• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53142

Книга VІ от Корпус Херметикум на Хермес Трисмегист

valentinus

2170 прегледа

Общ диалог между Хермес и Асклепиос

1. Хермес: Асклепиос, не е ли всичко, което се движи, приведено в движение в(т.е. вътре в) нещо и чрез нещо (друго)?Асклепиос: Това е съвсем сигурно.

2. Хермес: И не е ли така, че това, в което нещо вътре се движи, трябва да е по-голямо от онова, което бива движено? Асклепиос: Без съмнение.

3. Хермес: Това, което предизвиква движението, по-силно ли е от онова, което бива движено? Асклепиос: Това е ясно.

4. Хермес: И няма ли видът на онова, в което се извършва движението, по необходимост да е противоположнен на вида на движеното? Асклепиос: Естествено.

5. Хермес: Този Универс по-голям ли е от всеко друго тяло? Асклепиос: Да, със сигурност.

6. Хермес: И не е ли Той изцяло изпълнен от много други големи тела, или по-добре казано: от всевъзможни тела? Асклепиос: Това е така.

7. Хермес: Значи Унивеса е едно тяло: Асклепиос: Съвсем сигурно.

8. И той е едно тяло, което бива движено? Асклепиос: Да, сигурно.

9. Хермес: Тогава колко голямо и от какъв вид трябва да е пространството, в което Универса бива движен? Не би ли трябвало то да е много по-голямо от Универса, за да може да гарантира това непрестанно движение, без Универса да бъде притиснат и да се попречи на неговото движение! Асклепиос: Това пространство действително трябва да е необикновено голямо, Трисмегистос.

10. Хермес: И от какъв вид? От противоположен вид, Асклепиос. А противоположнато на телесното е безплътното. Асклепиос: Без съмнение.

11. Тогава пространството е безплътно. Но това безплътно или е от божествен вид, или е Бог. (От божествен вид тук не означава сътвореното, а несътвореното). Ако безплътното е от божествен вид, тогава то е от вида на централното същество на Творението; и ако е Бог, тогава е едно с централното същество. Впрочем, това трябва да се разбира чрез мисленето по следния начин:

12. Бог е за нас най-висшето, към което мисленето може да се отправи; за нас, но не и за самият Бог. Защото за този, който мисли, предметът на размишлението става достъпен чрез светлината на разбирането. Значи сам по себе си Бог не е предмет на размисъл, и понеже самият Той не се различава от съществото на размишлението, Той съзерцава Себе си. За нас обаче Бог е напълно различен: Затова Той е предмет на нашето мислене.

13. Ако ние сега размишляваме върху универсалното пространство, ние не го мислим като пространство, а като Бог.; и ако в нашето мислене пространството се яви като Бог, тогава то вече не е пространство в обикновения смисъл на думата, а действащата сила на Бога, която обхваща всичко.

14. Всичко, което бива движено, не се движи в нещо, което също бива движено, но в нещо, което е неподвижно; и самата движеща сила е също неподвижна, тъй като не може да има участие в движението, което самата тя предизвиква.

15. Асклепиос: Но, Трисмегистос, по кой начин нещата тук на земята се движат успоредно с тези, които предизвикват тяхното движение? Защото ти каза, че греховните сфери се задвижват от сферите на безгреховните.

16. Хермес: Това Асклепиос, не е успоредно, а противоположно движение. Защото тези сфери не се движат в същата посока, а в обратната. Това противоречие осъществява на движението една стабилна точка на равновесие, защото реакцията на противоположното движение се изявява в тази точка като неподвижност.

17. Тъй като греховните сфери биват движени в посока, противоположна на посоката на безгреховните сфери, в това противоположно движение те се задвижват чрез неподвижната точка на равновесие около оказващата съпротивление сфера.

18. Ти виждаш там съзвездията на Голямата и на Малката Мечка, които нито залязват, нито изгряват и винаги се въртят около една точка. Ти какво мислиш, те биват ли задвижвани, или стоят на едно място?

19. Асклепиос: Те биват задвижвани, Трисмегистос. Хермес: И какво е тяхното движение Асклепиос? Асклепиос: Те непрекъснато се въртят около един център.

20. Хермес: Правилно. Значи кръговрата не е нищо друго освен движението около същия център, който напълно се владее от неподвижноста на центъра. Защото кръговото движение предотвратява отклонението, и по този начин кръговратът се запазва постоянно. Така също и противоположното движение се намира в покой в точката на равновесието, защото чрез оказващото съпротивление движение то става статично.

21. Аз ще ти дам един обикновен пример, чиято истинност можеш да изпиташ със собствените си очи. Наблюдавай смъртни същества, като например хората, при плуване. Докато водата продължава да тече, съпротивлението, противоположно действащата сила на ръцете и краката създава за човека едно стабилно състояние, така че той не потъва надолу във водата.

22. Асклепиос: Този пример е много ясен, Трисмегистос.

23. Хермес: Така всяко движение възниква в нещо и чрез нещо, което само за себе си е неподвижно. Значи движението на Универса и на всяко телесто живо същество не възниква чрез причини, намиращи се извън тялото, а чрез причини, които се намират вътре в тялото, които действат отвътре навън чрез една съзнателна, разумна сила, било душата, Духът, или някое друго безплътно същество. Защото едно плътско тяло не е годно да движи едно одушевено тяло, дори никакво тяло, също и едно неодушевено тяло.

24. Асклепиос: Какво искаш да кажеш с това, Трисмегистос! Не са ли дървата, камъните и други неодушевени неща тела, които пораждат движение?

25. Хермес: Не, със сигурнос не, Асклепиос. Защото не самото тяло причинява движението на неодушевеното, а това, което се намира в тялото, и това движи и двете тела, както тялото, което движи, така и тялото, което бива движено. Затова неодушевеното не може да движи неодушевеното. Значи ти виждаш, колко много е натоварена душата, когато трябва сама да носи две тела. Значи е ясно: Това което бива задвижвано, се задвижва в нещо и чрез нещо.

26. Асклепиос: Трябва ли движение да възникне в едно празно пространство, Трисмегистос?

27. Хермес: Слушай добре, Асклепиос: Нищо от всичко това, което е действително, не е празно; никоя част на действително съществуващото не е празна, както думата”бъда, битие”,което означава “съществува” вече казва. Защото това което е, не би имало действителност, не би могло да бъде, ако не беше съвършено изпълнено от действителност. Ето защо, това което е, което действително съъществува , никога не може да бъде празно.

28. Асклепиос: Няма ли значи празни неща, Трисмегистос, както например, една делва, една тенджера, една вана и подобни неща?

29. Хермес: Престани Асклепиос, как можеш да се заблуждаваш така? Как можеш да наречеш нещо празно, когато то е абсолютно пълно,?

30. Асклепиос: Какво искаш да кажеш с това, Хермес?

31. Хермес: Не е ли въздухът тяло? Не прониква ли това тяло всичко съществуващо? И не изпълва ли всичко, което прониква? Не е ли всяко тяло съставено от четирите елемента? Значи всички неща, които ти наричаш празни, са пълни с въздух, и ако това е така, значи те са пълни и с четирите тела на елементите и така ние идваме до резултата, който се намира в противоречие с твоите думи: Всичко, което ти наричаш пълно, е изпразнено от всичкия въздух, защото неговото място е заето от други тела, и поради това за въздуха няма място. И всичко, което ти наричаш празно, трябва да бъде наречено препълнено до горе, а не празно, защото в действителност е пълно с въздух и дихание.

32. Асклепиос: Против това не може нищо да се каже, Трисмегистос. Но тогава, какво е пространството, в което бива движен Универса? Хермес: То е безплътно, Асклепиос! Асклепиос: А какво е безплътното?

33. Хермес: Дух, напълно затворен в самият себе си, свободен от всякаква телесност, без грешки, без страдания, неприкосновен, неподвижен в самият себе си, всеобхватен, спасяващ всичко, изцеляващ; Той е това, от което доброто, истината, пра-образът на Духа и на Душата излизат като лъчи.

34. Асклепиос: Но какво тогава е Бог?

35. Хермес: Той не е нищо от всичко това, а е причината за тяхното съществувание и на всичко, което е, но също така и причината за всяко едно същество в частност. Защото Той абсолютно не е оставил място за не-битие; всичко което съществува, се появява в Битието от това, което е, а не от това, което не е; защото на не-битието му липсва способността за развитие, докато от друга страна Битието никога не престава да съществува.

36. Асклепиос: Но тогава какво всъщност е Бог?

37. Хермес: Бог не е разума, но е жизнената основа на разума; той не е диханието, а жизнената основа на дишането; Той не е светлината, но жизнената основа на светлината. Затова Бог трябва да се почита с името “Доброто” и Бащата”, имена които се полагат само на Него, и на никой друг. Защото никой от тези, наречени богове и никой от хората или демоните биха могли да бъдат дори само в едно отношение добри: единствено сам Бог. Само Той е добър и никой друг. Всички останали не са в състояние да схванат съществото (същината) на доброто. Те са тяло и душа, и на тях им липсва пространството, в което доброто може да живее. Защото доброто обхваща същественото на всички създания, както на плътските, така и на безплътните, както видимите, така и онези, които принадлежат към света на абстрактните мисли. Това е Доброто, то е Бог.

38. Затова никога не наричай нещо друго добро, защото е безбожно.

39. Вярно е, че всички употребяват думата “добро”, но не всички проумяват, какво е то. Затова хората на разбират Бога, и наричат в своето незнание боговете и някои човеци добри, въпреки че тези никога не могат да станат, и няма да бъдат добри, защото доброто е съвършено непроменимото на Бога и не може да бъде отделено от Него, защото е самият Бог.

40. На всички други богове, като безсмъртни, се оказва чест чрез името на Бога. Но Бое е доброто не въз основа на указаното Му уважение, а по силата на Неговото Същество. Съществото (същността) на Бога и на доброто е едно и също: Те заедно образуват произхода на всички генерации (поколения). Добър е, който всичко дава, и нищо не взима. Наистина, Бог дава всичко, и нищо не взима. Затова Бог е доброто, и доброто е Бог.

41. Другото име на Бога е: Баща, защото Той е Твореца на всички неща. Защото създаването е белега на Бащата.

42. Затова и в живота на онези, чието съзнание е насочено правилно, раждането на Сина е нещо, към което те се стремят с много сериозност и старание, с дълбока привързаност към Бога, докато най-голямото нещастие и най-големият грях е, когато някой умре без тази синовност, и след смърта бива осъден от демоните.

43. Това е наказанието: Душата на тези бездетни се осъжда да вземат едно тяло, което не е нито мъжко, нито женско, една присъда, която идва от Слънцето. Вземи участие в радостта, Асклепиос, ако на никого не липсва тази синовност, но обгърни със състрадание онези, които се намират в нещастие, защото ти знаеш, какво наказание ги очаква.

44. Нека това, което ти казах, Асклепиос, по ( според) вида и обхвата, да бъде за теб едно упътване за знанието относно същността на Вселената.




2 Коментара


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход