• публикации
    20
  • коментари
    36
  • прегледи
    10025

Погребение

DeadSmurf

155 прегледа

Казват, че живота е като една голяма ябълка, но моите хапки са горчиви...

Искам го, а не мога, бягам, ала все залепена съм за земята пред някого.

Нещо ми пее в едното ухо, глас превъзбуден, съскащ, страховит, премята се и оплита реално със думи, крещи и се моли. А аз не мога нищо да сторя. Помня мухата на злото, свила гнездо зад ухото ми тогава. беше отдавна, с нищо не свиквам толкова лесно, както със студа у камъка... те са моето амплоа от тук насетне. То ме въздига, отнася и принизява в катрана, ти си усмивка, безпрецедентно лютива като ястребов поглед... Не искам новия свят, не може друг да започва вместо мен... Не може друг да започне погребението ми! За къде без мен?!?!?




2 Коментара



Задържа ме докрай твоето виждане.Аз погребението си го представям като кинолента...е малко преди това.Все още няма да пляскам, но ще посещавам салона ти.Дори нищо да не излезе, разтоварва вътрешния мир.Не знаех за дневника, не си луда, млада си.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Казват българите сме много красиви, умни, но мързеливи.

Може би е вярно. Не знам!

Но знам че сме страшно таклантливи - кой с рисунките си,

кой с гласа си, кой с поезията си, кой с прозата си....

Редовете горе ме трогнаха!

Обичам когато, някой умее по такъв начин

да изразява мислите си...Просто си личи...

Щастлива съм, че съм българка!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход