недвижими имоти!!!)...

      Какъв е изводът от всичко това?

      Усложяваме си живота, живота на околните, хабим сили, нерви, дървета за хартия .... за какво?
      Защото сме алчни, лъжливи, измамнонастроени примати!

      Всичко е въпрос на доверие - такова, каквото доста от нас нямат и към най-близките си, какво съм тръгнала и аз да пиша за някакъв наемател?

      Вервате ми, нали?

      Евала!

      http://www.youtube.com/watch?v=_jQq9W_RAlQ&feature=autofb
    • от sdry
      Възможно ли е да имаме 290 лв. ток за месец март 2010-а година, ако:

      1. От 08,30 до 18,30 няма абсолютно никой вкъщи.
      2. Четири човека сме.
      3. През седмицата двама души се прибират не по-рано от 21,00 (ако се приберат).
      4. Трима си лягат преди полунощ.
      5. Събота и неделя аз и съквартиранта не сме вкъщи.
      6. Имаме:
      6.1 Един бойлер, който работи нон-стоп.
      6.2 Хладилник.
      6.3 Четири компютъра.
      6.4 Крушки имаме, да
      6.5 Три стаи и кухня е апартаментът.
      6.6 Отопляваме се с ток, по-скоро отопляваХме се ЗИМАТА...
      6.7 Имаме и други дребни уреди, които я се включат, я не.
      6.8 Пералня.

      Готвим, ако изобщо някой готви вкъщи - на газ.

      Та, кажете ми, може ли да плащаме януари 330 лв., февруари 263 лв. и март 290 лв. ток?

      Аман вече, АМАН!

      п.с. Даже във ФБ има група "Е.ОН, ЕВН, ЧЕЗ - вън!" Хахахаха...
      Файда има ли - Мне! Още по-големи сметки имаме...
      Баааси...
    • от sdry
      Тази работна седмица беше доста динамична. Пак не усетих как мина. И така докато един ден ще си пием кафето с дявола нейде към 5-6 кръг, недоразбрала това понятие време... (Добре де, аз не пия кафе, ще си поръчам чай примерно, ако не съм на диета - може и топъл шоколад или млечен шейк).
      Така... През последната работна седмица от официалния зимен сезон, просто като чели мина цялата зима пред очите ми...
      Понеделник претъпках цялата си женска гордост, еманципация, инат и тем подобни и се извиних на един МЪЖ, който не прие извинението ми, но както и да е...
      Гордостта е претъпкана, дано не ми стане навик, че мн зле...
      Вторник и сряда бях по архитекти и проекти, общо взето обиколихме с шофьора наляво-нядясно, беше ми приятно. Харесвам подобни хора, мн ведър и винаги ми дава правилни и премерени съвети!
      Четвъртък, вчера т.е. - пак таксиметровски истории...
      Накрая ще ме вземе някой таксиметров шофьор и това ще стане... Хахахаха...
      Качих ме се аз и едно момиче на едно маршрутно такси (за запознатите, като онова на Джузепето) сутринта. Ама аз предварително го питах дали ще ходи до ж.п. гарата, той отговори положително.
      Момичето слезе на Катедралата и му даде левчето.
      Останах аз сама в таксито.
      Бях си със слушалките, както обикновено и зяпах през стъклото.
      Даже не обърнах внимание на шофьора.
      Като наближихме гарата ме попита къде искам да сляза и аз с моите претенции го накарах да ме остави максимално близо до работното ми място.
      Той не възрази. Като пристигнахме, аз му подадох левчето и какво да чуят ушите ми?!
      "О, неееее!"
      В първия момент помислих, че ме закарал на нормална тарифа, нали съм сама все пак...
      Но... всъщност се оказа, че човекът - цитирам "Просто ме закарал до гарата"!
      Е, добре де! Добре! Вече не знам...
      Попитах го, защо не ми взима пари, как така няма да ми вземе (мн съм проста, обаче).
      Той беше едва ли не обиден, че му подавам пари...
      Ултра учудена, понечих да сляза и си помислих "Боже, аз да не съм се качила на някаква жълта кола, вместо на такси?!"...
      Не, такси беше...
      Слязох и отидох на работа. Обадих се на майка ми и първият и въпрос след като чу историята беше "Къде те покани?"
      Емии... Никъде! Просто нищо. Не знам.

