Премини към съдържанието
  • публикации
    20
  • коментари
    36
  • прегледи
    10334

Погребение

DeadSmurf

347 прегледа

Казват, че живота е като една голяма ябълка, но моите хапки са горчиви...

Искам го, а не мога, бягам, ала все залепена съм за земята пред някого.

Нещо ми пее в едното ухо, глас превъзбуден, съскащ, страховит, премята се и оплита реално със думи, крещи и се моли. А аз не мога нищо да сторя. Помня мухата на злото, свила гнездо зад ухото ми тогава. беше отдавна, с нищо не свиквам толкова лесно, както със студа у камъка... те са моето амплоа от тук насетне. То ме въздига, отнася и принизява в катрана, ти си усмивка, безпрецедентно лютива като ястребов поглед... Не искам новия свят, не може друг да започва вместо мен... Не може друг да започне погребението ми! За къде без мен?!?!?



2 Коментара


Препоръчани коментари


Задържа ме докрай твоето виждане.Аз погребението си го представям като кинолента...е малко преди това.Все още няма да пляскам, но ще посещавам салона ти.Дори нищо да не излезе, разтоварва вътрешния мир.Не знаех за дневника, не си луда, млада си.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Казват българите сме много красиви, умни, но мързеливи.

Може би е вярно. Не знам!

Но знам че сме страшно таклантливи - кой с рисунките си,

кой с гласа си, кой с поезията си, кой с прозата си....

Редовете горе ме трогнаха!

Обичам когато, някой умее по такъв начин

да изразява мислите си...Просто си личи...

Щастлива съм, че съм българка!

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от DeadSmurf
      И все пак...
      И все пак аз ти се отдадох, имах малко, но ти го дадох.
      Последната клечка кибрит ти подарих, за да запалиш огъня в себе си, а мен кой ще запали? Или аз отново сама ще си гния в полето.
      И все пак не съжалявам, отдадох последната си искрица живот. Но въпреки всичко обичам, сърцето, което го няма, бие за теб. За тази последна искра.
      И все пак те обичам, ти остави бели следи от острието си в черната ми кръв... Кръв по-черна от нощта, по-черна даже от смъртта. Но все пак аз ще живея, ще живея във спомен горещ като нощта ни прекарана заедно.
      Но не ти пазиш моя спомен, все пак не си ти, а друг...
    • от DeadSmurf
      Баба Яга.
      Обичам да пиша в движение.
      Защо мисълта ми се движи по бързо от пръстите!? Защо?!...
      И искам да намеря една стара вещица. Трябва да стана чирак,
      защото искам сърцето на един ангел, а само една силна млада вещица може да го има.
      Тя е, Баба Яга, само тя е тази която ще ме научи-
      ще бъркам отровни отвари, биле от змийско крилце за негова мощ,
      ще говоря омайно като самодива с нощта на Росаля
      и тичам към луната, чакам я да ми покаже пътя!...
      А баба ми Яга... се е скрила от людските взори и дебне нейде дълбоко в гората, аха мине пътник да му изсмуче душата...
      И аз искам, искам душата на моя ангел, той, който тъй ласкаво гледаше в мен, който сълзи му извираха от зелените очи... защото го аз искам-само за себе си...
    • от DeadSmurf
      Едно робство описваш. Оглеждаш и виждам.
      Аз виждам през твоите очи.
      Веселба, какво им друго остава в това време. Робство над тяло, дух и всички мечти.
      Краката заключени в железни окови, духът е пристегнат в килийка с ледени колани.
      И само тя, дебелата сянка на гората, ги пази от чужди набези, скръб, люти рани и мечти в язви.
      Само едно им остана след бурята, една гора, една планина и глутница вълци, луди и жадни за кръв.
      Вълци за свобода, дали не се римува с бойци?...
    • от DeadSmurf
      Слънце мое, аз те чакам да изгрееш.
      Чакам да те видя и сърцето ми да стоплиш.
      Ръцете ми копнеят лъчите ти да пипнат,
      очите ми очакват светлината ти да видят.
      Краката ми желаят по твоите стъпки да минат.
      Сърцето ми потръпва в огньове от лед - страстта ми към теб.
      Ти ме озаряваш, оцветяваш и живота.
      Без теб как ли живеят съществата на сумрака?
      Слънце, обичам да те гледам, на плажа да лежа - кожата ми гъделичкаш и душата ми е в Рая!


    • от DeadSmurf
      Ядях си шоколада с ягоди
      и някак всичко около мен се нагоди.
      Всичко пасна на своето място,
      но светът ми се стори препълен и тесен.

      Шоколадът се топи в устата ми.
      Навлизам в свят богат на усещания.
      Сърцето ми тупти и разбива стените ти.
      Стени скрили силата на твоите желания.

      Мечтаеш за всичко и нищо.
      Мирът се свива в кълбо.
      А аз държа твоя мир в длани като стъкло.
      Оглеждаш се в страх, и надаваш ухо..

      Но не чуваш. Не чуваш как лети времето.
      Не слушаш писъците на влюбените.
      Не виждаш очите на мъртвото.
      Ти си безчувствен за болката на обречените...
      И сякаш.. всичко в мъглата стопи се-
      отидох си за да можеш да бъдеш!

      Киселото на сочните ягоди ме събуди.
      Огледах се, видях, че светът... го няма!
      Търсих те, но видях само сенките на стотици други...
×
×
  • Добави ново...