Анна
Публикувано от El.
606 прегледа
Al Bowlly - Blue Moon
Анна
Анна бързаше по уличката между палатките и болничната сграда. Ранените войници бяха препълнили болничните легла, поради което се беше наложило да добавят палатки от полеви болници в парка към зданието. Русите кичури, които се подаваха под касинката и бяха мокри от ситния есенен дъжд. Валеше от дни. Дебелият шинел върху раменете и я пазеше от влагата и хладния сумрачния ден. Шинелът изглеждаше огромен върху малкото и тяло, но Анна не го усещаше. Тъгуваше. Малките и бягства до параклиса не и помагаха да разсее чувството и за безпомощност. Хора не достигаха. Едвам смогваха с идващите още и още ранени от фронта. Ето, и днес пристигнаха няколко нови пациенти. Умората и и тази на останалия персонал в болницата беше огромна от денонощната работа, но не това я тормозеше. С всеки ден безсилието да отнеме болката на ранените я угнетяваше повече и повече. Не физическата болка. Нея притъпяваха с морфин. Душевната, която четеше в очите на мъжете. Тя не идваше от липсата на отрязаните ръце или крака. Тя извираше от спомените за преживения ужас. Не всеки беше издялан от Господ да приеме леко убийствата на приятели и дори врагове. Мъжете се биеха по съвест и за чест, но едва ли някой от тях беше очаквал да преживее целия абсурд и драмата на фронта. Тази пустота от загубата на нещо човешко в душата на войниците, нея Анна не можеше да излекува.
В началото младата жена отиваше в параклиса, за да измоли съвет от Господ. За помощ как да помогне на другите. После продължи да ходи, за да търси утеха за себе си. Така беше научена от Майката в църковното училище. С много неща не можа да свикне в училище. Догматизмът, строгостта, липсата на свобода на движение. Тях отхвърли в деня, в който от училищната скамейка я привикаха да работи в болницата. Но връзката с Господ запази. Нея се опитваше да върне на войниците. Да запали пламъка на вярата в тях отново. Вярваше, че това е единствения начин да ги излекува.
Изгнилите листа под краката и залепваха за черните и подметки. Трябваше да ги изчисти внимателно преди да влезе при поредния Томи Аткинс. Да изтупа дъжда и измие светената вода от пръстите си. Кожата и беше изпръхнала от безкрайното миене. Понякога вечер преди лягане в малката стаичка в къщи мажеше ръцете си със зехтин, но тук не можеше. Тук всичко трябваше да блести от чистота. Мръсните бинтове да се сменят с нови, бели. Урината от чаршафите да се изпере, бельото да се смени без да се накърни достойнството на болния. И най-вече да се проветри миризмата на смърт от помещенията.
Пред вратата на болничната стая спря. Ръката и се опря колебливо върху дървото. Някъде от далеч се чу приглушена музика. Анна изправи глава. Изпъна рамене. Сините и очи се усмихнаха. Сега вече можеше да каже „Добър ден!”
Sue
Charles Chaplin - Smile
-
4
5 Коментара
Препоръчани коментари