rurk - блог

  • публикации
    24
  • коментари
    16
  • прегледи
    60584

Медитацията

rurk

603 прегледа

"СЪЩНОСТТА НА МЕДИТАЦИЯТА

Целта на медитацията е да пробуди у нас подобната на небе природа на ума и да ни въведе в това, което сме всъщност, в нашето непроменящо се чисто осъзнаване, което е в основата както на живота, така и на смъртта.

В неподвижността и тишината на медитацията докосваме и се връщаме към тази дълбока вътрешна природа, която от толкова време сме престанали да виждаме при вечната заетост и непостоянството на ума ни. Нима не е удивително, че нашият ум не може да остане неподвижен повече от няколко секунди, без да се вкопчи в нещо незначително? Умовете ни са толкова неспокойни и ангажирани... Понякога си мисля, че като живеем в един съвременен град, ние вече приличаме на измъчените същества от състоянието непосредствено след смъртта, за чието съзнание се казва, че е докарано до агония от безпокойство. Според някои източници до 13 % от населението на Съединените щати страда от едно или друго психическо заболяване. Какво говори това за начина ни на живот?

Ние сме фрагментирани на твърде много различни аспекти, не знаем кои сме всъщност, с кои от тези аспекти трябва да се самоидентифицираме и в кои от тях да вярваме. Толкова много различни гласове, диктати и чувства се борят за власт над вътрешния ни живот, че се оказваме разпръснати навсякъде, във всички посоки - и у дома не остава никой.

Ето защо медитация означава да отведем ума у дома му.

Три неща отличават медитацията, която води само до временно отпускане, спокойствие и блаженство, и медитацията, която е мощен тласък към вашето просветление и просветлението на другите. Наричаме ги „Добро в началото ", „Добро в средата " и „Добро в края ".

“Добро в началото" произтича от съзнанието, че ние, както и всички чувстващи същества, притежаваме буда-природа, която е наша най-дълбока същност, и че разбирането на този факт означава да се освободим от неведението и да сложим край на страданията. Всеки път, когато започнем да медитираме, си спомняме за това, мотивираме се и се вдъхновяваме от идеята да посветим практиката и живота си на просветлението на всички същества в духа на следната молитва, използвана от всички буди на миналото:

Чрез силата и истината в тази практика

нека всички същества имат щастие

и това, което поражда щастие;

нека всички се освободят от тъгата

и това, което поражда тъгата;

нека никой никога да не се разделя с щастието,

в което няма тъга;

и нека всички имат душевен покой

без прекалено привързване

и без прекалено противопоставяне,

и нека живеят, вярвайки в равенството

на всичко, което живее.

“Добро по средата" е нагласата на ума, с която навлизаме в същинската практика, тази, която е вдъхновена от осъзнаването на природата на ума, от което пък произлиза освобождаването му от стремежа да се вкопчи в нещо; нагласата, която е освободена от всякакво концептуално съпоставяне, когато осъзнаваме, че всички неща в своята същност са „пусти" и илюзорни, като в сън.

“Добро в края" е начинът, по който завършваме медитацията си, като посветим всичките й добри качества чрез дълбока молитва: „Нека всичко добро, което произлиза от тази практика, спомогне за просветлението на всички същества, нека стане капка в океана от действия на всички буди в неуморната им работа за освобождаването на всички същества." Доброто е позитивната сила и ползата, спокойствието и щастието, които излъчва вашата практика. Вие посвещавате това добро на крайната, върховната полза за всички същества - тяхното просветление. На по-непосредствено ниво то се посвещава на мира в света, на това да няма нуждаещи се и боледуващи и всички да живеят добре и в трайно щастие. После, след като си давате сметка за илюзорната и подобна на сън природа на реалността, размишлявате дълбоко върху това, че вие, който посвещавате практиката си, тези, на които я посвещавате, дори и самият акт на посвещаването в своята същност също са „пусти" и илюзорни. Според ученията това запечатва медитацията и пречи на чистата й сила да изтече или да се изгуби, за да не се похаби нищо от нейното добро.

Трите свещени принципа - умелата мотивация, нагласата да не се привързваме, която идва с медитацията, и посвещението, което я запечатва - правят медитацията и просветляваща, и мощна. Великият тибетски учител Лонгченпа ги описва много сполучливо по следния начин: „сърцето, окото и жизнената сила на истинската практика". Както казва Ньошул Кхенпо, „За да достигнеш пълно просветление, не е нужно повече от това, но по-малко не е достатъчно."

ПРАКТИКАТА НА СЪСРЕДОТОЧАВАНЕТО

Медитацията е отвеждане на ума у дома му, а това се постига най-напред чрез съсредоточаване.

Веднъж една стара жена отишла при Буда и го помолила да й каже как да медитира. Той я посъветвал във всеки момент да се съсредоточава върху движенията на ръцете си, докато вади вода от кладенеца. Знаел, че ако направи това, тя скоро ще достигне до състоянието на бдително и просторно спокойствие, което е самата медитация.

Практиката на съсредоточаването, на прибирането на разпръснатия ум у дома му, което от своя страна извежда различни аспекти от нашето същество на фокус, се нарича „Спокойно оставане" или „Спокойно пребиваване". Спокойно пребиваване постига три неща. Първо, всички фрагментирани аспекти от нашето същество, които са били във война помежду си, се успокояват, избледняват и стават приятели. При това успокояване започваме да разбираме себе си по-добре, а понякога дори можем да се докоснем до излъчването на фундаменталната си природа.

Второ, практиката на съсредоточаването разтваря негативното у нас - агресивността и бурните емоции, които събират сила в продължение на не един живот. Важното е вместо да потискаме или да се отдаваме изцяло на тези емоции, мисли или каквото и да било друго, да ги наблюдаваме с щедро разбиране, което трябва да е колкото се може по-просторно. Тибетските учители казват, че тази мъдра щедрост има аромат на безгранично пространство, така топло и уютно, че се чувстваш обгърнат и защитен от него, като с одеяло от слънчеви лъчи.

Постепенно, ако оставим ума си открит и съсредоточен, с помощта на някои техники за все по-пълното му фокусиране, които ще обясня по-късно, негативното ще се разсее. Човек започва да се чувства добре в собственото си същество или както казват французите: etre bien dans sa peau (добре в кожата си). Това води до облекчение и дълбоко спокойствие. Трето, тази практика разкрива вашето вътрешно Добро сърце, защото разтваря или премахва злото у вас. Само когато отстраним злото от себе си, можем да бъдем истински полезни на другите. Чрез тази практика ние бавно отстраняваме злото и отрицателното и позволяваме на истинското си Добро сърце - фундаменталната доброта, която е наша същинска природа, да заблести и да се превърне в топлия климат, в който процъфтява нашето истинско същество.

А сега ще видите защо наричам медитацията мир на практика, неагресивност на практика, ненасилие на практика и истинско, най-пълно разоръжаване.

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ВЕЛИК ПОКОЙ

Когато преподавам медитация, аз много често започвам с думите: „Отведи ума си у дома му. Освободи го. Отпусни го."

Цялата практика на медитацията може да се опише по същество със следните три основни момента: отвеждане на ума у дома му, освобождаване, отпускане. Всяка от тези фази има значение, което се отразява на много нива.

Да отведеш ума си у дома му означава да го доведеш до състояние на спокойно пребиваване чрез практиката на съсредоточаване. В най-дълбок смисъл да отведеш ума си у дома му означава да го насочиш навътре и да останеш в природата му. Това е най-висшата медитация.

Да освободиш ума си означава да го освободиш от оковите на привързването, тъй като си даваш сметка, че всички страхове и страдания са резултат на копнежите на привързания, вкопчен в нещо ум. На по-дълбоко ниво - разбирането и увереността, които произлизат от все по-дълбокото осъзнаване на природата на ума, вдъхновяват дълбоката и естествена щедрост, която дава възможност сърцето да се освободи от всякакво привързване, да стане напълно свободно, за да може да се разтопи и да потъне във вдъхновението на медитацията.

Най-накрая, да отпуснеш ума си означава да му дадеш простор и да премахнеш напреженията от него. В по-дълбок смисъл умът се отпуска в истинската си природа, състоянието Ригпа. Тибетските думи, които предизвикват този процес, в най-общ смисъл означават „отпускане във Ригпа". То е все едно да хвърлиш шепа пясък върху равна повърхност -всяка песъчинка пада на свое място. Ето така човек се отпуска в истинската си природа - оставя всички мисли и емоции естествено да се уталожат и да се разсеят в състоянието на природата на ума.

Когато медитирам, аз винаги се вдъхновявам от следната поема на НьошулКхенпо:

Отпусни в естествения велик покой

този изтощен свой ум,

доведен до безпомощност от карма и невротични мисли,

подобно на безмилостния гняв на разбиващите се вълни

в безкрайния океан на самсара.

Отпусни се в естествения велик покой.

И преди всичко - не се напрягай, бъди колкото е възможно по-естествен и просторен. Изплъзни се тихичко от примката на обичайната си угрижена същност, остави всякакво привързване и се отпусни в истинската си природа... Мислете за обикновения, изпълнен с мисли ум като за бучка лед или блокче масло, оставени на слънце. Ако се чувствате ядосани и хладни, оставете тази агресивност да се разтопи по същия начин в слънчевата светлина на вашата медитация. Оставете покоят да ви въздейства, да ви даде възможност да съберете разпиления си ум чрез Спокойното пребиваване и да се събудите в усещането и проникновението на Ясното виждане. Тогава ще откриете, че всичко отрицателно се е разтопило, агресивността ви е изчезнала, че вашето объркване се е изпарило постепенно като мъгла в огромното безупречно небе на абсолютната ви природа.4

Седнали спокойно, с неподвижно тяло, мълчаливи, със спокоен ум, оставете мислите и чувствата, каквито и да са те, да идват и да си отиват, без да се задържат никъде.

Как бихме се чувствали в такова състояние? Дуджом Ринпоче казваше следното: „Представете си мъж, който се прибира у дома след дълъг и тежък работен ден на полето и се отпуска на любимия си стол пред огъня. Работил е цял ден и знае, че е постигнал това, което е искал да постигне. Повече няма за какво да се тревожи, нищо не е останало незавършено и той може да се освободи от всичките си грижи и тревоги, може да е доволен, просто да съществува."

Така че когато медитирате, най-важното е да създадете подходяща вътрешна атмосфера на ума. Всички усилия и напрежения идват от липсата на пространство, така че създаването на тази подходяща атмосфера е от основна важност, за да медитирате наистина. Когато има пространство и добро предразположение, медитацията възниква без усилие.

Понякога, когато медитирам, аз не използвам определен метод. Просто оставям ума си в покой и откривам, особено когато съм вдъхновен, че мога да доведа ума си до дома му и да се отпусна много лесно. Седя спокойно и се отпускам в природата на ума. Не се съмнявам и не се питам дали съм в „правилно" състояние или не. Няма никакво усилие, просто богато разбиране, будност и непоклатима увереност. Когато съм в природата на ума, обикновеният ум вече не присъства. Няма нужда да изпитвам или да поддържам усещането, че съществувам - аз просто съм. Присъства някакво фундаментално доверие. Няма нищо конкретно за правене.

МЕТОДИ ЗА МЕДИТАЦИЯ

Ако умът ви е в състояние да се уталожи по естествен начин и ако откриете, че изпитвате желание просто да се отпуснете в чистото му осъзнаване, тогава не ви трябва никакъв метод на медитация. Дори би било признак на неопитност да се опитвате да приложите някой от тях. Все пак за много от нас е трудно да достигнат до това състояние направо. Просто не знаем как да го пробудим, а нашите умове са толкова необуздани и разпилени, че ни трябва някакъв умел метод, за да го постигнем.

Под „умел" разбирам следното: трябва да обедините разбирането си за същинската природа на вашия ум и това, което знаете за разнообразните си променливи настроения, с интуицията, която сте си изработили за работа със себе си. С обединяването на тези неща вие усвоявате изкуството да прилагате най-подходящия за дадена ситуация или проблем метод, да променяте вътрешната атмосфера на ума си.

Не забравяйте обаче, че методът е само средство, той не е самата медитация. Именно чрез умелото практикуване на метода се постига съвършенството на това чисто състояние на пълно присъствие, което е истинската медитация.

На тибетски съществува една показателна поговорка „Гомпа ма ийн, компа ийн", което буквално означава „Медитацията не е, свикването -е". Това ще рече, че медитацията не е нищо друго, освен свикването с практикуването на медитация. Както се казва, „медитацията не е стремеж, а естествено асимилиране". Като продължавате да практикувате даден метод, медитацията постепенно възниква. Тя не е нещо, което може да се „прави", тя е нещо, което се случва спонтанно само след като сме овладели практиката.

Но за да възникне медитацията, трябва да се създадат спокойни и благоприятни условия. Преди да можем да овладеем ума си, най-напред трябва да успокоим неговото обкръжение. В момента умът е като пламък на свещ -нестабилен, трепкащ, непрестанно променящ се, обвяван от силните ветрове на нашите мисли и чувства. Пламъкът ще гори стабилно само когато успеем да успокоим въздуха наоколо. Следователно ние ще можем да се отпуснем и да се докоснем до природата на ума си, когато успокоим бурята на нашите мисли и чувства. От друга страна, след като веднъж намерим стабилност в медитацията си, шумовете и смущенията от всякакъв вид ще ни влияят все по-малко.

На Запад хората много често отдават цялото си внимание на това, което бих нарекъл „технология на медитацията". В края на краищата съвременният свят е луд по механизмите и машините и е пристрастен към чисто практическите формули. Но при медитацията техниката далеч не е най-важното нещо; най-важното е духът - умелият, вдъхновен и творчески начин, по който практикуваме, който може да бъде наречен „поза".

ПОЗАТА

Учителите казват: „Ако създадете благоприятни условия в тялото и вашето обкръжение, тогава медитацията и осъзнаването ще дойдат сами." Позата не е тайнствена педантичност - целият смисъл на заемането на правилна поза е създаването на по-вдъхновяваща среда за медитация, за пробуждането на Ригпа. Съществува връзка между позата на тялото и разположението на ума. Умът и тялото са взаимосвързани и медитацията възниква съвсем естествено, след като тези две неща са предразположени.

Ако седите и умът ви не е изцяло в тон с тялото ви - ако например сте угрижени или ви измъчва нещо, - тогава тялото ви ще чувства физически дискомфорт и трудностите възникват по-лесно. Ако, от друга стана, умът ви е в спокойно, вдъхновено състояние, той ще повлияе на позата ви и ще седите по-естествено и без напрежение. Така че е много важно да се съчетаят позата и увереността, която възниква от осъзнаването на природата на ума.

Позата, която ще обясня, не е изключено да се различава до известна степен от някои други, с които може би сте свикнали. Тя е от древните учения Дзогчен, преподавали са ми я моите учители и самият аз я намирам за особено силна.

В ученията Дзогчен се казва, че Гледката и позата трябва да наподобяват планина. Вашата Гледка е сумата от цялото ви разбиране и погледа навътре към природата на ума, които са с вас при медитацията. Така че вашата Гледка се изразява чрез позата ви и я вдъхновява. Начинът, по който седите, изразява същността на вашето същество.

Седнете сякаш сте планина - с непоклатимото постоянно величие на планината. Планината е нещо напълно естествено и напълно спокойно -независимо какви ветрове я брулят и колко тъмни и дебели облаци се струпват около върха й. Седнете сякаш сте планина и оставете ума си да се издигне, да полети, да се понесе във висините.

Най-важното при тази поза е да държите гърба изправен като „стрела" или като „подредени една върху друга златни монети. „Вътрешната енергия", или прана, ще преминава свободно по фините канали на тялото, а умът ви ще намери истинското си състояние на покой. Не насилвайте нищо. Долната част на гръбначния стълб е естествено извита. Тя трябва да е във вертикално положение, но без да е напрегната. Главата ви трябва да се намира в приятно равновесие върху шията. Именно раменете и гръдният кош носят силата и красотата на позата и те трябва да са в стабилно равновесие, без никакво напрежение.

Седнете с кръстосани крака. Не е необходимо да седите в пълна поза „лотос", на която се обръща повече внимание в напредналата йога-практика. Кръстосаните крака символизират единството на живота и смъртта, на доброто и лошото, на умелите средства и мъдростта, на мъжкото и женското начало, на самсара и нирвана - същността на недуалността. Може да предпочетете да седите на стол със спуснати надолу крака, но при всички случаи гърбът трябва да е изправен.5

Според моята традиция очите трябва да са отворени - това е много важно. Все пак ако сте чувствителни към външни смущения, когато започвате да практикувате, може за известно време да затворите очи и спокойно да се насочите навътре.

След като се установите в състояние на покой, постепенно отворете очи и ще видите, че погледът ви е станал по-спокоен. Сега сведете очи надолу под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Един най-общ съвет - когато умът ви е неспокоен, по-добре е да гледате надолу, когато е сънлив - вдигнете го нагоре.

Щом умът ви се успокои и се появи яснотата на проникновението, ще се почувствате свободни да вдигнете очи, да ги отворите още по-широко и да гледате в пространството точно пред себе си. Това е погледът, който се препоръчва от практиката Дзогчен.

В учението Дзогчен се казва, че медитацията и погледът трябва да са като огромната шир на океана - всеобхватни, отворени и безгранични. Точно както вашата Гледка и поза са неотделими една от друга, така и медитацията вдъхновява погледа и те се сливат в едно.

Не се фокусирайте върху нищо конкретно. Обърнете погледа леко навътре към себе си и го оставете да се разшири, да стане по-просторен и всеобхватен. Сега ще откриете, че и зрителната картина е станала по-обширна, че в погледа ви има повече спокойствие и състрадание, повече самообладание и повече равновесие.

На тибетски името на Състрадателния Буда е Ченрезиг. ,Нен" означава око, „ре" е ъгълчето на окото, а „зиг" - виждам. Това показва, че със състрадателните си очи Ченрезиг вижда нуждите на всички същества. Насочете състраданието, което блика от вашата медитация - плавно и леко - през очите си, така че погледът ви да стане поглед на самото състрадание - всеобхватен и подобен на океан.

Има няколко причини, поради които очите трябва да бъдат отворени. С отворени очи вероятността да заспите е по-малка. Освен това, медитацията не е начин за бягство от света, за изолиране от него чрез някакво подобно на транс състояние на променено съзнание. Напротив - тя е прекият начин да разберем самите себе си и да се съотнесем към живота и света.

Затова държим очите си отворени, а не затворени. Вместо да се изолираме от света, ние оставаме открити за него и в мир с всичко. Оставете сетивата си - слух, зрение, осезание - отворени, такива, каквито са, без да се впускате след възприятията им. Както казваше Дуджом Ринпоче: „Макар и да се долавят различни форми, в същността си те са пусти - и в пустотата се долавят форми. Макар и да се чуват различни звуци, те са пусти - и в пустотата се долавят звуци. Също така възникват и различни мисли. Те са пусти - и в пустотата се долавят мисли."

Каквото и да чуете, каквото и да видите, оставете го така, както е, без да се вкопчвате в него. Оставете чутото на слуха, видяното на зрението, не позволявайте да се обвържете с възприятието.

Съгласно специалната практика Дзогчен цялата светлина на нашата мъдрост-енергия се намира в сърдечния център, който е свързан посредством „канали на мъдростта" с очите. Очите са „врати" на лъчите, така че трябва да се държат отворени, за да не се затварят каналите на мъдростта.6

Когато медитирате, дръжте устата си леко отворена, сякаш се каните да изпуснете едно дълбоко, облекчаващо „Ааах". Казано е, че като държим устата си леко отворена и дишаме предимно през нея, за „ветровете на кармата", които създават хаотични мисли, има по-малка вероятност да се появят и да създадат препятствия пред нашия ум и медитацията ни.

Поставете ръце спокойно върху коленете, като ги покриете. Тази поза се нарича „ум в удобство и покой".

В тази поза има някаква искрица надежда, някакво радостно чувство, което произлиза от разбирането, че всички ние имаме буда-природа. Така че когато я заемете, имитирате буда, сякаш на игра, признавате и окуражавате появата на вашата буда-природа. В действителност започвате да се самоуважавате като потенциален буда, но едновременно с това продължавате да разпознавате относителното си състояние. Сега обаче, тъй като сте се оставили да бъдете вдъхновени от радостната вяра в същинската"си буда-природа, можете да приемете негативните си аспекти много по-лесно и да е справите с тях много по-внимателно и с повече хумор. Когато медитирате, поканете сами себе си да почувствате самоуважението, достойнството и голямото смирение на буда, какъвто сте вие. Често казвам, че да се оставите да бъдете вдъхновени от това радостно убеждение е напълно достатъчно - от него естествено ще възникне медитацията.

ТРИ МЕТОДА ЗА МЕДИТАЦИЯ

Буда е преподавал 84 000 различни метода за укротяване и претворяване на негативните емоции, а в будизма съществуват безброй методи за медитация. Смятам, че три от тях са особено подходящи за съвременния свят. Всеки може да ги прилага и да извлича полза от тези методи. Те са използване на предмет, произнасяне на мантра и наблюдаване" на дъха.

1. Използване на предмет

Първият метод е насочването на ума, без напрежение, към някакъв предмет. Този предмет може да притежава природна красота или да предизвиква у вас някакво специално вълнение - например цвете или кристал, но трябва да е нещо, което олицетворява истината - като лика на Буда или на Исус Христос. Образът на учителя ви може да въздейства особено силно. Учителят е живата ни връзка с истината и тъй като с него имаме и лична връзка, неговият лик ни свързва с вдъхновението и истината за нашата собствена природа.

Падмасамбхава. „Прилича на мен"

Падмасамбхава, „Скъпоценният учител ", „Гуру Ринпоче" е основател на тибетския будизъм и Буда на нашето време. Говори се, че след като видял тази статуя в Самйе, Тибет, където била изваяна през VIII век, той възкликнал: „Прилича на мен" След това я благословил и добавил: „Сега е същата като мен.”

Много хора долавят някаква особена връзка със снимката на статуята на Падмасамбхава, наречена „Прилича на мен", изваяна от натура и благословена от самия него през VIII столетие в Тибет. С огромната сила на духовната си личност Падмасамбхава е донесъл учението на Буда в Тибет. Той е известен като „втория Буда" и с обич го наричат Гуру Ринпоче, което означава „Скъпоценен учител". Дилго Кхиентсе Ринпоче казва: „По благородните земи на Индия и Тибет, Земята на снега, е имало множество невероятни и несравними учители. Сред всички тях с най-голямо състрадание и благодат към съществата в трудни времена е Падмасамбхава - олицетворение на състраданието и мъдростта на всички буди. Той може да дари с благодатта си в един миг всички, които се молят пред него, и независимо за какво се молят, има силата да удовлетвори молитвите им незабавно."

Вдъхновени от тази мисъл, поставете снимката на статуята му на нивото на очите си и леко насочете вниманието си към лицето и най-вече към погледа. В непосредствеността на този поглед има някаква дълбока неподвижност, която просто се излъчва от снимката и ви довежда до състояние на осъзнаване без привързване, до състояние на медитация. След това оставете ума си спокойно, в покой с Падмасамбхава.

2. Произнасяне на мантра

Втората техника, която се използва широко в тибетския будизъм (а също и в суфизма, православното християнство и хиндуизма) е съединяването на ума със звуците на мантрата. Мантра по дефиниция е „това, което защитава ума". Това, което защитава ума от отрицателното, това, което ви защитава от собствения ви ум, се нарича мантра.

Когато сте изнервени, когато сте изгубили ориентация или сте емоционално нестабилни, произнасянето на мантра може да промени напълно състоянието на ума ви, като трансформира неговата енергия и вътрешна атмосфера. Как е възможно това? Мантра е същността на звука и олицетворение на истината под формата на звук. Всяка сричка е подплатена с духовна истина и е изпълнена с благодатта на речта на будите. Също така е казано, че умът се носи върху фината енергия на дъха, праната, която се движи и пречиства фините канали на тялото. Така че когато троизнасяте мантра, зареждате дъха и енергията си с енергията на мантрата итака въздействате директно върху ума и тялото си.

Мантрата, която препоръчвам на учениците си, е: ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ (тибетците казват: Ом А Хунг Бенза Гуру Пема Сидхи Хунг). Това е мантрата на Падмасамбхава, мантрата на всички буди, учители, реализирани същества и е несравнима по сила за постигане на покой, за лечение, за преобразяване и защита в това време на хаос и насилие.7 Произнесете мантрата тихо, с дълбоко внимание, и оставете дъха си, мантрата и съзнанието ви бавно да станат едно. Или я произнесете така, че да ви вдъхнови, и се вслушайте в дълбоката тишина, която понякога следва.

Въпреки че познавам тази практика от много отдавна, почти цял живот, понякога все още се изненадвам от силата на мантра. Преди няколко години водех семинар пред триста души в Лион, Франция, които бяха предимно домакини и терапевти. Преподавах цял ден, но те очевидно искаха да използват времето си колкото може по-добре и не преставаха да ми задават въпроси. Към края на следобеда се чувствах напълно изтощен, а в залата се бе възцарила потискаща и тежка атмосфера. И аз произнесох мантрата, която споделих с вас преди малко. Стъписах се от ефекта - след няколко секунди почувствах, че цялата ми енергия се възстановява, че атмосферата в залата се променя напълно и аудиторията отново става жизнена. Подобно нещо ми се е случвало много пъти, така че това не е еднократно „чудо".

3. ,,Наблюдаване" на дъха

Третият метод е много древен и присъства във всички будистки школи. Той се състои в това да спрете вниманието си, съвсем леко и съсредоточено, върху дъха си.