      Днес, 19 март, петък
      Нямахме ток в офиса и това се знаеше от вчера, но въпреки това отидохме на работа.
      На обед не издържах и се махнах. Ама точно на входа се спънах и паднах. Три етажа слязох в тъмницата не паднах, пред входа се пребих.
      Мн лошо си ударих ръката.
      Поду се и отидох при личната ми лекарка да ме види.
      Каза ми, че няма как да ми даде направление, щото нямали пари за направления...
      Откачих! Попитах ги, може ли да ми обяснят аз защо плащам няколко стотин лева осигуровки всеки месец?!!!
      И сега не мога да си направя една тъпа рентгенова снимка на ръката?!
      Гледаха ме, огледаха ме и решиха, че "НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА Е СЧУПЕНА ИЛИ СПУКАНА", но ако ме боли много да изчакам до 19.00 часа и да ида на бърза помощ.
      Да им кажа, че съм паднала преди 15 минути, за да ме прегледат.
      Аз паднах на обед....
      Отвратих се от здравната система, от държавата, от всичко...
      Поисках поне годишния преглед да ми направят.
      Ентусиастка съм аз, знам...
      Ами... Нямало как... Нямали направления... В началото на април...
      Абе... Майната им на всички простотии...
      Накрая защо хората искат да се махат от тази държава?
      И поантата каква е в случая (и не само май) - нищо ново под небето...
    • от sdry
      Обичам свободата, макар да е най-голямата отговорност на света. Едва ли има човек, който да иска да е зависим от нещо или някой - не мисля, тц. Но малко хора имат смелостта да вземат нещата в свои ръце и да тръгнат по пътища, които ще ги водят към нещата, за които мечтаят и желаят. За това вече писах и не мисля да се повтарям. Темата тука е Свободата; да! - с главно "С".
      Аз имам малко зависимости с дългосрочен характер, като изключение от това прави само зависимостта ми към Свободата - във всички нейни измерения. Всяка една мисъл, всяко едно нещо, което правим си има съзнателна или несъзнателна причина. Причина има и това да тръгна в 23.14 неделя срещу понеделник да седя през тъпия компютър, за слушам Джон Мейер и за пиша разни неща в блога си. Естествено, че има...
      Не стига, че не мога да живея, без да съм свободна духом, физически и емоционално, ами тези дни съм и много философски настроена. Е, как да не съм, като тече едно невероятно годишно приключване и аз се мъча да изправям грешките и простотиите на едни баби?!!! Чудя се, нашите защо не ме "вързаха" преди кандидатстудентския изпит, за да не мога да кандидатствам счетоводство?!!! Но... късно вече...
      Свободата е нож с две остриета. Ето, нашите никога не ми се бъркат. Правя каквото искам. Не, че съм тръгнала да продавам наркотици или да проституирам... Ясно е какво имам предвид - не съм ограничавана в елементарните човешки потребности. Като резултат от това израстнах като бунтарка и все недоволна от околните и поведението им. Не след дълго почнах да рисувам, да рисувам мрачни и тъжни неща... По едно време взеха да стават слънчеви и весели и спрях да рисувам. Захванах се с математиката и физиката, както и химията. Почна да ми харесва как от няколко букви и линии може да стигнеш до невероятни неща... Кандидатсвах с математика. Приеха ме. Учих една година и реших, че с тази специалност няма да има бъдеще за мен и се хакнах във Финансово-счетоводния факултет... Завърших и т.н.
      Почнах да работя при един преподавател от университета. Отначало като всяко едно нещо добре, интересно, нови хора ала-бала...
      Мина година и нещата се промениха. Да работиш сред незадоволени жени на средна възраст, които вечно са на диета за отслабване не е работа... Уверявам ви... Почнаха се дразги. Не за друго, ами защото не играех по техните правила. Работа си е работа, но до 18:00 часа. Това пише в трудовия ми договор, на който има два подписа: моят и на изпълнителния директор...
      Като видяха, че свободното ми време няма как да се уплътни с допълнителна работа "за слава", преместиха ме в нов офис, където трябваше да поема цялата работа и цялата отговорност. Приех. Никога не съм бягала от отговорност. Но... Ето, че сега съм края на този зимен ден, аз съм седнала тука и пища това. Значи нещо не е наред, значи нещо куца... Да и аз знам какво е. Свободата, която толкова я желая и толкова ми е потребва лека-полека си заминава. Като пиша всичко това ми иде да натисна постоянно и продължително Backspace, но няма да го направя!
      Вчера даже се подстригах. Викам, може да помогне. Обикновено, ние жените го правим, след като сменим мъжете, но в моя случай беше по-скоро от нужда от промяна. Подстигах се, Теодор (фризьора) ме попита дали ми харесва, не бях в настроение и му натътрих "Абе, става!". Той почна да ме уверява, че ако нещо не ми харесва да му кажа, че да го оправи. Не ми се занимаваше и му казах, че е ОК и тръгнах за една среща с един приятел.
      Отдавна исках да си купя хубав огледално-рефлексен фотоапарат. Обичам да снимам, това ми доставя невероятно удоволствие, кара ме да усещам свободата във всички нейни измерения - да изразя себе си, да изобразя нещата около мен така, както аз ги виждам и да предам това нещо според моята визия... Хармония - това ми носи фотографията, а аз отидох и станах скапан счетоводител. Не, че там няма "хармония" - активът винаги е равен на пасива, ама нейсе!...
      Купих си аз фотоапарат, желания... Бюджетът ми доста пострада от това, но мечтите са за осъществяване, нали...
      Сега се уча и чета настройките му, че големи подробности има, ако искаш да си наистина добър (всъщност не е ли така във всяко едно нещо?).
      Днес щях да ида да снимам любимото ми море, ама уви, времето ми каза "Стой си вкъщи на топло и чисто, че вънка е мраз и мръсотия." Върнах се и поразцъках ръководството за употреба и функциите на новата придобивка.
      Утре, т.е. след няколко часа ще трябва отново да се пременя като скучната счетоводителка, ама този път ще бутна в чантата и апарата и ще щракам други скучни счетоводители, инженери и маркетолози, а като намеря време - и морето, което ми е на 200 метра от скучносчетоводителския офис
      Успешна седмица, люде!
      п.с. Може да имам правописни грешки, ама сега не ми се редактира. Утре...
    • от sdry
      "Финладските метъл идоли - Stratovarius, пристигат за първи път в София на 24-ти януари в зала "Христо Ботев" по покана на Лауд Консертс/Loud Concerts. Преди концертът в София музикантите ще се срещнат с десет от феновете си у нас. В навечерието на Новата 2010г бандата обяви официално, че предстоят още три бурни месеца от настоящето им турне по представяне на "Polaris" (албумът излезе в края на май 2009г). Първото им участие ще бъде на 7-ми този месец в Германия. Следват концерти в Белгия, Ирландия, Англия, Франция и България, където ще видим бандата в комплект с още две избрани от тях млади групи – финландската Tracedawn и кипърската Winter's Verge. Билетите за събитието вече са в продажба ексклузивно в мрежата на Ticketstream.bg в магазините на Office1Superstore, M-Tel, Orange center и в Билетен център в НДК. Цената им е 30 лв, а в деня на концерта ще се продават по 35лв."

      Та така...
      Оплаквам се и то без резерви! Искам да ида на този концерт и това си е! Неделя е, ще ми е гадничко понеделник, ако успея изобщо да се добера до Варна, ама гледам, че има удобни сутрешни полети на приемливи цени или нощни автобуси. Както и да е! Това ще се уреди.
      Оплаквам се от липса на желаещи от приятелите ми, с които да ида!
      Всички около мен са станали я скрънзи и нямат пари, я някакви чалгари!
      Ако беше някаква "чалга фурия" едва ли щях да получа подобни реакции.
      Някои даже се учидиха, как съм можела да слушам такава музика и "От кога?!"...
      Да не кажа, че една голяма част от тях не са чували за въпросната група... Ужас...
      (То вярно, че ако срещна Ивана и тем подобните й на улицата няма да ги позная де, ама... сори, не съм чалгарка!!!)
      Та пред мен стоят два варианта:
      1. Отивам сама на концерта (че и сестра ми има изпити по това време и не може да ме придружи).
      2. Не отивам и ставам чалгарка...
      Тъпо!
      А така искам да ги слушам на живо, как искам!...


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване