• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7364

...

Взела куфара с надежди,

почуквам на поредната врата.

Ти ме гледаш изпод вежди:

Девойко къде си тръгнала така?

В сърцето си нося вятъра,

в косите вплела цветя,

не се боя от на живота театъра,

имам какво да дам на света.

Днес ще се усмихна на човека,

който вчера подля ми вода,

и ще вървя лека по лека

по леда на твойта душа.

А утре? Утре в друг ще се влюбя,

ще го прегръщам, докато заболи

ще се втурна в любов някоя друга,

не е честно, но това е живота нали?




8 Коментара



Много ми хареса - позитивно, но и малко тъжно

Мисля си, че тъгата в живота идва най-вече от преходността. Времето, като измерение, съществуващо в нашия свят ни създава много "главоболия"...:sad:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Първият куплет звучи най-ритмично (какво ли разбирам и аз от ритмика :blink:)

Харесва ми!

Сподели този коментар


Линк към коментара
верно няма справедливост на този свят - даже и музата ти е дошлаglare.gif

МУЗАТА е винаги добре дошла!!! thumbsupsmileyanim.gif

Поне при мен cool.gif


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход