Премини към съдържанието
  • публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    17615

Едно


WhiteHart

767 прегледа

Щом стъпя върху голата земя,

жалкият ми егоизъм се стопява.

Превръщам се в прозрачна светлина,

пронизваща вселенската забрава.

Очите ми са стъклени врати,

през тях минават всякакви заблуди.

Понякога поглеждам през сълзи

и чакам да се случи ново чудо.

Къде е истината, питам се насън,

забравил, че забравата лекува,

а капките дъждец в листата вън

са само мъката на този, който чува.

И всичко край мене се слива в Едно,

през дупката в покрива виждам луната.

Проскърцва във утрото снежно дърво,

във чашата с чай съм налял пустотата.

Земята се ражда от всяко небе,

а всичко е бяло. Каква тишина...

Без нищо да правя, тревата расте.

Светът е магия. Тук и сега.

В стихотворението са използвани модифицирани цитати от книгата "Дзен - джобен пътеводител" на изд. Кибеа.

  • Харесване 1

6 Коментара


Препоръчани коментари

Твоите стихове винаги ми допадат с невероятната си изчистеност, Уайти! Простотата на изказа в съчетание с втъканата емоция - най-трудно достижимите за един поет!

С огромен респект!

Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване