Една кратка обиколка с верния двуколесен другар ......

Искате да избягате от ежедневието, да загърбите всички грижи и да останете сами с мислите си - ами грабвайте мотора. Не е нужно много, за да се постигнат изброените цели. Една кратка обиколка с верния двуколесен другар ще свърши работа.

Понеже съм от Варна, сега ще разкажа за един от любимите ми кратки маршрути, по който нерядко поемам, когато искам да се освежа и да рестартирам зациклилата ми мозъчна дейност.

•Малкият мото маршрут: Варна - с.Здравец - с.Аврен - с.Венелин (екопарк Венелин) - с.Садово - с.Бенковски - Варна

Потеглям от гаража и поемам в посока Бургас. С излизането на Аспаруховия мост считам, че съм се измъкнал от градския трафик. Първият етап от маршрута е магистрална отсечка, продължаваща до разклона при „Харамията". Идеална дистанция да загрее мотоциклета и да влезе в оптимален работен режим. Този недълъг пробег е напълно достатъчен и за да се настрои ездача към машината. Варна остава назад, а някъде вляво знам, че трябва да е морето, няма как да е иначе, винаги е било там.

При „Харамията" завивам надясно към село Здравец. На това кръстовище се намира единствената бензиностанция по въпросния маршрут, а и същото място е често обитавано от полицейски пост на КАТ.

Вече съм на територията на община Аврен. Всъщност, маршрутът изследва голяма част от тази община. След десния завой пътят навлиза в тунел, който дървесните клони сключват десетина метра над нелошата асфалтова настилка тук. Шосето е двулентово, с по няколко завои в двете посоки и насрещен трафик, затова по презумпция се подхожда внимателно към всеки един от тях. На излизане от импровизирания тунел идва мястото на следващия десен завой по маршрута, следвайки пътепоказателните табели за село Здравец. Оказвам се на кратък гол участък по билото на едно възвишение, чиято линия следва пътя преди отново да се гмурна в тунел подобен на предишния. Дължината му отново не е голяма, а завоите са все така редуващи се леви и десни, когато след преминаването покрай една крайпътна чешма, не съм си правил труда да проверя дали работи, изниква табелата на кокетното и малко снобско село. В Здравец много варненци са намерили своя спокоен пристан извън градската мизерия, но все пак на един хвърлей от нея. Преминавам със съобразена скорост, винаги. Следващото населено място пред мен и мотора ми е село Аврен. Пътят до там е що-годе добър, лесен за преодоляване и приятен. Въпреки всичко участъкат между Здравец и Аврен е най-незапомнящият се.

Село Аврен - почти кокетно и нямам представа доколко снобско село с порядъчно лоша пътна настилка, ако не броим отбивката за Синдел. Не, не я броим, в случая караме право напред през селото. На излизане от него се разкрива много красива гледка към долините вдясно, според посоката, в която се движа. Сега, когато пролетта е в най-голямата си сила, там се жълтеят полета от... жълти неща, представители на флората, на свежо зелен фон. Красота. След селото има още един не особено дълъг преход до следващото кръстовище. Пътят се спуска относително плавно, като някои от завоите измамно се губят в пейзажа на хоризонта. Ефект, подсилен от разликата във височината.

Няколко километра се изнизват почти неусетно и се озовавам на Т-образно кръстовище. Странно чувство за Deja-vu... да, ама друг път, просто много пъти съм минавал оттук. Пътят води към село Садово наляво или село Венелин надясно. Препоръчвам, и в същото време изпълнявам пореден изящен десен завой, не за друго, а защото непосредствено преди село Венелин се намира едноименният екопарк - чудесно място за отдих и особено за риболов, говоря наизуст, ако това е вашето „нещо". Мен риболовът ме интересува дотолкова, доколкото рибата да е добре обезкостена и още по-добре приготвена, но за такива чешити като моя милост има и постоянна експозиция от няколко ретро автомобила в отлично състояние, които в основна степен са отговорни за специфичната атмосфера на това място. Тук може и да се хапне набързо или не чак толкова набързо. С две думи - спирането си струва, но е добре първо човек да се информира за работното време на парка през съответния годишен сезон, понеже то несъмнено варира. Дългата около километър черна отсечка до входа на екопарк Венелин пък предоставя съвсем нова тръпка от управлението на спортен шосеен мотоциклет, дума да не става.

На връщане от екопарка към Т-образното кръстовище отпреди малко сигурно всеки ще забележи огромният изкоп вдясно, от който без съмнение се добиват някакви безценни ресурси, за да се обезобразява по този начин пейзажа. Отминавам с безразличие и пренебрежение. Стигам кръстовището и продължавам направо към Садово - много живописно село, което изниква почти моментално след първия завой. Харесва ми, а и от тук започва любимата ми част от този маршрут. По протежението на селото се изкачвам отново нагоре и в края му излизам на тесен път с доста лоша настилка и доста много дупки. Следват два остри завоя, бележещи последните метри на изкачването, същевременно отвеждащи в красива гора. Първо сме посрещнати от права отсечка, която радва дясната ми ръка, оперираща с газта. Права отсечка, която никак не подготвя за това, което следва - тесни и остри завои с нулева, на места, видимост. Добре е, че тези затънтени пътища не са натоварени, особено в неделя. Неделите винаги е най-спокойно. Сравнителната изолираност на района е една от главните причини толкова да харесвам упражненията по езда, които си организирам там. Наистина маршрутът е удачен тренировъчен полигон, на който могат да се усъвършенстват уменията за взимане на завои, но не бих го препоръчал на съвсем начинаещите. Трябва да отбележа, че участъкът непосредствено след село Садово обичайно е замърсен с отронени парчета асфалт и доволно количество от другите съставки на ерозиралата пътна настилка.

Необходима е бдителност.

Тесният, почти еднолентов път, отвежда до последното населено място по маршрута преди завръщането във Варна - село Бенковски. Преди да го достигна, обаче, вече съм се насладил на опияняващата зеленина, обграждаща тясното като коловоз шосе. Опасните завои бяха дотук. След Бенковски, където най-запомнящото нещо е една тъмно червена къща, излизам на кръстовището, на което преди известно време направих втория си десен завой в преследване на дестинацията Здравец. Оттук до града пътят е същия като на идване. Внимателно до достигане на Харамията, че бялата Астра сигурно още си е там. Многократно оглеждане във всички възможни посоки преди да се включа на главния път и после газ по магистралата, на която вече може да се отпусне душата, намиращо израз в развиване на по-висока скорост. Никакви дивотии, естествено.

Не и аз. Преди да се усетя и се движа по моста, а прииждащите от квартал Аспарухово диктуват скоростта на потока към центъра. Диктуват, ама само до камерите за видеонаблюдение преди края на моста.

Скоропостижно съм там, откъдето потеглих съвсем неотдавна.

Предпочитам този маршрут заради многостранния му характер. Редуват се бързи участъци с по-бавни и технични такива, а природата е толкова близо до теб, но без да те задушава, точно напротив. Рекреационният

ефект е гарантиран.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход