По дяволите

По дяволите парите...печелят се,подяволите работата ...работа има колкото щеш,по дяволите злобата на хората..нея ще я има винаги,по дяволите ежедневието,напрежението!Важно е само здравето,моето и на най-близките ми хора.Хората сме такива егоисти,забравяме кое е важното!Понякога просто няма сили,а трябва.Трябва винаги да съм силната,позитивната,да крия сълзите си,когато всички други плачат.И да преглъщам болката,просто да я забравям.Само когато легна вечер,скришом мога да заплача,тихично,никой да не чуе!Уморих се,но ще продължа,просто нямам избор!




5 Коментара



Не съм съгласен! Избор винаги има, но за да промениш нещо е важно да направиш първата крачка.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Избор за какво?Да се предам ?Няма да стане !Винаги съм била опора за най-близките ми хора,винаги и ще бъда,другото не е важно.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Само две неща.

Първо

Ако смяташ,че нямаш избор и другото не е важно,за какво пишеш това "по дяволите" и цялата публикация,по дяволите?Няма да се предаваш,а всяка твоя дума крещи точно това-"предавам се..."!Искаш съжаление ли-ами нямам такова за теб.Хайде да клиширам един иначе чудесен стих на Висоцки-

"Когда я вижу сломанные крылья,

Нет жалости во мне, и неспроста:

Я не люблю насилья и бессилья,

Вот только жаль распятого Христа."

Нужен ти е кураж,момиче,не съжаление и самосъжаление...А отстрани ми изглежда,като да го имаш...Използвай го.

Второ

Ако се грижиш за болен-права си,трудно е,на моменти става непоносимо и за двамата.На мен любовта ми помагаше да издържа-много обичах човека.Загубих го в крайна сметка,но не това е важното.Но защо да преглъщаш болката?Защо да плачеш тайно?Не крий болката си и не се крий от нея-срещни я,изживей я.Тогава тя ще стане твоя опора,не товар...

Ако става въпрос обаче за хора,които се возят на гърба ти,само едно ще ти кажа-те няма да тръгнат с теб,когато ти си тръгнеш,Затова не ги мисли.Продължи.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Човек има своите слаби моменти ,Мики.Понякога в цялото си ежедневие,обръщаме прекалено внимание на малките неща,на малките трудности и не си даваме сметка,че те просто нямат такова голямо значение.Когато се сблъскаш с нещо наистина голямо,тогава си даваш сметка,че всичко друго са пълни простотии.Затова го написах....за да си го припомним и запомним.

Сподели този коментар


Линк към коментара

За момент се ядосах,че силно момиче се самосъжалява и губи безценни моменти от живота си напразно.Знаеш ли,преди време,зима беше,лежах в една болница,без надежда да изляза сам оттам.Пътник бях.Веднъж,по най-лошото за самочувствието и здравето ми време,излязох на снега пред входа.По обичайните ми за тогава доспехи-болнична пижама,пантофи и нула самочувствие.Исках да си купя вестник.Но видях пред входа една бабка,която продаваше кокичета.Видях ги и се засмях с глас...Е,каква смърт,мамка му,та аз видях цветята,пролетните цветя.Сега смъртта какво можеше да ми вземе...Нищо...Купих си букетче,бях абсолютно сигурен,че ще мина .И минах.Та намери това,което те разсмива с глас,дръж се за него и бог с теб..


3 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход