Премини към съдържанието
  • публикации
    100
  • коментари
    167
  • прегледи
    47773

Луна


mecholari

738 прегледа

Ще си отида... като капчица роса

родена в лунно бездихание,

студена дружка на сълза,

любовно..., ледено стенание...

Ще се разчупя... като старо огледало,

замъглило вековен образ,

напукано до мътно бяло,

изцъклило... зловеща потрес...

Ще се превърна... в сестринска сълза.

Ще се родя от синьото дълбоко...

Ще се търкулна в рохката земя...

Ще бъде светло, топло... ,и широко...

Не чувам вятъра.

Попива ме безкрая

Смирявайки на бурята вълните ми.

...Ухая...

3 Коментара


Препоръчани коментари

Ще си отида, като хладен лунен Лъч

Докоснат от Зората на Деня

В безкрайното Небе, без злъч

Ще се разтворя, и ще се стопя

Ще ме попие тишината на Простора

И ще ме топлят ангелски Криле

Далече от шума на всички хора

В душата на едно Дете

Цветята с топли длани ще прегърна

И с вятъра ще потанцувам боса

В небесна Птица аз ще се превърна

Мечтата си докрай ще нося...

Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване