• публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    16561

Едно

WhiteHart

371 прегледа

Щом стъпя върху голата земя,

жалкият ми егоизъм се стопява.

Превръщам се в прозрачна светлина,

пронизваща вселенската забрава.

Очите ми са стъклени врати,

през тях минават всякакви заблуди.

Понякога поглеждам през сълзи

и чакам да се случи ново чудо.

Къде е истината, питам се насън,

забравил, че забравата лекува,

а капките дъждец в листата вън

са само мъката на този, който чува.

И всичко край мене се слива в Едно,

през дупката в покрива виждам луната.

Проскърцва във утрото снежно дърво,

във чашата с чай съм налял пустотата.

Земята се ражда от всяко небе,

а всичко е бяло. Каква тишина...

Без нищо да правя, тревата расте.

Светът е магия. Тук и сега.

В стихотворението са използвани модифицирани цитати от книгата "Дзен - джобен пътеводител" на изд. Кибеа.


1 човек харесва това


6 Коментара


друго си е мъжката поезия да ви кажа пък аз :yanim:

а с аромат на дзен направо си е върха :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Твоите стихове винаги ми допадат с невероятната си изчистеност, Уайти! Простотата на изказа в съчетание с втъканата емоция - най-трудно достижимите за един поет!

С огромен респект!

Сподели този коментар


Линк към коментара
а капките дъждец в листата вън

са само мъката на този, който чува.

това е моята мъка, обожавам да ги "чувам"...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход