Далеч от мисълта ми...

Тамзин

125 прегледа

03.05.07.

четвъртък

20.50ч.

Какво стана с мен...за втори път пиша тук.А вече бях отписала тоя дневник от възможностите за губене на време.Да, явно съвсем съм се хумнала, но какво да се прави.Налага ми се да се трая.В крайна сметка, това съм аз...Нищо, че ако не бях аз, вероятно щях да мразя себе си от цялото си сърце.

И ако сте си помислили, че в горното има някакъв скрит философски смисъл, който трябва да търсите - излъгали сте се.В това, което пиша, няма абсолютно никакъв смисъл, който някой смъртен (е, може би с изключение на един-двама...или трима.Четирима най-много) би разгадал.Какво остава пък този смисъл да е философски.А и , честно казано, зависи все пак какво разбирате под думата Смисъл.Тя си е...разтегливо понятие.Може да тръгнеш от смисъл на живота и да стигнеш да смисъл да си срешеш косата 11ти път за деня.И каква ще е разликата?Че едното се отнася до по-дълъг период време, предполагам.Все едно.Защо, по дяволите, ме карате да се мъча да мисля?!Току-виж съм успяла и какво бих правила тогава, а?Не ме е срам.

Поздравявам някои хора с Poets of the Fall - Maybe Tomorrow is a better day.

Ето, че пак стана девет вечерта.А аз уж смятах да се прибера и цял ден да спя.Понеже не съм се наспивала от...а бе тоя път не е от толкова дълго като обикновено, но пак адски много ми се спи.Така и не разбирам, как винаги успявам да си намеря да изляза с еди-кого си, да се обадя на някого, да чета нещо, да се тъпча с нещо, да пиша нещо...и така и не успявам да си легна като се върна.Но все пак, първата смяна си има и добри страни.Например поничките.Имам предвид, тези на колхозния.Защото когато съм втора смяна и се връщам, винаги е вече затворено.А сега не е.И мога да се тъпча с понички.Което си е голям плюс и бих казала, че дори компенсира донякъде раното ставане и факта, че по цял ден ходя като зомби.А зомби, което обича понички си е атракция, в крайна сметка...

Ъхпу.Защо ли пък кръстих този дневник точно така.Можех да го кръстя с нещо по-поетично...например 'Театър на невидимите понички'.Маакар че това май е твърде трагично.Понички, които не можеш да видиш.Как тогава бих могла да се натъпча с тях?А защо говоря само за тъпчене?Слава богу, че на практика (и на теория, всъщност) тъпченето не ми се отразява.Иначе досега нямаше да съм 45, а 95 кила.Предполагам, де.Зависи.Кога точно поничките ще ми писнат и...

От колко време пиша за поничките?Да, няма никакво съмнение, хумнала съм се.Въпреки че аз и преди си бях хумната.Сега вероятно...знам ли!Кой знае какво съм се направила.Вече не мога да си имам доверие за нищо.Току се оставя да подраскам малко в някой блог и взема, че изпиша половин километър букви за поничките.Не че не обичам понички, де, просто...ъх!Няма да пиша за поничките!Няма!Пък!

Няма да пиша изобщо.Поничките са зли.Ето, нъц им.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход