• публикации
    80
  • коментари
    137
  • прегледи
    41740

Луна

mecholari

403 прегледа

Ще си отида... като капчица роса

родена в лунно бездихание,

студена дружка на сълза,

любовно..., ледено стенание...

Ще се разчупя... като старо огледало,

замъглило вековен образ,

напукано до мътно бяло,

изцъклило... зловеща потрес...

Ще се превърна... в сестринска сълза.

Ще се родя от синьото дълбоко...

Ще се търкулна в рохката земя...

Ще бъде светло, топло... ,и широко...

Не чувам вятъра.

Попива ме безкрая

Смирявайки на бурята вълните ми.

...Ухая...




3 Коментара


Ще си отида, като хладен лунен Лъч

Докоснат от Зората на Деня

В безкрайното Небе, без злъч

Ще се разтворя, и ще се стопя

Ще ме попие тишината на Простора

И ще ме топлят ангелски Криле

Далече от шума на всички хора

В душата на едно Дете

Цветята с топли длани ще прегърна

И с вятъра ще потанцувам боса

В небесна Птица аз ще се превърна

Мечтата си докрай ще нося...

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход