• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53145

Езотеричният светоглед - част от "Съдбата като шанс" на ТОРВАЛД ДЕТЛЕФСЕН

Езотеричният светоглед

Науката мисли преди всичко функционално. За нас това е толкова естествено, че отначало изненадано се питаме: а как другояче бихме могли да се мислим, без фантазията да се развихри най-необуздано? Езотериката мисли съдържателно. Това значи, че по отношение на действителността тя поставя не само въпроса „как", а и въпроса „защо". Това „защо" е въпросът за смисъла, който представлява всъщност брънката между света на формите на проявление и човека.

Смисълът обаче може да се разкрие като истина само пред отделния човек и затова на него му е чужда всякаква публичност. В това отношение езотериката е асоциална. Науката поставя пред себе си изискването да бъде достъпна за всеки. При достатъчно дарба всеки, стараейки се, трябва да има възможност да овладее науката. Науката може да се препредава. Познанието - не. За съжаление често бъркаме познанието със съвсем маловажни и нецеленасочени комплекси от знания. Последните могат да се препредават, докато познанието никога не може да бъде резултат от старание. То е резултат от напълно личен, индивидуален акт на разбиране, който е метафизичен по природа и с един замах игнорира всички изисквания на масата за “знание за всички". Познанието винаги е резултат от личен опит и не може нито да се приема, нито да се предава.

Във всичко, което приемам от другите, мога само да вярвам, но никога не мога да го знам. Колкото и добри основания да имам да вярвам или да не вярвам в нещо, това няма никакво значение. Да вярваш, значи да не знаеш. Изчисляването на вероятността също нищо не променя. От тази гледна точка естествените науки приличат на голяма религиозна общност, в която постоянно се предъвкват трохите, останали от неколцина наистина знаещи, докато това знание се промени до неузнаваемост.

В никакъв случай обаче не искаме да подценяваме вярата, защото тя е най-важната предпоставка за получаване на знание. Да вярваш, означава да смяташ, че нещо по принцип е възможно. Ако смяташ, че е невъзможно, никога не можеш да го постигнеш. Вярата и познанието са различни стъпки. Те взаимно се обуславят, но всяка от тях си има собстве¬ни основания, така че двете не бива да се смесват.

Така, както познанието винаги е било кауза на отделен човек, така и езотериката е кауза на малцина. Малцината, тръгнали по тясната пътека на разбирането, за да станат знаещи, образуват т.нар. езотеричен, вътрешен кръг (от гръцки: езотерос = вътрешен). Този малък вътрешен кръг е заобиколен от значително по-големия екзотеричен, външен кръг (от гръцки: ексотерос = външен). По-нататък, когато стигнем до закона за полярността, ще видим, че тези кръгове взаимно се обуславят и че всеки от тях дължи съществуването си на другия полюс.

Оттук следва, че езотеричният кръг няма мисионерска цел спрямо света. Истинската езотерика действа скрито и прави повече усилия да забулва съществуването си, отколкото да се впуска в лов за нови членове. Затова, ако някое обединение или сдружение се стреми да се разрасне и да увеличи членовете си, това е безспорен знак, че не става дума за истински езотерично обединение, макар името и рекламата да твърдят обратното.

Пазенето в тайна при езотериката няма нищо общо с притворството, а се получава от само себе си. Езотеричните учения сами се пазят в тайна, без външна помощ. Даден човек може да прозре определено знание и да го оползотвори за себе си, само ако нивото на съзнанието му е по някакъв начин адекватно на нивото на това знание. Човек, който не е учил физика, не може да разбере значението на една физическа формула. За него тази формула не значи нищо, дори когато за физиката тя е от епохално значение. Формулата сама пази тайната от непосветените. Затова и не е необходимо да се крие. Едва когато онзи, който я е видял, усвои добре физиката, тази формула може да му помогне да направи огромна крачка напред в познанието си. Същото се отнася и за езотеричното знание или за така наречените тайни учения.

В закодирана форма езотеричното знание е достъпно за всеки, но незнаещите не могат да го разпознаят. Тълпата не познава стойността на символите и затова ги смята за безполезна глупост. За да можем да виждаме, трябва първо да се научим на това („И светлината в мрака свети, а мракът я не обзе" (Йоан, глава 1).

Ако аз не мога да разчитам нотите, това не ми дава право да искам от композиторите да бъдат така любезни да пишат музика с букви или цифри, та да ги чета. По-скоро трябва да реша дали да си направя труда да науча нотите или завинаги да се откажа от задълбочено разбиране на музиката. Същото се отнася и за езотериката. Не е задача на знаещите да се приспособяват с незнаещите. Те трябва само да са готови да помогнат на онези, които са ги помолили за тази помощ. „Помолете и ще ви се даде, почукайте и ще ви се отвори."

Сравненията, които посочихме, имат за цел да покажат, че езотериката не е област от знанието като много други, които биха могли да се усвоят със старание. Езотериката не е сборно понятие за някакви данни, факти и формули, които просто трябва да се наизустят, за да ги ползва човек.

Езотериката е път или пътека. Всеки път води към някаква цел. Да вземем за конкретен пример пътя, който води от Мюнхен за Виена. Можем точно да проследим този път на картата, да пресметнем километрите, да се осведомим в справочници за населените места, които се намират по него, да видим снимки, направени от други, които вече са минали по него, да обсъдим всички подробности и така нататък.

Тези занимания с пътя „Мюнхен-Виена" може и да са много привлекателни и интересни, но с тях не можем да постигнем целта на пътуването - Виена. Ако наистина искаме да стигнем до Виена, трябва да тръгнем на път, да минем по този път, да се придвижим. Всички предварителни проучвания и информации могат да се окажат полезни, но никакви теории не могат да заменят изминаването на пътя. Този пример би трябвало да прави ясна разликата между простото трупане на факти и езотериката като път. Езотериката води към цел, която може да бъде постигната, само ако човек се отправи на път.

Това е най-честата причина за грешките на онези, които шумно защитават езотеричния светоглед, но не правят и стъпка по този път. Да вървиш по пътя, значи незабавно да превръщаш в реалност всички, макар и най-малки знания, значи постоянно да променяш собствения си живот и преживявания, отношението си, да си винаги различен, винаги нов. С една дума, езотерика значи развитие..

Тази необходима реализация аз наричам ангажираност на езотеричното учение, функционалните науки не ангажират занимаващия се с тях. Един химик може да направи сензационно откритие и въпреки това да продължава да бие жена си, да води процес срещу брат си, да ругае обществото и т. н. Животът и поведението му остават напълно непроменени след химическото му откритие.

Съвсем различно стоят нещата дори при най-малкото езотерично „откритие". То има директно влияние върху всички области на съществуването, тласка към друга нагласа към света, моментално прави старите навици невъзможни. Ако някой вникне в астрологията например, той никога повече няма да търси виновните във външния свят, няма да води процеси и т. н. (Тук трябва да подчертаем, че практикуването на астрологията и разбирането на астрологията са две съвсем различни неща. За съжаление те рядко се срещат заедно.)

Тази ангажираност винаги е била причината, поради която екзотеричният външен свят така страстно се съпротивлява на проникването на езотерични истини в него. Защото, макар и несъзнателно, тежестта на ангажимента се усеща много ясно. Хората са готови да приемат всяко ново откритие, стига то да е функционално и следователно да няма ангажиращи последствия.

От известно време се правят опити конфликтът да бъде преодолян с един трик. Този трик се нарича парапсихология. Привържениците й се опитват да смекчат предизвикателствата на езотеричния светоглед чрез стерилната методика на науката. Какви ли не важни изчисления пълнят архивите, но - слава Богу, те не могат да променят човека. Парапсихологията е лъжовна и страхлива, защото тя нито има смелостта на чисто материалистичната наука - просто да загърби всички нематериални феномени, нито е готова да се задоволи само със собствените си открития и да си понесе последствията. Парапсихологията непрекъснато души и разисква върху „надушеното", но никога не смее да ухапе. Иронията на съдбата има грижата всеки сам да произнася собствената си присъда. Определението парапсихология, което тя сама си е избрала (от гръцки: пара = покрай, наблизо), показва, че тя се разминава с психиката.




18 Коментара



Благодаря! Свалих книгата. Няколко думи за автора.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Тука съм в небрано лозе, ще апна озъртайки се да не ме подгонят и ще си одя m048.gif

В моя блог съм приканил всеки който може да гледа на несериозните неща сериозно и на сериозните - несериозно, че е попаднал на точното място, но тука ще поразмия само и с това ще се изчерпа приносът ми :blink:

Ако правилно съм те рабрал, науката може да ми позволи да прескоча дувара, а езотериката да ми блъска главата за какво ми е киселото грозде оттатъка m131.gif

Познанието никога не може да бъде резултат от старание. То е резултат от напълно личен, индивидуален акт на разбиране, който е метафизичен по природа. Познанието винаги е резултат от личен опит и не може нито да се приема, нито да се предава.

Знаеш ли, шокиращо си прав. Но нямаше да го знам, ако не бях го изпитал на свой гръб. Бях в музикална паралелка и имах предмети като солфеж и пиано. Години след това ме питаха, как така свиря, след като вече нямам учители? Изглежда не разбираха, че това което беше задача на моите учители не беше да науча 100-200 произведения, а да се науча как мога сам да уча нови. Вече не сричам, поемам много изречения/мелодии наведнъж, знам къде да забавя, забързам, затихна или усиля. Ето на това ме научиха, показвайки ми, че има значение. Едно произведение може да бъде изсвирено по безброй начини. Боравейки с темпото може да стане от весело в тъжно. Ако намесим и тоналността... получаваме различните езици.Има толкова много за знаене и толкова малко време за да се научи...

Сподели този коментар


Линк към коментара

А, нямам представа извън написаното в увода. Но ми хареса начинът, по който с думи се опитва да даде идея поне за вертикалното мислене. Иначе е приятен за четене... :blink:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Тука съм в небрано лозе, ще апна озъртайки се да не ме подгонят и ще си одя m048.gif

В моя блог съм приканил всеки който може да гледа на несериозните неща сериозно и на сериозните - несериозно, че е попаднал на точното място, но тука ще поразмия само и с това ще се изчерпа приносът ми :blink:

Ако правилно съм те рабрал, науката може да ми позволи да прескоча дувара, а езотериката да ми блъска главата за какво ми е киселото грозде оттатъка m131.gif

----------------

А, неееее, науката си е инструмент за оправия в този, нашия си свят. То без емперия и гразденце за зобане по-трудно се докопва. :blink:

----------------

Знаеш ли, шокиращо си прав. Но нямаше да го знам, ако не бях го изпитал на свой гръб. Бях в музикална паралелка и имах предмети като солфеж и пиано. Години след това ме питаха, как така свиря, след като вече нямам учители? Изглежда не разбираха, че това което беше задача на моите учители не беше да науча 100-200 произведения, а да се науча как мога сам да уча нови. Вече не сричам, поемам много изречения/мелодии наведнъж, знам къде да забавя, забързам, затихна или усиля. Ето на това ме научиха, показвайки ми, че има значение. Едно произведение може да бъде изсвирено по безброй начини. Боравейки с темпото може да стане от весело в тъжно. Ако намесим и тоналността... получаваме различните езици.Има толкова много за знаене и толкова малко време за да се научи...

-----------------

Не аз, а авторът на тази глава. Между другото съм бил преподавател в музикална гимназия. Но по история и философия, не по специални предмети. Музиката е най-възвишеното нещо, до което можем да се докоснем ние, обикновените хора. Тя е нещо повече от медитация - отнася ни в светове, които са ни недостижими само с прозата на сивото ежедневие, нали?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Зависи, какво разбираш под медитация. Ако целта е да ни "отнесе" някъде, сигурно музиката или пейота биха били по-подходящи. Но ако целта е да се изчисти съзнанието от всички афекти и превратни концепти, и посредством своеобразна феноменологична редукция (не толкова в значението на Хусерл, колкото в това на будизма или Йога-сутра на Патанджали) да се стигне до чистото недуално осъзнаване, то музиката, колкото и да я обичам и ценя, няма да ни е от полза.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Скептик, използвах думичката "медитация" само като метафора, никога не съм медитирал и не знам, фактически, какво точно значи :blink:

Сподели този коментар


Линк към коментара
ние, обикновените EM_YoCi191.jpg?psid=1 хора EM_YoCi191.jpg?psid=1.

абе яяяяя m011.gif подвел си се по аватара ми, нали си чел за Вишну vishnu13.jpg

Музиката ... е нещо повече от медитация - отнася ни в светове, които са ни недостижими само с прозата на сивото ежедневие, нали?

Това го мога и без музика m053.gif

Откъде да знам кое е писано от теб и кое не е, като не ползваш кавички. Откак Микеланджело ме изплагиатства, вече съм самомнителен кой от кого преписва. Понякога... когато прочета нещо интересно... и се питам... дали аз не съм го писал m021.gif За да избегна този софистичен въпрос, когато ми се дочете нещо интересно просто си го написвам m131.gif Ако ме видиш как се кискам, ще преосмислиш и колко камуфлажни са думите ми.

Мисля, че наситих с маймуни и тази страница и мога да почвам да пиша.Щях да те похваля как пълноценно си оползотворил пространството от екрана, защото при мен е все тясно, което ме подтиска, но забравих. Но сега се сетих.

Не каза нищо за гроздето. Кой всъщност е казал, че по-важно е да осмислиш защо ти се яде грозде, пред това просто да го хапнеш. На мен ми се струва, че всички човешки проблеми произтичат от самообвинения, а те са следствие от човешката мисъл. Има човек-има проблем, няма човек-няма проблем. Същото е и с мисленето. Понякога голите циганета на улицата ме бият по щастие и изядена луканка и ме карат да преосмисля приоритетите си. Но си оставам с преосмислянето, без да ги размествам...

Охх, сега те видях как хубаво си ми отговорил В моя цитат. Това с емперията не го разбрах, за емпиричност или империализъм става въпрос. Ако искаш нещо да е цитат, просто го постави между този

[quote]
и този таг
[/quote]

Сподели този коментар


Линк към коментара

Съжалявам, че като съм написал "ние, обикновенните хора" съм Ви засегнал.

Но в "ние" не слагам Ваша Милост, сакън, Отнюдь!!! :wors:

Сподели този коментар


Линк към коментара

абе, първо "пиши", после "ела ми, да те гъбаркам" m067.gif

не разбра ли, че сериозен няма да ме хванеш, трудно излизам от това състояние и бягам от него като дявол от тамян

апропо, като ми мине наказанието във форума m066.gif мисля да поразпитам за влъхвите в библейският смисъл...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Скептик, използвах думичката "медитация" само като метафора, никога не съм медитирал и не знам, фактически, какво точно значи :blink:

Знаеш и още как...

Сподели този коментар


Линк към коментара

31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

Матей, 13

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Квас, квас, ама и помощ трябва... Магаре, застанало пред моста и не ще да мине защото не знае какво има отатък - мда.

Сподели този коментар


Линк към коментара

И на моста си ни е добре - който мине, дава по нещо - я морков, я ритник - все файда... :bbq:

Сподели този коментар


Линк към коментара
34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

Матей, 13

А ако им беше казал в прав текст, че ще теглят, ако не го последват и че ще бъдат възнаградени, ако го слушат, дали щяха да го разберат? Защото това поставя под въпрос какво точно са възприели - идеята или начинът и на поднасяне. Разбира се, това как го казва има значение за това какво казва, а това какво разбират за това дали могат да го последват... Омотах се. Бе, каза ми скептика, че някъде нещо си ме питал, пък на мен ми е убягнало и сега зорлян търся мост където да се застопоря.

Ама аз ти измислих въпрос, задето Ми придаваш неправдоподобна важност. Ако Егото ми е ей тоооолкова малко (показвам с ръце да видиш), дали пък няма да се сметна за недостоен да следвам нещо божествено?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аа, за влъхвите. Питам ли във форума, много боза ще се излее. Да вземем това:

В смисъла на езически жреци, звездобройци, е употребено понятието влъхва и в Библията. В Новия завет (Матей 2) тримата влъхви, водени от Витлеемската звезда, идват да се поклонят на новородения Исус Христос и да му поднесат дарове.

Първото заключение е, че наличието на християнският бог не отрича силите на други богове?? EM_YoCi191.jpg?psid=1

После почетох кой как защо бил подкупил, та опираме до твоята всепроницателност да ми обясниш каква е ролята на тези влъхви.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Няма всеобхватни и еднозначни отговори в езотериката.

Защото се опитваме да обясним ноуменални същности и явления, които хвърлят в нашето поле на възприятие само сенки.

Вертикалното мислене /да не го бъркаме с меркуриевото/ - от няколко такива сенки, често без никаква наглед връзка помужду си /тук никаква логика не работи/ да инициираме интуитивна представа за фиксирания обект или явление.

----------------------------------------------------

В Евангелието в частност се използва този свещен език, който има за цел провокирането на вертикално мислене и представлява само матрица, от която при определено осветяване може да възникне съответно тримерна картина. От няколко такива матрици пък се имитира четиримерна картина - нещо, което a priori ни е невъзможно.

----------------------------------------------------

Сега ще дам само едно тълкувание, колкото да илюстрирам. Ако желаеш да вникнеш, усетиш, сътвориш, провидиш това, което ти е нужно, трабва сам.

И така,в микрокосмичен план,

тримата влъхви са символ на трите ни центъра на съзнание:

1. В главата, в седемте /4 в грубоматериалени и 3 финоматериален/ мозъчни вентрикули пламти огънят на животинското ни мислене. Свързано е с хипофизата и епифизата, с плексус коронарис и с аджна и сахасрара чакри.

2. В сърцето, седемте сърдечни камери, с тимуса, i plexus cardiacus, с анахата чакра и т.н.

2. В стомаха, пак с един куп карантии е свързано.

Когато Христос се роди във Витлеем, сиреч духовната искра в сърцето ни се активира, започва един процес, който нямам намерение тук да описвам подробно, но в един момент съзнанието ни, базирано на тези три центъра, е длъжно да се поклони на Истинския, на светлината, която е изгряла в тъмнината...

:wors:

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Т.е. нищо не е буквално и не бива да бъде възприемано първосигнално?

Не е ли това твърде много свобода за тълкуване, повече отколкото може да понесе човекът?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Който може.

Докъдето може.

Иначе си оставаме да се въртим тук, в тази реалност.

Докато успеем.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход