Премини към съдържанието
  • публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    16801

Едно

WhiteHart

470 прегледа

Щом стъпя върху голата земя,

жалкият ми егоизъм се стопява.

Превръщам се в прозрачна светлина,

пронизваща вселенската забрава.

Очите ми са стъклени врати,

през тях минават всякакви заблуди.

Понякога поглеждам през сълзи

и чакам да се случи ново чудо.

Къде е истината, питам се насън,

забравил, че забравата лекува,

а капките дъждец в листата вън

са само мъката на този, който чува.

И всичко край мене се слива в Едно,

през дупката в покрива виждам луната.

Проскърцва във утрото снежно дърво,

във чашата с чай съм налял пустотата.

Земята се ражда от всяко небе,

а всичко е бяло. Каква тишина...

Без нищо да правя, тревата расте.

Светът е магия. Тук и сега.

В стихотворението са използвани модифицирани цитати от книгата "Дзен - джобен пътеводител" на изд. Кибеа.



6 Коментара


Препоръчани коментари

Твоите стихове винаги ми допадат с невероятната си изчистеност, Уайти! Простотата на изказа в съчетание с втъканата емоция - най-трудно достижимите за един поет!

С огромен респект!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.