Дъхът е живот и най-силният белег на живота ни. В юдаизма с „руах", или дъха, се обозначава духът Божи, с който е пропито сътворението. В християнството също има дълбока връзка между Светия Дух, без който нищо не би могло да съществува, и дъха. В ученията на будизма дъхът, или „прана" на санскрит, се счита за „носител на ума", тъй като именно прана кара ума ни да се движи. Така че когато успокояваме ума чрез умела работа с дъха, в същото време ние го укротяваме и дисциплинираме. Всеки от нас знае колко е благотворно и отпускащо, след като сме преживели някакъв стрес, да останем за няколко минути сами и просто да дишаме -навън, навътре, дълбоко и равномерно. Дори и такова просто упражнение може да ни помогне много.

Когато медитирате, дишайте естествено, както дишате обикновено. Леко насочете вниманието си към издишването. Когато издишвате, понесете се навън с дъха си. Всеки път, когато издишвате, вие изпускате и освобождавате своята привързаност.

Представете си как дъхът ви се слива с всеобхватния простор на истината. Всеки път когато издишате, преди отново да поемете дъх, се образува пустота, в която привързването се разсейва.

Отпуснете се в тази пустота, в това открито пространство, а когато поемате въздух отново, не се съсредоточавайте специално върху вдишването, а се стремете умът ви да остане в пустотата.

Когато практикувате, е много важно да не правите мислени коментари или анализи, да не се отдавате на вътрешно „клюкарстване". Не бъркайте мисловния коментар (сега вдишвам, сега издишвам) със съсредоточаването. Важно е чистото присъствие.

Също така не бива да се съсредоточавате прекалено много върху дъха — отделете на това около 25 % от вниманието си, а оставете останалите 75% в покой. Съсредоточаването върху дишането ще ви даде все по-силно усещане за присъствие, ще събере разпилените части, отново ще станете едно цяло.

Вместо да „наблюдавате" дъха си, по-добре опитайте да се самоидентифицирате и да се слеете с него. Постепенно дъхът, дишащият и дишането стават едно - двойствеността и разделянето изчезват.

Ще откриете, че този много прост процес на съсредоточаване филтрира вашите мисли и чувства. След това сякаш се освобождавате от старата си кожа, нещо се отделя и се освобождава.

ТРИТЕ МЕТОДА В ЕДИН

Всеки един от тези три метода сам по себе си е завършена медитативна практика. Независимо от това след дълги години преподаване установих, че много ефективно е те да се обединяват в една практика в реда, в който са изброени тук. Първо, насочването на ума към предмет може да преобрази външното ни обкръжение и въздейства върху тялото ни на ниво форма. Второ, "цитирането на мантра може да пречисти вътрешния ни свят от звуци, емоции енергия. Трето, наблюдаването на дъха може да успокои най-вътрешното измерение на ума, както и праната - носителя на ума. По такъв начин трите метода въздействат върху трите аспекта, от които се състоим - тяло, реч и ум. Когато практикуваме тези методи, всеки води естествено към следващия и дава възможност да задълбочим покоя и присъствието.

Започнете със спиране на погледа върху предмет, например снимката Падмасамбхава. Вгледайте се в лицето му. Светите образи като този наистина излъчват покой. Силата на неговата благословия носи такова скойствие, че е достатъчно да го погледнете, за да се укроти умът ви.

Наред с това той ви напомня за Буда, който е във вас. Освен че ще служи за обект на медитацията ви, образът ще преобрази обкръжението ви и ще зареди атмосферата на вашата медитация с дълбок и вдъхновяващ покой. Ако желаете, докато съзерцавате лицето на Падмасамбхава, можете да призовавате благословията и присъствието на всички буди.

После произнесете мантра и позволете звукът да преобразува енергията на ума ви и да пречисти емоциите ви. Опитайте да произнесете мантрата силно, напевно. Произнасяйте я с колкото можете повече вдъхновение и чувство и тя ще освободи нервното ви напрежение. После се отпуснете в особената тишина, която ще последва. Ще откриете, че умът ви естествено е станал по-тих, по-фокусиран, по-гъвкав, в покой. Можете да произнасяте мантрата тихо или без глас, както обясних.

Понякога умът ни е прекалено неспокоен и твърде развълнуван, за да може незабавно да се съсредоточи върху дъха. Ако обаче практикувате първите два метода в продължение на известно време, когато настъпи моментът да се насочите към дъха си, умът вече ще е донякъде опитомен. Сега можете да продължите безмълвно да наблюдавате дъха си. Продължете с него или - след малко - отново се върнете към практиката, която най-много ви допада.

Посвещавайте на всеки от методите толкова време, колкото смятате за добре, преди да преминете към следващия. Може да откриете, че понякога обединяването на трите метода в дадената тук последователност помага повече, а друг път само един от методите - наблюдаване на дъха, съзерцаване на предмет или произнасяне на мантра - се оказва по-ефективен за успокояване на разпиления ум. Някои хора например просто не могат да се отпуснат или съсредоточат, ако следят дъха си, и буквално изпитват клаустрофобия. За тях предметът или мантрата ще са по-подходящи. Важното е да правите това, което ви помага най-много и съ­ответства на настроението ви. Пробвайте, но избягвайте прехвърлянето от един метод на друг, след като веднъж сте избрали метод. Определяйте с мъдрост коя практика най-много би подхождала на конкретното ви настроение в момента. Това се нарича умелост.

УМЪТ В МЕДИТАЦИЯ

Какво тогава трябва да „правим" с ума по време на медитация? Абсолютно нищо. Просто го оставете така, както е. Един учител описва медитацията като „ум, увиснал в пространството".

Има една известна поговорка: „Ако оставим ума си в покой, той спонтанно достига до блаженство, точно както водата, ако се остави в покой, е естествено прозрачна и бистра." Често сравнявам ума в медитация с буркан мътна вода - колкото по-дълго оставим този буркан неподвижен, без да го клатим и разбъркваме, толкова повече от замърсяващите го частици ще се утаят на дъното и ще се прояви естествената бистрота на водата. Самата природа на ума е такава - ако оставите ума си в естественото му състояние, той ще намери същинската си природа, която е блаженство и яснота.

Така че внимавайте да не натрапвате нищо на ума си, да не искате нищо от него. Когато медитирате, не трябва да полагате никакви усилия да се владеете и да се опитвате да бъдете спокойни. Не позволявайте да изпадате в някаква тържественост или да имате чувството, че изпълнявате специален ритуал. Забравете дори мисълта, че медитирате. Оставете тялото си така, както е, и дъха си такъв, какъвто го заварите. Мислете за себе си като за небето, обхващащо цялата Вселена.

СПОКОЙНО ПРЕБИВАВАНЕ И ЯСНА ГЛЕДКА

При практиката Спокойно пребиваване трябва да дисциплинираме ума си така, че постоянно да се връща към обекта на медитацията, например дъха. Ако се разсеете, в момента, в който си дадете сметка за това, чисто и просто връщате дъха си към дишането. Нищо друго не е необходимо. Да се укоряваме - Как стана така, че се разсеях? - също е разсейване. Простотата на съсредоточаването, на връщането на ума към дишането постепенно ще го успокои. Умът постепенно ще се уталожи в ума.

С усъвършенстването на практиката Спокойно пребиваване, когато станете едно с дъха, дори самият дъх като център на практиката ще се разсее и ще установите, че се намирате в пълен покой, в сегашния момент. Тази целенасоченост е плодът и целта на шаматха или Спокойно пребиваване. Пребиваването в сегашния момент и покоя е отлично постижение. Да се върнем обаче към примера с буркана с мътна вода - ако го оставим в покой, водата ще се избистри, но мътилката все още ще бъде там, на дъното, и ако един ден разклатим буркана, тя отново ще се вдигне. Докато култивирате неподвижност, умът ви ще се наслаждава на покоя. При първото вълнение баче заблудените мисли отново ще се появят.

Пребиваването в сегашния момент при Спокойно пребиваване не може да доведе до просветление или освобождаване. „Сега" се превръща в много фин обект, а умът, който пребивава в „сега" - в много фин субект. Докато сме в дуалността обект/субект, умът продължава да е в обикновения концептуален свят на самсара.

Чрез практиката Спокойно пребиваване умът се отпуска в състояние на покой и открива стабилност. Както изображението става по-отчетливо, когато фокусираме обектива на фотоапарата, така и целенасочеността на Спокойно пребиваване позволява все по-дълбоко проясняване на ума. С отстраняването на пречките изгрява Ясната гледка, или „проникновението". На санскрит това се нарича „випашйана", а на тибетски - „лхактонг ". На този етап вече не ви е нужна котвата на преби­ваването в „сега" и можете да продължите нататък, дори отвъд себе си, в простора, какъвто е „мъдростта, която осъзнава липсата на его". Именно това ще изкорени заблудите и ще ви освободи от самсара.

Постепенното задълбочаване на Ясната гледка ни води към осъзнаване на присъщата природа на




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход